31.01.2011 10:46
Привет, момичета! Дано седмицата ви е усмихната. Хареса ми настроението на заглавието на темата. 
Отдавна не съм писала тук, но исках да ви кажа по едно здрасти. Чета както преди, ама никакво настроение нямам да пиша, било заради собствено настроение, било заради липса на нещо за казване. Поздрави на всички, които празнуват хубави поводи и добри новини. Нека ви върви!
Маги, май с теб се чувстваме подобно този месец. Все ще се смени, вярвам, и дано е скоро. Ние бяхме една седмица отпуск, да заредим малко батериите и да посвършим задачки, та днес още се напасвам към първия работен ден. Навън е голям студ, а всичко по офиса е замряло някак.
Роси, на теб, предполагам, е нормално да ти е странно първото съжителство. Аз винаги съм се чувствала в свои води и много по-добре, откакто заживях самостоятелно от родителите преди... почти 8 години. А иначе съвместно да живееш с някой, мисля, че всичко си зависи от това какви хора се събират. Виждала съм както прекрасно съжителстващи двойки, така и много, живеещи заедно, сякаш напук на конфликтите си.
Когато за първи път отидох на гости на Явор, почувствах уют, какъвто нямах преди, заживяхме веднага заедно и досега не спирам да се радвам на това. Той е голям човек, със собствени навици и по-скоро аз научавам неща от него, отколкото обратното. Вкъщи спорим или за политика, или за размествания на мебелите. В останалото време наваксваме да си поговорим, да играем на табла, да гледаме запланувани филми, да си лежим и да правим планове занапред. Винаги има нещо за правене и все ми се иска неделите да са по 76 часа, за да ни стига времето да се радваме на моментите заедно вкъщи... Отплеснах се, ама то след седмица без да се разделяме с него през деня, е така.
Какво измислихте за 14 февруари? Имам предвид, тези, които няма да правят кутията с пожеланията, защото за тях четох в друга тема.
Клео, легнал ти е Лондона на сърцето, а?

Отдавна не съм писала тук, но исках да ви кажа по едно здрасти. Чета както преди, ама никакво настроение нямам да пиша, било заради собствено настроение, било заради липса на нещо за казване. Поздрави на всички, които празнуват хубави поводи и добри новини. Нека ви върви!
Маги, май с теб се чувстваме подобно този месец. Все ще се смени, вярвам, и дано е скоро. Ние бяхме една седмица отпуск, да заредим малко батериите и да посвършим задачки, та днес още се напасвам към първия работен ден. Навън е голям студ, а всичко по офиса е замряло някак.
Роси, на теб, предполагам, е нормално да ти е странно първото съжителство. Аз винаги съм се чувствала в свои води и много по-добре, откакто заживях самостоятелно от родителите преди... почти 8 години. А иначе съвместно да живееш с някой, мисля, че всичко си зависи от това какви хора се събират. Виждала съм както прекрасно съжителстващи двойки, така и много, живеещи заедно, сякаш напук на конфликтите си.
Когато за първи път отидох на гости на Явор, почувствах уют, какъвто нямах преди, заживяхме веднага заедно и досега не спирам да се радвам на това. Той е голям човек, със собствени навици и по-скоро аз научавам неща от него, отколкото обратното. Вкъщи спорим или за политика, или за размествания на мебелите. В останалото време наваксваме да си поговорим, да играем на табла, да гледаме запланувани филми, да си лежим и да правим планове занапред. Винаги има нещо за правене и все ми се иска неделите да са по 76 часа, за да ни стига времето да се радваме на моментите заедно вкъщи... Отплеснах се, ама то след седмица без да се разделяме с него през деня, е така.
Какво измислихте за 14 февруари? Имам предвид, тези, които няма да правят кутията с пожеланията, защото за тях четох в друга тема.
Клео, легнал ти е Лондона на сърцето, а?

Да се прибереш уморен и някои да ти е сготвил вечерята, да ти е смачкано и някои да те прегърне и да ти каже, че всичко ще е наред, това за мен са незаменими неща 

![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)


Та, викам си, чакай да препитам аудиторията по повода.
за жалост пак трябва да се залавям с търсене на работа, а това ужасно ме изтощава и депресира, кара ме да се чуствам, че всичко, което съм вложила в образованието си е напразно и не съм си избрала подходяща специалност 

Но все още съм пред задънена улица.
Но ще гледам да се превъзмогна, все за 8 посещения ще преживея да попътувам...май. А иначе - аз си мислех, че чета с добра скорост, ама като давам пример моят гений вкъщи - хора, той прекарвапо-малко от минута на 1 страница текст и прекрасно знае с подробности какво е съдържанието! Аз не му вярвах в началото, че чете всичко на страницата - та той само прелиства , струва ми се че за няма и минутка прочита 2те отгърнати страници на книга, мислех си че чете диагонално и отсява важното, обаче след многократни изпитвания се уверих че всичко си чете човекът. Ама не може да ми обясни как става
Та, това имам предвид.
Ей че ми стана криво значи...така хубаво ми стана като ми предложи, че ми се ще да се откъсна малко, по цял ден съм сама с Дияна, няма с кой една приказка да си кажеш 
Иначе пускам автобиографии на всичко, което мога да работя. До август все нещо ще излезе 
Аз май повече почивах, отколкото да ползвах екстрите на хотела, ама явно от това повече имах нужда.