Браво за доброто наддаване на Боян-справяш се перфектно с кърменето! Успехът ти е направо двоен предвид проблема със зърната!
Много сладка фотосесия-направо разтапя.
Беше ми писнало Дари да заспива върху мен,защото не можех нито да почина,нито да свърша нещо,но сега взе да ми липсва тази "нирвана".

Оле малък бонбон, да го нацелуваш от нас  НЕВЕРОЯТНИ снимки  както другите са казали от тях лъха много нежност.
Радвам се, че проблема с ципичките вече е преодолян и се кърмите по-добре. Поздравления за което.
И нашата малка госпоица през деня започва да спи по-малко, пем си песни, правим си физиономии една на друга, блее в тавана, а и много й харесва да гледа климатика  А като сме на вън в количката зяпа листата на дърветата много са й интересни 

Миналина,
поздравления и от мен за успешното кьрмене! Аз не сьм и се сьмнявала. Ти си с правилната нагласа, огромно желание + много лакомо бебче. Евала на Боян за наддаването 
За кьпането - ако си обичате водата, обичате си. Аз лично в този случай бих си кьпала всяка вечер, просто няма да използвам препарати, а само водичка. Всяко бебче е различно, нали?
Весели дни с малчо и баба. Чакаме още снимки, ако имаш вьзможност 

Мина,честито месече с еднодневно закъснение 
Да ти е живо и здраво синчето и много да му се радвате
Целувки от нас по памперса 

Ей, хиляди благодарности, че сте се сетили за нас!  Аз щях да пиша още вчера, но решихме да си поканим гости за да отпразнуваме 1-месечието (така де, всеки повод е добър за празненство), та време никакво не се намери. 

По повод малкия празник, хайде да ви почерпя виртуално с тортичката на Боянче. Не, не съм я правила аз, защото сега съвсем се разглезих с бабите вкъщи, пък и от кърмене, пэне и разходки, никакво време не се намира.



Отчетче за Боян на 1 месец :

Юнакът вече тежи 4 730 грама (качили сме точно 1,450кг от раждането) и е станал 55 см висок. Направихме му БЦЖ, ама за това много не ми се говори, защото още не знам дали взех правилното решение.
Детето точно на мини-рождения си ден ми направи за първи път ей такава усмивка (обикновено го прави доста на сън, но не важи, нали е несъзнателно) и то в отговор на въпроса : "Ти, картофче ли си, маме?" (да бях измислила друг епитет в този момент, а не да наричам детето “компир”)
Купихме му, по препоръка на баба, ярка играчка с дрънкалка и такава радост падна, като взе, пак на мини-рождения ден, да я следи с поглед и да движи глава от дясно наляво. Как се радват само родителите на малките постижения на децата си!

Та Боянче не си е загубил апетита (то в това никой не е и съмнявал, де) , но вече яде на всеки 3 часа, което е супер за майчините гърди. Дрешките за 1 месец вече са ни малки и дружно с баба ограбихме намаленията и запасихме с 3 до 6 месеца дрешки (то било по-голям кеф да пазариш за бебето, отколкото за себе си).
Започнах да изцеждам малко по малко и да замразявам мляко, че никога не се знае

Боян на 1 месец обича освен кърмата :
- разходките в слинг или ерго бейби : разтапя се това дете, още го слагам, забучва глава и заспива по време на цялата разходка. Не се чува и гък. Нямаме същия успех с количката, пък и тя една тромава, само и се ядосвам.
- песничките, приказките и танците - седи и [те гледа в устата, попивайки всяка дума. Аз трябва да си обогатя репертоара, че вечено едни и същи въртя, но за щастие той още не си дава сметка. У нас редовно се слуша бял шум (така му привикнах, че не го чувам сякаш вече изобщо), детски български песнички и класическа музика
- водата – няма такъв кеф като го съблечем голичък за вечерно къпане. Върти се напред назад, наслаждава се на всеки момент, а очичките му светят ли светят!

