Еййй, всички сте ужасно мили, благодаря ви

Не намирам много време, признавам си. Денят и нощта се сляха сякаш Вчера една позната ме пита в скайп как било времето тук, а аз не знаех какво да и отговоря, защото носът не съм си показала дори на терасата Но така ще е в началото - напасваме се все пак.
Седнах да разкажа за раждането, докато мъничето спинка сладко
Ето как протекоха нещата при нас:
15 февруари 2011. Поредната безсънна нощ – без причина и без болки, просто явно е било някакво предчувствие. 7.17ч, гледам Тази сутрин по БТв и изведнъж усещам как нещо ми подмокря. Но не обилно, а постепенно. Мина ми през ума, че ми изтичат вече водите и отидох до тоалетната. Бях познала. Изтичаха ми водите. Викам си: „Идеално“, няма що...Миро на работа, а и моя АГ единствено и само вторниците е цял ден на частния си кабинет   Както и да е. Сложих си превръзка и хладнокръвно започнах да си оправям грима, взех си бърз душ и тогава звъннах на свеки. След това се обадих и на Миро и извадихме късмет, че имаше шофьор от ТЕЦ-а за София, та той се прибра с него насам към 9ч сутринта. Бяхме се обадили вече на моя лекар и той с готовност заяви, че тръгва за болницата. Ама ние не бяхме готови, а и исках да изчакам Миро...В 9 и нещо някъде бяхме в болницата. Направиха ми преглед за разкритие – „слаба работа“, както се казва - 1 см. Взеха ми кръв, преоблякох се, пуснаха ми тестово малка доза упойка, за да разберем дали имам алергия и накрая ме вързаха към система с окситоцин, като постоянно следяха и тоновете на бебка (бяха ок).  Вече минаваше 10. В предродилно имаше още едно момиче – запознахме се, тя имаше пък доста разкритие, въпреки че терминът и беше за началото на март. Но пък не и бяха изтекли водите и нямаше контракции. Аз пък бях точно обратно – изтекли води, наченки на контракции и почти никакво разкритие. В крайна сметка тя роди доста бързо, преди мен. А мен ме почнаха канските мъки около 13.00ч, защото ми бяха увеличили окситоцина, тъй като прегледите за разкритие освен че не бяха приятни, не бяха и обнадеждаващи. След 13.00ч вече не знаех къде се намирам от болки. Устата ми пресъхна, а вода не трябваше да пия, защото уж щях да съм с епидурална. Ходех със системата до банята да си навлажня устата и лицето сигурно през 15 мин. Акушерката беше много готина. Постоянно проверяваше силата на контракциите, обясняваше какво предстои, разсейваше ме, ама и какви гадни прегледи за разкритие ми правеше, не е истина. Даже се усетих, че веднъж я молех дори да спре. Тя се е опитвала да предизвика някаква родова дейност просто, но много ме болеше. В крайна сметка всичко мина без епидурална и подозирам, че лекарят и  акушерката се бяха разбрали да не ми я слагат. Може би са предполагали, че ще родя бързо, не зная...Въпреки това се гордея с едно нещо – не издадох едно „Ох“, не се разплаках. И така откарах до 16.00, когато Миро дойде, за да ме види (часовете за посещения са от 16.00 до 18.00ч) . Дожаля му като ме видя такава пресъхнала, устните си вече не ги усещах. Дадоха му една марличка, той я напои с вода и ми мокреше устните постоянно, както и лицито. И имам чувството, че Елица чакаше тати да се появи, за да задейства нещата. Контракциите ми бяха постоянни, а докторът и акушерката бяха отишли някъде другаде, защото в този ден имаше 4 раждания и беше пълна лудница. Въобще като цяло февруари месец се е оказал месец на бейби бума – всеки ден по 4-5 раждания :y41: В един момент усетих страшен напън, няма подобно усещане просто. Бях сигурна, че главичката на беба е толкова ниско долу и това е причината. Казах на Миро да вика някой, защото в противен случай може да родя в предродилно   Той се разшета по етажа и след минути дойде акушерката. Прехвърлих се в родилното (което всъщност е съседно помещение). След още малко дойде и моя златен доктор. Акушерката ми каза да и изпълнявам инструкциите – когато трябва да задържа въздух, да го направя, когато трябва да напъвам съвсем леко – пак да изпълнявам. Лекарят каза да ми сложат малко атропин, който да свърши работа и ако евентуално се наложат шевове. Освен това се пошегува, че ако е объркал пола, ще си избръсне брадата   Ама аз го успокоих, че няма да се наложи, защото и с амниоцентезата се потвърди неговото предположение за пола.

