Мири, тайничко се надявам да не се наложи предизвикване, но ти това го знаеш много добре. Дано имаме повечко късмет

А по принцип док не уточни от кога почваме предизвикването, защото може би очаква до неделя, когато съм на преглед, да родя, или поне в неделята да видим, че имам разкритие. Мисля, че ще изчака поне да наближи съвсем термина, познавайки метода му на работа - не е от типа лекари, дето бързат само и само да си вземат парите

Но...ще видим, да се надяваме на благоприятно и естествено развитие на нещата - и за теб, и за мен

Вече нощем се улавям да мисля за раждането и да се чудя как ли ще мина през това изпитание. Не че няма да се справя, ама не мога да си представя как ще преодолявам болката и как ще се държа. Не съм от истеричните и викащите, по принцип, и не знам....Просто ми е странно. Ама да ме чуе някой какви ги мисля, ще умре от смях с мен сигурно

Старая се да мисля само за малечка - как ще я гушна и помириша, как ще ме погледне...

Това ми е силата. Е, и Миро, разбира се!

Днес повървях доста и май не осъзнавам, че вече може да се изненадам, докато вървя по улиците. Например, да ми текнат водите

Ходя като преди, навъртам бая километраж - дано помогне за самото раждане това.
Другото, което забелязвам, е че отдолу между краката съм някак подпухнала

Много тъпо описание, но...Не е болка, не е възпаление, просто не съм като преди стегната и да си напипвам костите, а е мекичко...Предполагам е свързано с предстоящото раждане, някаква физиологична промяна.
Ушиха ми бархетните пеленки, изпрах ги и остана да ги изгладя. Това е последното по подготовката.
Миро вече знае къде са дрешките на бебка за изписването, както и моите. Обяснила съм му кой спален комплект да застелят в кошарката. В пълна бойна готовност сме, накратко

Да видим Ели кога ще реши да се появи....