Не обича : да си седи сам, все трябва да е сред нас (докторът ни посъветва да го държим възможно най-много в нашата компания), да го караш да чака (като иска нещо е на секундата, пусто нетърпение, което е взел от мен) и да си лежи сам в леглото. Спи до мама, в една възглавница, която ни даде Ина и която е чудесна (така нямам чувството, че ще го смачкам) и с една преградка от едната страна, която пак ни даде да пробваме Ина, но която е много удобна. Тати понякога негодува, че спи в тъча, но това е защото детето му е толкова кеф докато си нани нощно време до нас, че вдига ръце и се предава буквално на съня и така заема доста място. Докато е в леглото си издава едни звуци, едно скимтене, щом е до нас, се кротва до степен, в която редовно го проверявам дали диша. Събужда се 2 до 3 пъти нощем, яде, бива сменен. После редовно гледа мама с едни големи очи, сякаш да тества сега ще се спи ли или ще се играе, но щом усети, че затварям моите очи и започвам да дишам тежко и той ги затваря. А понякога просто изревава, без да отваря очи, храни се и се сменя памперс отново без да отвори очи. С една дума, разбрало е детето кога е ден и кога е нощ и за какво са предназначени двете. Да чукам на дърво, да продължава все така!

Колики има, но с песни, танци и внимание много лесно забравя за тях.

Гласовити сме, ама много! Имаме мнение по всеки въпрос и го изразяваме гръмогласно. За това и баща му го нарича “синдикален лидер”.

Тази сутрин изпратихме едната баба и посрещнахм другата, която пристигна със същия самолет – сакън да не става прекъсване в бабо-гостуването и помагането. Бабите са такава отмяна, а и голямо успокоение. Друго си е да ти каже някой, който е изледал 2 деца “Спокойно, няма да се шашкаш, нормално е”. Много е важно да имаш вяра на себе си като родител, а мен точно това ми липсваше в началото. За всяко нещо звънях да мама да питам какво да правя. Сега вече се ошлайфах и е сто пъти по-добре. 

А и последна новина от нас – обадиха ни се да ни кажат, че от средата на Октомври имаме място на яслата, която се намира на 2 крачки. Ние бяхме подали документи, но си мислехме, че нямаме абсолютно никакъв шанс, така че в първия момент така се зарадвах, идеше ми да скоча от шастие. Но… това беше само в първия момент. Пет минути по-късно вече гледах на нещата под друг ъгъл и акълът не ми побираше как ще си дам 4 месечното бебе на ясли. Направо се ужасих! Отидох на среща с директорката и тя естесвено ми говори повече за болестите и ваксините отколкото за друго и това още повече ме ужаси. Иначе яслите са супер – чисто нови, красиви… И сега съм паника – какво да правя. Как се променят само начина по която гледаш на нещата след като родиш!
Алтернативата е да “наема” моята майка за постоянно гледане на детето. Но това си е сериозен ангажимент за всички. А бих се чувствала толкова по-спокойна да оставям всеки ден детето на някого на когото имам пълно доверие!  Ако докато ме четете ви идват на акъла коментари или мнение, моля, ще ми е изключително от полза да ги прочета!  Просто в момента съм много объркана по този въпрос…

Хайде, за последно няколко снимки от нас

На баня:




И две снимки да ни видите физиономиите и тумбака :

Честит Първи Мини Празник на Боянски 
Все така здрав и силен да расте и занапред! 
Миналина, с голямо удоволствие и интерес прочетох отчета Ви за първия месец. За мен лично беше много полезен. Благодаря  А снимките, снимките са страхотни  Боянски ще разбива женския пол с тези очи 

Искам да споделя какви мисли преминават през моята бременна глава относно ранното даване на бебето на ясла. И тук майчинството не е дълго, при мен е 12 седмици. След това или давам малката на ясла или трябва да намеря детегледачка. По план майка ще дойде към средата на Окт (майка взе виза, благодаря за стискането на палци)  и по план трябва да стои 6 месеца. След това вече - няма да имам никакъв избор  - ясла. Преповтаряйки си многократно този сценарии (ей така да ми се набие в главата и да го приема за нормален) преминах през доста емоции - от неутешим плач, до тъга, до приемане на фактите. Отначало се обвинявах, че ще съм ужасна майка. След това ме беше страх, че в работата изобщо ще се проваля категорично и няма дори да мога да се съсредоточа. След това поговорих с няколко познати, чиито деца ходят от 3-ти месец на ясла и осъзнах, че емоциите, през които преминавам са познати и на тях. Облекчението при мен дойде, след като получих като потвърждение от тях, че децата са добре и са щастливи в яслите. Комуникират и се развиват прекрасно.
Единственият минус е по-ранното преминаване през различните болести. Но децата до 4 години прекарват една и съща бройка болести, няма значение дали са тръгнали на ясла на 3 месеца или на 2 години... И аз приех фактите за сега. Не казвам, че ще ми е лесно да я оставя в яслата...Не мисля.

