... А от тази газ се чуствах не пияна, а много по – лошо. Тук може да влизат при теб докато ти текат кантракциите, но най – много трябва да има 2ма човека при теб. Затова майка ми се сменяше със сестра ми и когато дойде (един от пътите) и ме видя как се гърча и им се разкрещя. Искаше да говори с докторите и т.н. Тук те изражда акушерка, а доктор идва само когато има някакъв проблем. Така ... та тя вдигна цялото отделение във въздуха и търсеше доктор, да го пита защо не ми слагат упойката която искам, а ме залъгват само с този газ. След малко ме провериха пак за разкритие – 8 см. Никакъв напредък. Часът беше вече  23 часа и въпросната акушерка каза, че имат място в другото отделение и решили че имам нужда от епидурална. Най – накрая, но май трябва да благодаря на майка ми. Накараха ме да вървя около 100 метра, за да стигна до другата стая. Отидохме и що да видя пак ми приготвили газта, направо ми причерняваше вече от нея. Взех отново да дишам от нея, но и взех вече и да повръщам от нея. Настаниха ме на леглото и ме вързаха с някакви кабели, системи и т.н. Поставиха ми упойката около 23.30 часа. Бях много щастлива, защото за първи път от близо 6 часа аз си отворих очите. Имах малко време на спокойствие. Чуствах контракции, кръста ме болеше много, но нямаше и следа от онази болка. Оставиха ме да почина известно време и към 00.30 часа (вече 03.02.2011) ме прегледаха пак за разкритие – пълно. Охххх ... супер. Започнаха да ми казват да напъвам. Пуш пуш , ама нищо ... бебето ту слизаше надолу и веднага се прибираше пак. Взе да ме пуска вече, помолих за нова и с много уговорки ми сложиха половин. Пак напъвай, напъвай, ама същото нещо. Бебчо нейска и нейска. Уж всичко правилно правя, но нищо. По едно време пулса на бебо падна много много ниско. Всички се уплашиха много, защото мониторите взеха да издават много странен шум. Акушерката се разтича да вика докторите, а на мен ми казаха да се обърна и да стоя на лявата страна. Пулса му се възстанови. А ние (аз, Иван и сестра ми) си отдъхнахме с облекчение. Дойдоха 2ма доктори и ме гледаха и пипаха нещо. Бебето пак горе, и ми казаха че ще ми влеят нещо венозно, за да ми засилят още повече контракциите. ОК?! Върнаха се след 30 мин. аз на същото положение. В стаята станаха вече 3ма доктори и 3 акушерки. Аз найстина се уплаших, че нещо не е наред, защото такова нещо се е случвало. Казаха, че бебчо се е наакъл от стреса, който изпитва. Така … стояха, гледаха ме и изчакваха да родя „сама”. Тъй като главичката му се показвала и като свърши контракцията и се е пребирала. Това явно найстина се  е случвало, защото по едно време всички се развикаха радостно, че бебето има коса, а на мен ми се виждаше много странно защото не ми се е гадело и киселини съм нямала по време на бременността (като изключим 9-ят месец). 
Незнам колко е бил часът, когато по едно време единият от докторите дойде и взе да ме срязва малко по малко и повярвайте ми това все едно не съм го усетила в сравнение с вакума, който „навря” в мен. А това не беше най- лошото. Бебчо пак нейска да излиза.Аз напъвам, та напъвам, доктора дърпа та дърпа, а едно малко бебе нейска да излиза. Чак на третото захващане от страна на доктора и на незнам на кой хиляден напън от моя страна усетих че му излезна главичката. На следващия напън и се появи моето малко слънчице  Незнам как се чуствах?! Найстина! Веднага ми го сложиха на гърдите и тогава проплака. Часът беше 03:58 на 03.02.2011 г. Иван преряза пъпната връв и когато го погледнах хем се смееше, хем плачеше. Сестрами поцкачаше отстрани и приготвяше апарата , докторите взеха да си вършат работата. Единият взе плацентата (въобще не я усетих като се „раждаше”), за да я изследва. Другия започна да ме почиства, за да може да зашие това което е разпорил преди около 5-10 мин. , а другият преглеждаше бебето. Акушерките пишеха, та пишеха.Те все пишат!

