Здравейте, момичета!
Влизам да чета как вървят подготовките ви и много ви се радвам как се вълнувате, колко избирате, как обикаляте...
Да ви кажа аз моят случай - нашата сватба ще е август месец, четвъртък. Тъй като живеем в чужбина и сме много заети, организирахме сватбата за не повече от 15 дни и то по Коледните празници. Капарирахме си сватбената агенция, платихме за ритуалната зала (само подписване, без ритуал), капарирахме фотограф, оператор, ресторант, поканите са отпечатани, дори роклята ми е почти готова, тъй като исках да си я правя в БГ, поради безумно високите цените тук в Англия, където живея. Остана ми само да си избера гримьор и довършителни неща, които оптимистично се надявам да успея за 20 дни преди сватбата (че и роклята тогава ще довършвам).
Ние сме решили всики ритуали да са изнесени, не искаме рода в ритуалната, както и не си падаме по по традиционните ритуали - вземане на булки, кумове, купуване, продаване и т.н. Всичко ще се случи на плажа, дори младоженеца не иска да носи костюм или вратовръзка, да не говорим, че и моята рокля няма да е типично булчинска. Аз пробвах само една в магазин, отказах се от типична булчинска рокля, измислих си сама модела (с помощта на младоженеца, но той не я е виждал готова) Всички модели, които си харесвах бяха по няколко хиляди и накрая реших да си я шия. Було също няма да имам
Сватбата ни ще е малка, не повече от 60 души, опитваме се да бъдем само с най-най-близките, което усещам, че ще донесе малко негативи след себе си, но наистина искахме да е едно малко романтично тържество, без излишна патетика, без прекалено много официалности и ритуали. Естестено сме помислили с агенцията за оригинална украса и някои нестандартни изненади, но всичко се мъчихме да е далеч от обичайното. Не знам защо, нещо се чудя на себе си, че не съм никак типична булка

((( Ние сме заедно повече от 5 години, предложението беше ужасно романтично и интимно, искахме и сватбата да е така, имах някакви вълнения за около 2 седмици, но сега просто нямам търпение да дойде деня и да си изкараме възможно най-забавно и красиво. На моменти си мисля, че нещо аз не съм наред, защото всички булки са толкова притеснени, и се вълнуват, и търсят, и обикалят, в което няма нищо лошо, разбира се. Чудя се има ли други такива като мен, които гледат на сватбата по малко по-различен начин или нещо на мен ми е сбъркано