Миналина, ако е удобно, би ли споделила снимка на възглавницата, на която спи Боянски, както и на преградката. Тук 99% от познати и лекари ме гледат доста неодобрително, че имам желание да спя с бебето на един креват, защото не било безопасно 

Ани, искрени благодарности за мнението ти! 

Както казах в предния пост, аз бях далеч по-уверена от теб  в този си избор преди да родя, даже си бях повече от уверена че в ясла ще му е най-добре на детето. А и по-принцип съм рационална и си държа на работата, даже бях решила че баща му ще ходи да го взима от ясла и ще го води, че аз и затова време нямаше да имам.

Но думите на майка ми "като станеш майка ще разбереш" се оказаха повече от вярни . Промениха ми е възгледите на 180 градуса. Че аз и детето исках да спи в отделна стая, а сега какво спи - си до мама и тати и така ми е най-добре. Членувам към една англофонска асоциация за Натурал парентинг и макар и да бях ОК с техните виждания за кърменето преди да родя, другото ми се виждаше някак прекалено, исках детето да получи независимост и т.н. Ама каква независимост в първите месеци от живота - сега чак го разбрах като го видях това бебче. То не стига, че не разбира още нищо и има нужда само от закрила, ами и само си подсказва какви са му емоционалните нужди и определено майката най-добре знае как да им откликва. Бабата и тя, според лекаря, най-вече защото често има глас и действия близки до тези на майката.

Тук проблемът с яслата е и друг - ако откажа сега, губя завинаги място, защото местата са невероятен кът. После абсурд да ми дадат! Ще трябва да изчакам до 3-годишнината на детето и ако майка ми не може да го гледа по ред причини през този период, трябва да намеря друга гледачка. А това си е главоболие огромно, а и знам ли на кого ще попадна?

За спането до теб изобщо да не ти пука како ще кажат другите. Жалко е, че когато става въпрос за деца и начина им на гледане, хората се разделят на два лагера и обикновено най-честата тактика е всеки да плюе другия и да казва колко опасно е взетото решение. А толкова по-обогатяващо, щеше да е се вслушваме малко в мнението на останалите.

За всички материални неща, Ани, сега ще напиша в съответната тема, че да е от полза ако някой друг си задава същите въпроси.

Minalina,разбирам те отлично за вижданията и емоциите преди/след раждането.И аз като теб си виках никакво спане до нас,трябва да е самостоятелна.Но като го видиш това безпомощно същество и сърце не ти дава да го отделиш от себе си,а камо ли и в друга стая.Да не говорим за страха от задавяне и задушаване.  Понякога като се закашля и прави едни звуци все едно се дави и веднага скачам да проверя какво става.И от много мислене и чудене,сега кошарката е точно до главата ни и много често взимаме Лори до нас,за по-сигурно.
Относно чуденката ти за яслата,бих те посъветвала да преодолееш страха си,защото както и ти самата каза,всичко се случва и недай си боже да останете без помощ и без място в яслата.
От друга страна,ако майка ти има възможност и може да бъде наета за постоянно гледане на бебчо,това е много хубав вариант.Аз лично много бих искала майка ми да може да гледа Лора,защото се чувствах изключително спокойна докато беше с нея.  Все пак му е баба и ще го пази като очите си.
Много ми липсва сега помощта на майка ми,но тя замина отново за Италия и няма на кой и за 5 мин. да я оставим.  Ще се върне живот и здраве Октомври.
Прецени си хубаво плюсовете и минусите и вземи най-доброто решение.Бъди сигурна,че и в яслата и при майка ти,детето ще е добре обгрижвано и гледано с много любов. 
Снимчиците са ви страхотни.Боян има много хубави сини очички 
Много хубаво сте наддали,направо ми падна ченето   
Виждам,че и на Боянчо му харесва да го къпят. 

minalina страхотни сте Малкия е голям сладур и расте, много добре.Разбирам те напълно с промяната на представите след като се роди малчо.Моята сестра до края упорито обясняваше как няма да промени живота си, обаче стой та гледай.Откакто племенника ми се появи, всичко се върти около него и излизанията и ходенията на гости всичко.Човек се променя.

