Мамче,Даниел е просто перфектен
Сладурчо,как си спинка спокойно

Мамче много ви е хубаво момченцето пу пу пу 

Ще чакаме разказче за раждането 

Ели,невероятен красавец е вашия Даниел!
Направо се шашнах колко е оформен-изглежда сякаш е на 2 месеца.

Ели, наистина е чуден Дани! Излъчва едно такова спокойствие, че да му завиди човек  Много е сладък, да ви е жив и здрав!

Радвам се, че имаш кърма, и дано скоро да се нормализира положението с гърдите!

Прегръдки от нас!

*mum:

  Иван ми вика: "ти имаш да изхраних всички новородени в квартала" 

доста се смях на това, браво че имаш кърма и папка детето. Един съвет от мен цеди се, за да не стане някоя беля, защото братовчедка ми не искаше да се цеди за да не предизвиква лактацията и три пъти беше с мастит, температура болки, лекарства, ужас беше.
На мен мъжо ми вика, че съм като млекоцентрала и казваше на Цецко, сине майка ти млекоцентралата пристига
прекрасен е Дани

Mum to be Честито! Малкият е наистина прекрасен, толкова изящен!  Нека да ви расте жив и здрав и занапред такива радостни мигове да споделяте! 

Мамче, прекрасно детенце си имаш! Да ти здравичко! 

Изчетох ти темичката на един дъх и мноог съжалявам, че съм пропуснала емоциите...мога да кажа само едно...чакането си е заслужило...прекрасен е, прилича на малко, голямо човече, да ви е жив и здрав, ще влизам да ви наглеждам...колкото за гърдите, момичетата са ти казали. Ако усетиш някоя по-голяма бучка слагаш бебчо на тази гърда и с леки движения масажираш...ако са ти разранени зърната, нензам дали там има, но аз си сложих нишесте...еми върши чудеса. Много по-добре ми подейства с него, отколкото с крема против разраняването...за 12 часа ми се оправиха зърната...

Как сте мамче? Кек е малкият мъж? Добре ли се хранте? Спинкате ли? Ти възстанови ли се след раждането?

Целувки 

Ей мамче, как сте?! Как е Дани? Как се справяте?! Айде пиши като имаш време, а на снимчици хич няма да се разсърдя 

Ели, пиши, когато имаш малко време. Предполагам какво ти е
Кърмите ли се? Бебко послушен ли е? Спинка ли? Ти как се чувстваш? Сигурно си още много развълнувана и не може да се отърсиш от адреналина .

Цункам ви!

Честита рожба!! Наистина си е заслужавало чакането! Малкия е страшен сладур, пожелавам му да има безгрижно детство а на вас да сте най-щастливите родители, в което не се съмнявам! 

Най накрая малко свободно време  
Благодаря много на всички!  
Ето и моето разказче за раждането ....
     Всичко започна на 02.02.2011г. в един и нещо през нощта. Тогава исках да се обърна в леглото и тъй като е доста трудно впредвид всички възглавници около мен и винаги се събуждам. В този миг така ми изпука таза, че даже помислих че нещо съм го направила, не ме болеше. Заспах с леки болки, но нищо не ме притесняваше защото тях ги имах и предните дни. Стана 04:11 часа т.е. времето за тоалетна  отидох и гледам тапата ми е паднала. Казах си е най – накрая някакво начало. Оправих си се и си легнах отново, защото бях уморена (не можех да спя през цялото нощ, може би съм предчуствала че ще се случи нещо). Легнах си и тъкмо започнах да засписвам, когато ме прониза първата по – сериозна контракция. Оцъклих се  Необърнах много внимания, просто ми се спеше, но след около 10-15 мин. хоп следващата и така през този интервал. Тъкмо се унисах и контракция. Станах седнах на компютъра и започнах да се залисвам с разни глупости. Когато часа беше около 05.50 часа се опитах наново да си легна, Иван вече трябваше да става за работа. Легнах  и той се пробуди, тогава му казах, че скоро ще си имаме бебе, а той каза: „Еми то, ще не ще го изкарат”.  И тогава му разказах за  всичко, което ми се случило до сега. Естествено той се разсъни веднага и ме попита дали се притеснявам, а аз му отвърнах: „не, само моля те недей да казваш на никой (сутринта си пие кафето с мойто родители)”. Така той отиде на работа, а аз останах в леглото опитвайки се да заспя, обаче не става, защото тъкмо започвам да заспивам и ... контракция. Така, те си бяха през същия интервал 10-15мин. и когато започне някоя най – добре ми беше върху тоалетната чиния. Незнам защо! Към 11-12 часа контракциите вече бяха станали на около 4 мин. тогава Иван си дойде от работа уж за обяд, но като разбра интервала на „болежките ми” въобще не се върна на обекта. Към 13 часа си дойде и сестра ми от университета и взеха и двамата да ме гледат странно как се гърча от болки  И задаваха тъпи въпроси от порядъка на: „Ама найстина ли много те боли”     Обадихме се в болницата и им казахме за интервала на контракциите, а те започнаха да ме питат колко ме боляло и каква била болката – Странно, но факт. Незнаех дали да се смея или да плача. Казаха, че било още рано! А аз взех да си мисля, дали пък няма да родя в къщи! Около 15 часа се обадихме отново, болките бяха на същия интервал, но много по – силни. Отново казаха, че било рано, но тъй като им казах че преди контракцията ми се образуват 2 топки на корема, а те казаха че незнаят какво е това и да тръгваме към тях. Така 15.30 часа се качихме в колата и след 10 мин. (на половината път към болницата) ми се спукаха водите. Стана ми смешно в този момент, защото стана почти като по филмите – бях мокра до колената. Казах на Иван: „Съжелявам много, но намокрих колата”, а той милия се шашна още повече, защото попаднахме в задръстване (по това време учениците свършват училище). Така ... Отидохме пред болницата и ме настаниха на някакъв стол, за да ме закарат в стая. Влизаме в стаята и в нея имаше странни уреди, който служеха уж за ублекчаване на болките. Ето там вече ме хванах асъл злите контракции, обаче проблема беше че никой неидваше да ме прегледа. И така си чакахме доста време... поне на мен така ми се струваше. След извесно време дойде една жена и каза да легна, за да може да види дали имам разкритие. Провериме – 3 см. Ужас. Само толкова на всичките тези часаве и болки  Каза, че по принцип трябвало да си отда в къщи, защото било още много рано, но тъй като много ме боляло щели да ме оставят в болницта   Смяната на тази ужасна акушерна свърши и дойде нова с една обучаваща се. Новата беше младичка и се надявах на нея, защото през цялото време исках някаква упойка, но никой нейскаше да ми дава. Накрая ми биха една в ду..то, но нищоооооо, дадоха ми газ да дишам, пак никакво облекчение. През цялото време им казвах че искам епидурална, а те ми отговаряха че нямат места в другото отделение. Дойде време на други преглед за разкритие в 21 часа – 8см. Ураааа. Голям напредък за 3 часа, но болките вече се превръщаха в напъни, а бебешока неиска да слиза на долу все още. Забравих да ви кажа, че през цялото време бях със затворе очи.