Най-трудната част беше излизането на главичката на бебка, защото се оказа, че не е слязла достатъчно надолу, съответно се налагаха повече напъни. Докторът ме натисна няколко пъти по корема, но не ме заболя, беше внимателен определено. По едно време го чух да казва: Браво, Даниелка, герой си! Акушерката каза да спра да напъвам толкова силно. Тогава имах чувството, че ще се разпоря...Моментът на облекчение не може да се сбърка с нищо. Усетих как главичката излезе и след това едно много интересно, дори приятно усещане когато издърпаха останалата част от телцето на Ели. Нещо като бълбукане, при излизане на раменца, ръчички и крачета. И разбрах, че се свърши с болката. После акушерката натисна корема ми и усетих вече истинското блаженство – излезе и плацентата. В първия момент не чух да изплаче и попитах всичко наред ли е. Но след  това чух как изплака и вече бях наистина щастлива. Донесоха ми я увита като пашкулче и помня, че ме погледна много сърдито и недоволно  , задето сме и измъкнали от хубавото и топло местенце Това беше моето раждане. Като часове не беше твърде много, но не беше и кратко. Абе, средна работа. Но пък ужасно ме болеше. Важното е че мина, че гушнах нашето слънчице и щастието ни с Миро вече беше пълно 
Между другото, интересно е че той присъства на раждането, но не защото така сме искали, а така се стекоха обстоятелствата. Просто той ми помагаше с марлята с вода за устните и лицето, като продължи да го прави и в родилно. Така се сляха събията, че нямаше как да тръгне и а ме остави пресъхнала до безобразие. Стоеше до главата ми и ми казваше, че всичко върви по план и че скоро ще гушнем Ели.
Имам разкъсвания и съответно шевове, като шиенето продължи около 15-20 мин. Доста е кофти усещането сега, но няма как...
Качиха ме в стаята 3 часа след това, защото трябваще да ме приведат в по-чист вид и да ми следят известно време състоянието. Към 19.30 бях в стаята, а половин час след това ми донесоха и Ели Тоест около 3 часа и половина след раждането. Беше неземно усещане. Цялата първа нощ не мигнах и лежах обърната към нейното пластмасово легълце да я гледам как спинка...
Другото, за което съм много щастлива е, че успешно се кърмим, на този етап поне. Въпреки че в болницата ни даваха всеки ден шише с вода с глюкоза, както и шише с АМ за през нощта поне. Обаче, и трите момичета в стаята се оказахме търи и упорити и успяхме да закърмим, без нито веднъж да прибегнем до АМ – въпреки силната болка и разранените зърна. Мажехме се с Лансинох-а, правихме си компреси от топла или студена вода и това даде резултат.
От втория ден при нас почнаха първите болки, наподобяващи колики  Много плакане, много болка по личицето и. Единственото, което можех да направя е да я гушкам, целувам и тананикав нещо.
В болницата останах 3 дни. И съм много благодарна на лекарите и персонала – почти без изключения всички бяха много сърдечни и отзивчиви. Акушерките запомниха нашата стая, защото се оказа, че сме единствените в АГ отделението, които кърмят от самото начало и не се поддават на изкушението с АМ.

Все още успяваме да се кърмим, май и помпа ще купувам, но не за да съхранявам кърма, а за да се доизцеждам при нужда, че една вечер гърдите ми се бяха втвърдили много, а това си е опасна работа.
Храним се горе долу на 3 часа. Ели стои на гърда около 15 мин, но явно и стига, защото пълни пампите, а и спинка. По някое време "отнася плувката" и дотам с храненето Сънливка ни е тя, на майка си ще прилича Вече върти очички, макар че е рано да вижда и разпознава. Просто се ориентира откъде идва гласът. Като започне да пълне памперса, прави много смешна гримаса с устичка - под формата на буква "О"
Някой ме беше питал за помощници - след изписването и двете баби бяха при нас, за 2 дни. Сега си отидоха и продължаваме само с половинката, докато му изтече 15-дневния отпуск. После 1 седмица майка ми ще ни гостува, а след това за още една - свеки. Благодарна съм им, защото готвят, чистят, подреждат, което не е малко.
Засега това се сещам да напиша Целувки на всички!