Да ви честитим малкия празник с огромно закъснение за което молим да ни извините  Много е сладък малкия Боянчо, заплюваме си го за нас с тия прекрасни сини очи  Невероятен е, все така да расте здрав и много усмихнат.
Мила дори и сега да не го пуснеш на ясла и да го гледа майка ти, на 3 пак ще имаш същите емоции. Миташки по ред причини не го пуснах на ясла, от компанията бебешоци тогава бяхме няколко майките дето не ги пуснахме. Всяка една от нас се притесняваше по същия начин когато вече трябваше да ги оставим в градината. Дали ще се грижат за детето ми, дали ще е нахранено, дали като се удари някой ще го погледне при толкова много деца? Обаче найстина децата там се чустват добре и са щастливи. Така че си мисля, че каквото и решение да вземеш сега ще е правилното 
За спането хич да не ви пука кой какво говори, то детето само си показва от какво и кога има нужда. Митко спеше до мен още в родилното, а тази малка госпожица сега  пък си харесва повече леглото (не, че не спи и в ръцете ми)

И аз да четитя месечето със закъснение 
Разказът ти е прекрасен - всичко при вас изглежда много забавно и приятно 

Бате Боян,

пиша ти със закъснение. С мама сме добре, кърмим се, ама жегата много ни мори (на мама все и се спи).
И при нас има "гости"! Не разбрах много какво е, но една леличка (мирише като мама), от почти един месец е у дома, къпе ме, масаж ми прави, ходим на разходка. А сега довтаса и някакъв чичко, трябва дядо да му викам, ми прави смешни физиономии и ме носи докато заспя. Та, въпросните, баба и дядо си тръгват в понеделник. Страх ме е как ще се отрази това на "финната" ми фигура и на спортният ми режим, но знам, че мама ще се справи! Ако не си взимам багажа и заминавам при баба и дядо в България!
То ей го къде е, на някакви си 1000 и кусур километра. Сори, спирам да пиша, пак ми навират цица в лицето, добре че сега съм се опънал на спалнята до мама, че най-мразя разни хора да ми се навират в лицето или да ме пипат докато ям, ама ма де...аз ритам ли ви по кокалчетата и щипя ли ви за бузите, докато се храните на масата?
С обич,
Макс

Ей, Макси, Миме! Леле как се зарадвах на поста и на това, че сте добре! 

Вчера вече си мислих съвсем целенасочен пост да пиша тук да издиря къде сте и защо се губите.

Ама и вие финна фигура си отглеждате виждам - браво, браво!  И един съвет за бабите и дядовците - правете като нас, отидете им сега вие на гости. 
Ние нашите ги преследваме до дупка - скоро заминава втори брой баба и ние след това в самолета и хайде пак да подосаждаме на българиска територия!
Само дето има един проблем - и в БГ жеги ще ни морят, а тук по френско студ, готина работа !

Хайде като се наспи мама да драсва тук по някой друг ред да казва как я карате, да споделя и нашите тревоги, че то с лопата да ги ринеше питанките като се появи малко бебе!

Можех да напиша цял пост да разкажа за нощните ни преживявания, но намерих човек, който го е описал с огромна доза хумор и реших да ви го предложа.
Аз лично, а и мъжът ми, се смяхме с глас.  Като се изключат 4.5 годишното дете и котките, другито чудесно описва нашето еженощие (само дето моят гладник се буди 3 пъти поне на нощ, че само мога да си мечтая за кърмене легнала и че сега с тази хрема сме ужаааасно кисели!)

Enjoy! http://www.amberdusick.com/woodmouse_loves_crafts/2011/06/what-it-is-like-to-not-sleep-at-night-illustrated-with-crappy-pictures.html

ПП : И филмчето за разликата м/ду мъжки и женски мозък предложено в коментарите не е лошо!!!http://www.youtube.com/watch?v=0BxckAMaTDc