Забременяване след аборт...

[Кеди]

Моничета, имам нужда от подкрепа и мнение, много съм притеснена. От заглавието е ясно, че съм правила аборт. На 22 съм. Но просто ми беше много рано за бебе, психически не бях готова, таткото не искаше да го задържим. Беше преди 4 месеца и отшумя бързо, и кръвотечението ми спря бързо, само след това имах някаква инфекция, но се излекувах бързо и от нея. Направих го в клиника Селена. Бяха много мили с мен и от притеснение ходих 4 пъти на преглед след това, казаха ми, че всичко е наред. Кръвната група ми е положителна, което също ме успокои, че някой ден няма да отхвърля плода заради отрицателна кръвна гр.
Много искам някой ден да си имам бебе, много, най - сттрашно е да плачеш за бебе, някоя от вас правила ли е аборт, след това успявала ли е да забременее?
Не мисля, че го заслужих с нещо, явно е трябвало да мина през това, и доста пораснах от тази случка... като че ли преградата ми падна, и сега тест за бременност не ме плаши, искам след година - 2 да опитаме за бебче, но този път да го искаме, а не да е станало точно когато всичко вървеше назад с жилищни проблеми, учене и т.н.
Моля помогнете, дайте някакаъв съвет

[kleo_20]

Разбирам те напълно.Знам какво си преживяла-бях на 19.Много е тежко.
2г по-късно родих дъщеря си.
Не се обвинявай.Когато едно беб4е не е желано...не знам как и дали сте се пазили,но от тук насетне бъдете страшно внимателни.
Силни прегръдки

[магито]

Не знам какво искаш да чуеш, аз няма да те обвиня, напротив според мен всеки знае какво му е на главата и решава сам за себе си.След като така си решила, така е трябвало да стане, само бих те посъветвала да вземеш нужните мерки, за да не стане пак без да искате, има достатъчно противозачатъчни материали.Колкото до ново забременяване, ако аборта е направен както трябва и няма последвали усложнения не виждам причина след години да не можеш да забременееш нормално.За мен това че жените не могат да забременея заради аборт е ужасна заблуда.

[Кеди]

Благодаря много за мненията, успокоихте ме, имах нужда, понеже съм сеп объркала напоследък. Има нещо вярно в думите ви. За съжаление тогава не се пазихме, дори не допускахме, че може да стане тази беля, но взе че стана... После започнах страшно да се самообвинявам, в деня, в който разбрах, че съм бременна плачех без да спра повече от час, очите ми бяха отекли и накрая се усмирих и излезнах на разходка с годеника ми, тогава още не ми беше предложил. Знаехме, че искаме бебче, но не искахме да е по този начин... Беше до мен във всеки един момент, помогна ми да го преодолея по - бързо.
Сега много се пазим, не пия хапчета, може би защото съм чувала, че се пълнее от тях, и много момичета наистина напълняват, нямам много познания за хапчетата, но пък използваме презерватив всеки път, малко станах обсебена и понякога развалям самия акт, понеже го карам да се къпе, мие зъби и ръце и да не ме докосва, ако е докоснал себе си, от едната крайност отидох в другата, но наистина много се страхувам да не стане беля пак и за това се пазим добре.
Живот и здраве след сватбата мислим да пробваме за бебче, но не веднага след нея, може би след 2 години Дано всичко мине наред и аз като kleo_20 да мога да се похваля с бебче, защото най - страшното е да плачеш за такова...

[chiara_vn]

Здравейте ! Видях темата и реших и аз да споделя моята мъка.И на мен ми се наложи да го направя преди една седмица , беше по желание..Бях в десетата седмица .Толкова много време не можахме за вземем решение дали да го оставим.Но ето , че вече е факт.При мен всичко мина добре (за сега) само имам леко зацапване , нно и то щало да отшуми.Най-лошото е , че колкото повече време минава , ми е все по-мъчно за стореното.Знам , че за момента това е най-правилното решение , но въпреки това ми липсва Онова чувство  и се чувствам виновна за стореното.Мислих си , че колкото повече време минава , ще бъде по-леко , но се оказа точно обратното.Ако някой минал през това иска може да сподели как са се развили нещата и може би да вдъхне малко кураж 

[iinaxastra]

Не се притеснявай миличка, ако не е имало усложнения и са ти го направили специалисти би трябвало всичко да е наред, с вакуум ли беше? това сега е най безопасния метод

[kleo_20]

В бг мaмa се обсъждaт подобни теми.Може дa споделяте тaм

[eli9216]

Здравейте
Аз съм нова в сайта и все още незнам къде и какво се пише.Извинявам се предварително ако нещо съм объркала.
Искам да споделя проблема си.
Ходя на АГ прегледи много често всеки път съм здрава и всичко е наред.Тази година февруари забременях,на 21 май напражих аборт по медицински причини ,изчаках 4 месеца(съвета на лекаря ми беше 3 месеца пазене)и пак забременях.Преди 4 дни направих спонтанен аборт.Вчера бях на преглед всичко е наред изчистила съм се сама.Лекаря каза (препорача)до 2 ...3 месеца да се пазя от следваща бременност.Въпроса ми е да ли 3 месеца са малко според вас?

[Lupercola]

Според мен не са малко, но това е личното ми, некомпетентно и непрофесионално мнение.

Моят опит е следния:
Аз сьщо имах спонтанен аборт и ми казаха, че няма смисьл да се пазя след него, а може да започнам веднага с опитите. Цикьльт ми дойде точно 28 дни след деня на аборта и на следващата овулация забременях. Бременността завьрши сьс щастливо раждане.

[Alichka]

Ако правилно смятам, при теб са два поредни аборта сравнително в началото. По принцип лекарите делят абортите на ранни - до 12-та седмица, късни - след 12-та и преждевременно раждане - след 25-та седмица (ако не греша). Аз бих ти препоръчала да си направиш подробни изследвания преди да имаш нов опит за бременност. Може да има много причини, поради които да не можеш да задържиш плода.

[Lupercola]

Да, наистина това е много добьр и смислен сьвет 

 

[roumyana]

То реално е един спонтанен аборт.  2 3 месеца и на мен ми бяха казали. По добре изчакай наистина за да се възстанови матката и за да не се случи същото.

[магито]

Доколкото разбирам има два последователни спонтанни аборта в ранните седмици.Препоръчвам да се направят генетични изследвания при мъжа и жената, за да се види дали няма някакви проблеми и от там да стават спонтанните аборти.

[Marri]

Моят опит е точно като на inaxastra.

Мисля си, че все пак разговаряш с лекар, който те следи, запознат е със състоянието ти и би трябвало да му имаш доверие.
Ако не е така,  тогава потърси второ компетентно мнение. Ние тук може да ти дадем много примери,  но това едва ли ще помогне в твоя конкретен случай.
Другият вариант ми се вижда твърде натоварващ. Като не е компетентен човек,  да тръгне от А,  В.....
Всеки си преценява. Успех!