Това за 'дупката' ми беше голяма питанка и за мен, много се тревожих, може би и това натежа при вземането на решение за подпис през седмицата, въпреки че основното беше, че и за двамата нямаше проблем да подпишем предварително с най-близките, а няма да разхождаме гостите /главно роднините, които не познават града/. Но напълно подкрепям Destiny, че младоженците и без това влагат прекомерни усилия да направят сватбата хубава за гостите, че няколко часа в прекрасната пролет или лято на Варна биха били удоволствие наистина.

И страхотно звучи идеята за второ лятно тържество!

Всеки има собствено виждане за това, една приятелка ми беше казала - за мен най-хубавия момент беше в ритуална зала, когато погледнах майка ми и баща ми и видях как плачат от щастие, няма ли да ти се загуби чувството от сватбата? Сега от позицията на бивша булка казвам за тези, които имат дилема кога да подписват - всичко е вътрешно чувство и настройка. На подписването пак се вълнувах, видях майка ми и баща ми да плачат от щастие и аз си поплаках

И ми беше много лично, интимно

А на сватбата летях от щастие, че накъдето се обърна виждам сияещите от щастие лица на най-любимите ми приятели и близки. Важното е да се обичате много, много

Другото са детайли

И съм напълно съгласна с мнението, че който иска да присъства, независимо от деня, ще намери начин. Една от най-любимите ми приятелки дойде от София до Варна веднага след полет от чужбина, не я пуснаха в отпуск за понеделник, понеже сватбата ми беше неделна, но дойде, в 00 часа си стръгна с автобус за София, пътува цяла вечер и отиде от автогарата на работа! Но ме уважи и беше до мен! Така че не се тревожете за това

Стига да не се случи нещо непоправимо, всеки който желае ще дойде

Човек дай боже веднъж, най-много няколко пъти се жени/омъжва