Страхотно разказче. От него лъха много положителни емоции! Дано да запомниш с хубаво появата на Ели (до колкото е възможно). Лошите спомени от раждането ги "заключи" някъде вълбоко в съзнанието. Те няма да ти трябват. Сега се наслаждавай на малката принцеса и на мъжа си.
За помпа за изцеждане, аз съм "ЗА" и с двете ръце! Ако имаш нужда разбира се.
През колко време се кърмите? Недей да си взимаш вана, нали знаеш (заради шевовете). Казвам ти го защото, аз имах голямо желание и добре че ме предупредиха докторите, че щях да направя беле иначе.
Много гушки на малката ми почти адашка 
Бързо възстановяване!
ООООООООО да не забравя .... Браво на тате Миро!

Sunray извинявам се за голямото закъснение, много съм разсеяна, чак сега разбирам за прекрасното събитие и едновременно с това прочетох и разказчето ти!

Нека първо пожелая на малката Елица да расте здравичка, винаги усмихната и с мноооооого късмет!!!
На теб бързо възстановяване след раждането, а Мамчето е права, че звучиш страшно позитивно, което е страхотно!!!

Наистина много положително разказче,успокоява ме
колкото и да те е боляло и прочие,явно че се търпи,
но то си зависи от нагласата де.

Поздравления за упоритостта и за кърменето!!!

sunray, честита първородна дъщеря    
Да е жива и здрава, да расте умна и щастлива, палава, игрива
Незнам дали сте я кръстили на някого, но името, което сте и дали лично аз мноооого го харесвам.И на снимките като я гледам...точно както ти си казала - Еличка-звездичка
Имаш големи адмирации от мен за кърменето давай все така

Дани, честита първородна дъщеря!!!

Много здраве, малко безсънни нощи! Голям късмет и малко колики!!!
Изобилие от щастливи моменти и още повече любов! Бързо възстановяване!
Мъничката Ели е невероятно красива. Браво на татито, по- голяма помощ от това да ти помага няма да знаеш 
Целувки

Ч естита ви дъщеря, честита ви радост
Да бъде много здрава, засмяна, много късмет и любов.
Страхотен разказ, герой си ти, браво.

Пак благодаря за пожеланията ви, момичета
От вчера си имаме акт за раждане на малкото човече, а и пъпчето ни падна на 5-ия ден
Коликите пак напомнят за себе си - 2-3 пъти на ден, за по час до два. Няма спасение засега. Ще чакаме да минат 15 дни преди да почнем да и даваме чайчета против колики или нещо друго, така ни посъветва док.
Храненето е на около 3 часа, рано е да и създаваме режим ние. Тя сама ще се откаже от нощното хранене, когато е необходимо. Стои на гърда около 15 мин, понякога 20, не повече. Но голямо въздишане и почивки, ей Сменим гърдите на всяко хранене, но на едно не давам и от двете, защото не искам да я разбутвам като се е наместила удобничко Ака си, поспива си. Общо взето е поспаланка  и ако не бяха тия колики, щях да имам най-спокойното бебче на света Но все ще минат!
Засега единственото ни предизвикателство е къпането, особено като и сложим шампоанчето - страх ни е да не я изпуснем, но е нормално. Ще свикнем.
Днес дойде и личната лекарка да я погледне. Каза че всичко е наред. Няма гъбички в устичката, от кърменето, няма обриви. Едното оченце от вчера сълзи, но ни изписаха капки и сега е почти като преди Мъничето се държа чудесно, даже и не заплака, докато я преглеждаха със стетоскопа 
Айде, да пусна още две снимчици: първата е след баня, а втората в един промеждутък на коликите...

И втората:

Ехеее, че сте хубави 

Дано и гадните колики да спрат скоро да ви мъчат, защото знам какво е - детенцето се мъчи, а заедно с него и ние.... като не можем да помогнем 

Бени, нямам време да чета темичките ви тези дни И вие ли имате колики? От кога ви почнаха и какво правите по въпроса? Надявам се поне да са кратки, да му се не види и гадното

Олллееееееее душица сладка... малко сладко вързопче 

Сладурка малка сладка 
Почти нищо не помага за коликите. Аз слагам на гърдата, това до извесна степен помага, правя масажчета на коремчето, и се гушкаме като той е с лице към мен. Поне за сега това е нещото, което на нас малко ни помага. Давам и капки Инхакол, но според мен няма голям ефект, но все пак ги давам.

Дани,много ми хареса разказа ти за раждането!Явно твоят доктор добре те познава и въпреки уговорката за упойка е преценил,че ще се справиш и без нея.А ти си се справила чудесно!

Ели е голяма сладурана!