Ина, съгласна съм с теб, че висшето образование е много желателно, но според мен не винаги е задължително. Това имах предвид като се обърнах към Клео. Зависи какво искаш да работиш. Например за админ. асистент (която се оказва една от най-масовите длъжности) в повечето фирми ти е достатъчно средно, комп. грамотност и някаква средна интелигентост, задълбочен курс по англ. (който също не винаги ти трябва) и си готов. Една позната пък е счетоводителка без висше и е много доволна от фирмата и работата. Така че всякакви случаи.
Съгласна съм и че в университета средата е друга, има някои много добри преподаватели (още първи курс една асистентка ме надъха да прочета Война и мир и то по време на сесията, защото ми стана много интересна; в четвърти курс един асистент ми даде идея да си изкарам учителската практика в СтЗ, за да не ме наблюдава никой и така я изкарах преди всички колежки и започнах страшно добра работа още без да съм завършила и т.н.). Има много ценни контакти, така е! 
Но пак казвам, ако до 25-30год. не си изкарал висше и за работата, която искаш да работиш не ти трябва, просто не е задължително! Защото с дете и изпити, напрежение направо не си е работа, аз не бих се наела ...
Което ми напомня за майка ми е, която е на 50 год. и записа 2 магистратури (педагогика и англ.), които действително и трябват за работата. Но и се "отели вола". Първо, че бяха цяла банда лелки като нея и всички едни притеснителни и ученолюбиви, едва ли е имало други толкова съвестни студентки, които да се утрепват да учат всичките възможни глупости. А аз като се отказах от магистратурата ЧР майка ми много ме разубеждава и аз и казах като толкова иска тя да ходи да учи, че на мен ми е писнало тотално. И по случайност тя взе че записа и тогава много се смяхме като се оплакваше ...
Ина, ти къде си работила като психоложка? И на мен тази дисциплина ми е страшно интересна, но в университета се учат много скучнотии, а после е трудна рализацията. Та затова те питам.

Ами аз съм училищен психолог / за сега/ вече десет години и малко.
Работила съм първите три-четири години в основно училище, което обхваща една изключително интересна група 6 - 15 години. От там нататък съм в професионална гимназия, където пък предизвикателствата са съвсем други.
Това е една работа, която е невероятна школовка за един млад специалист, колкото и в гилдията да се смята за ниско стъпало. Но това многообразие от случаи, казуси, личностни особености и обхват на всякакви възрастови групи е нещо, което трудно би се постигнало и намерило на друго място.

Междувременно продължих да се квалифицирам в областта, изкарах един милион едногодишни и по-дълги курсове, тренинги, дипломиран фасилитатор съм и още куп др неща.
Сега вече съм на финална права на обучението си за психотерапевт, което отваря съвсем други врати на реализация.

Та така....

И аз мисля, че в курсовете е истината, има голям шанс да са интересни и полезни.
А в училище децата идват при теб и разговаряте?
Една моя позната психоложка работи в дом за деца и много ми разказва, даже тук съм споделяла за техните коледни тържества, на които почти никой не ходи и е много тъжно.
А момичета гледате ли Такъв е животът - Приемни семейства в неделя от 11ч.?

Ина, ти мислиш ли за частна практика? Примерно да се прикрепиш към някой с име и постепенно да привлечеш свои пациенти?