15.06.2011 14:27
Честито и от мен
много да ви радва, наистина е едно прекрасно и слънчево бебе...
много да ви радва, наистина е едно прекрасно и слънчево бебе...
много да ви радва, наистина е едно прекрасно и слънчево бебе... 
Става въпрос за този хроничния глад, с който и майка му се слави между другото. И няма никакво търпение (пак като майка си) - когато е гладно иска сега и веднага и сучи със замах. 

Много ме зарадва, че се напасвате все по-добре един към друг. Невъзнаграден труд няма, ти си упорита, бебчо е лаком, всичко е точно както се казва. 

Цитат на: minalina в 15.06.2011 19:44
Предупредиха ме, да не се радвам много и да наблюдавам стриктно спокойствие, почивка и здрава храна. Гледаше мъжът ми докато го казваше жената - с една дума от вас зависи да осигурите тези условия


![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

Нахвърлила съм тук основния текст, но просто толква по-сериозни грижи ми се струпаха след раждането, че то нали мина и замина и си свърши работата (докара мъничето), че сякаш не му отдавам такова голямо значение. А за болницата, моето мнение е, че са компетентни, просто както всичко в здравната система и те са засегнати от много раждания и недостатъчно персонал. Имаше някои много добри кадъра, които обаче успях веднага да отбележа само защото ми бяха говорили за тях преди да вляза в болницата. Те ми помогнаха много, но защото ходих специално да ги търся. Нямаха по принцип достатъчно време да ми отделят.
. Последно плаках като получих един прекрасен букет с шоколадови бонбони от Ина, Фабио и Марта. Бях толкова трогната! Пак разиграх Многострадална Геновева и си казах "Стоп, до тук". И държа геройски вече няколко дена. 

Явно това с ципичките си е разпространен проблем ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Да не говорим,че докато й сменям памперса,така озверява от глад,че чак започва да скимти.Ако я преоблича Данчо,тя се опитва да засуче и неговата гърда 
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Вашия герой нервничи ли преди хранене и заспива ли веднага след това? 
. От типа, ако не хапне на секундата, животът му е загубен. Досега май на гърда не сме се слагали спокойно, все с ревове и крясъци. Както ни казаха в болницата - от глад няма да умрем 
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

. Вече си е намерил и двете палчета. Разбрах отскоро, че имало на палците акупунктурна точка, затова децата се успокоявали като ги сложат в устата.

, но нали е за негово добро.
). И аз спя много дълбоко- мъжът ми се събужда първи. А когато и той не успее, аз се осъзнавам май много късно, когато вече е много озверял 

За цеденето - аз опитвам на ръка, но си е мъка. Днес не го правих и като че ли започва наистина да се регулира. Все още не успявам да давам по гърда на хранене. Една гърда предлагам на две хранения. Но ще се опитаме да ги редуваме.
. Снимките са правени преди 5 дена. 
Направо не мога да си го представя пищящ хаха. Да ти е жив и здрав бузанчо Боянчо, пък снимки има да правите ехеее
. Тази серийка е страхотна! 





Опулих очи като ми казаха. С една дума, още нямаме и три седмици и веше сме качили 1,2 кг от началното тегло. Поздравиха ни, но ни дадоха и урок по обличане, защото тук е страшна жега и аз от страх да не го простудя, май съм го обличала твърде много. Сега детето е по памперс или най-много по боди докато спи и се отпуска. Гарантираха ми, че няма да го простудя. Ха дано! Но то нали си е и пухче, успокоява ме, че това го топли 
Какво да се прави - докато само боли ами не са огромни рани, които да застрашават кърменето се живee. Моят малък мъж е малко бавен и сучи с много почивки и си признавам, че понякога, когато се бори за последните няколко капки от това последното гъсто мляко не издържам и направо си го махам от гърдата, че иначе рискувам да полудея от болка. 
Друго си е човек да си обърне малко внимание,особено след подобно нещо като раждане.

Аз не мисля,че малките бебенца се цапат кой знае колко,но както казваш,това си е хубав ритуал преди заспиване. 