... Незнам колко шева имам, попитах доктора, но той не пожела да ми отговори, само каза „не може с точност да се каже”, но имам вътрешни, външни и на ду..то  .
След около 30мин. ни оставиха самички, за да си почиваме. Сестрами си тръгна, заедно с всички чакащи отвън. А щастливия татко остана при нас с бебчо.  Аз легнах настрани, Дани до мен в леглото, а Иван на един стол до нас. Така сме поспали малко, около час и половина – два. След което дойде друга акушерка и каза, че трябва да се изкъпя и да се опитам да отида до тоалетната по малка нужда, за да видят дали не са ми направили нещо с всичките щуротии който са ми правили. Всичко беше наред. Ура! Преместиха ни в друга стая, но там беше много студено и ние поискахме ако всичко е наред  да ни изпишат още на същия ден. Взехме да търсим педиатър и още други лекари, за да ни проверят. И така към 17 часа на същия ден казаха, че може да си ходим. Урааааа! По пижама и с пантофи, само сложихме космонафта на Дани и беж да ни няма 
Раждането беше тежко, но найстина когато сега погледна  моето малко слънчице всички неприятни моменти остават на заден план.  Те едва ли някога ще се забравят! 
ПП: Това беше моето раждане. Нямах късмета да е бързо и лесно, защото от първото „пропукване” на таза ми до самото проплакване на Дани бяха минали близо 27 часа. Спестила съм доста неприятни моменти, който нейскам да си спомням. Най – важното за мен беше, че всичко „споделях” с най – скъпите ми хора – сестра ми и съпруга ми. Те ми помагаха с каквото могат – с масажи, разговори и т.н.

  Разказа ми е доста дълъг, но обещах малко по - подробно да разкажа. Дано да няма проблем с това.

  Преси, единственото което знаех през цялото време е че трябва да съм спокойна, за да може бебето да е добре! Незнам това дали е геройство, но знам че това мъничко създание разчита изцяло на майка си, за да може да се появи на бял свят и ако аз се панирам всичко отива в лоша посока. Ще видиш, че когато наближи и твоя момент (дано да не е като моето раждане) и ти ще мислиш така. 

*mum:

Отново казаха, че било рано, но тъй като им казах че преди контракцията ми се образуват 2 топки на корема, а те казаха че незнаят какво е това и да тръгваме към тях.

Мамче,точно по същия начин и при мен,получават ми се две топки в горната част на корема и се втвърдява,понякога боли,понякога не...

Уууу, колко ужасно е било  Вьзхищавам ти се как си го преживяла 
Добре, че мина и замина !! Викат забравяло се...

Сега по-добре ли си? Как ти е Д-то? Вьзстановяваш ли се?

Цункай малката душица от мене 

*mum:

 единственото което знаех през цялото време е че трябва да съм спокойна, за да може бебето да е добре! Незнам това дали е геройство, но знам че това мъничко създание разчита изцяло на майка си, за да може да се появи на бял свят и ако аз се панирам всичко отива в лоша посока.

Колко си права, Мамче!!! И въпреки, че всеки трябва да разсъждава така, не всеки е способен да го постигне в момент като този, който се е случил на теб и мъничето!!! Не знам аз дали щях да събера толкова много смелост като теб, браво момиче 

Моят оптимизъм струи от ушите,ама това дето ти си го преживяла,не знам дали бих го понесла!
Не знам как се събира сила и дух за да запазиш спокойствие,тогава,когато момента е критичен!

Дани е голям щасливец с мама като теб!
Дано от тук насетне са ви повечко хубавите емоции!

Мамче, поздравявам те за геройството ти 
Много малко мамчета в това положение биха запазили самообладание като теб, аз със сигурност не бих се справила така геройски. Разказът ти ме вдъхнови много, връхлетя ме толкова много положителна енергия и едновременно с това спокойствие, че повярвай ми живот и здраве на моето раждане ще се сещам за смелоста ти 

След разказ като твоя, Мамче, вече съм убедена, че правилно подхождам към предстоящото раждане - нито с розови, нито с черни очаквания. Знам, че може да мине бързо, но знам, че може да бъде и тежко. Гледам реалистично на нещата, такава съм си.
А ти наистина си герой! И си много права затова, че боли, не боли, майката трябва да съумее да бъде герой, за да съхрани бебчето си в добро здраве Поздравявам те за разума и силата ти! Оттук нататък съм сигурна, че ще бъдеш възнаградена за всичко, през което си преминала

Въййййй Мамче, много страшно звучи, но ти си се справила повече от геройски  .... Не знам, наистина на твое място как бих се справила...

Надявам се да си позабравила вече всичко, през което си преминала и сега се наслаждаваш на Дани и майчинството...

Много гушки  за малкото слънчице а за теб! 

  Благодаря ви момичета за подкрепата! Да се надяваме, че всичко лошо е останало в миналото, сега се наслаждавам на мъника и му се радвам на всяко малко нещичко, което направи примерно малка усмивчица по време на сън или като папка лакумо и т.н.
  Сега ще ви разкажа за нашето развитие ...
Както знаете Дани се роди 3,555кг. и уж 50 см. На следващия ден дойдоха две акушерки вкъщи, за да видят как се справяме. Гледаха ми и шевовете, за да не е станала някаква инфекция, но за мое щастие всичко беше наред. С бебчо също. 
  На 5-ят ден дойдоха също, за да го изтеглят за да видят как върви. Предупредиха ме, че най - вероятно ще е свалил наколко грамчета (около 200-300 гр.) но това било нормално. Качват го на кантара и той показа 3,660кг.  те бяха толкова учудени и доволни, че почти не го гледаха за друго. Всичко беше наред с Даниел. За мен питаха само дали съм добре и как ми върви цикъла 
  На 10-ят ден имахме час за болницата пак за да го претеглят. Отиваме и пак започват:"той съгурно ще е свалил, но не се притеснявай, това е нормално". Качват го на кантара - 3,940кг.  и го измериха 55см., което за мен означава че първият път не са го измерили правилно.
  Това е за сега от нас относно здравословното състояние на Даниел. Всичко е наред и той си качва добре. Съжалявам само, че не е измерен правилно след раждането, но предполагам да е пораснал най - много 1см. така че съгурно е бил 54см.
Аз поисках да го измерят, защото на всички ни се виждаше по - дълъг и го измерихме по домашно и ние го измерихме 55см. и после вече поисках официално от акушерките да го измерят и те. Така, че сега съм доволна, че няма да е тапишорник като мен и се надявам да е взел височината на баща си.
  Ина, шевовете незнам как са ми, защото ще ме преглеждат чак когато Дани е на 6 седмици. Дано да заздравяват. Има нокой който усещам повече и много внимавам как сядам или ставам, но и това ще мине. Учудващо на всички и най - вече на мен самата много добре и бързо (до колкото е възможно) се възстановявам.
Оооо забравих да ви кажа, че няколко пъти излизахме навън. А в неделя си направихме една малко по - голяма разходка. Излизахме на шопинг  . На Дани много му харесва навън, като на всички бебето сигурно. А най - много обича банята. Направо се разтапя там, преди банята може да се къса да реве че е гладен, но когато го поставим в коритото забравя всичко и направо си личи колко е доволен.  Много съм доволна и от това.
целувки на всички!!!

Леле мамче 
поздравления за силата която си имала по време на раждането...изчетох те на един дъх и през цялото време на тръни ...аз ако бях бих ревнала и сигурно не бих могла да напъвам от рев и притеснение...особено като са паднали тоновете...
важното е че всичко сега е на ред и се възстановяваш 
а малкия е такъв бонбон 
показвай ни го по честичко на снимки да му се радваме 

ПС. как разбраха че бебо се е наакал от стреса...

*mum:

   А най - много обича банята. Направо се разтапя там, преди банята може да се къса да реве че е гладен, но когато го поставим в коритото забравя всичко и направо си личи колко е доволен. 

И при нас е същото - няма такава доволна физиономия  Но само докато я извадим от топлата водичка и я сложим в  хавлията и се почва един рев...... чак се чудя това малко същество откъде го взима този силен глас