Здравейте момичета и Весела Коледа !
Едно въпросче: свеки подари на малката бънджи и то се води от 4м., но на мен ми се струва твърде малка да я сложа в нещо такова 
От друга страна още кънтят думите на ортопеда Драганов в главата ми : "никакви бънджита, паяци и тем подобни " 
Според вас от колко месеца мога да я сложа в бънджи и дали изобщо бихте сложили детето си в нещо такова 
мерси предварително 

Вместо проходилка, реших да купя бънджи и Дари много се забавляваше. Ползвахме го няколко месеца. Сложих Дари, когато беше на 6м. и нещо.  Детето не стои там по цял ден там, така че не съм се притеснявала.

Аз пък попитах ортопеда (шеф на детската ортопедия в ГБ) дали вредят (плюс, че съм чела и статия на проф. Владимиров (и двамата са от болницата в Горна Баня) и двамата бяха категорични, че не вредят изобщо. Единствено основно важни в началото са обувките (да държат здраво крачето, а не меки буйки тип пантофки).

А пък по други книги пише ама точно обратното за обувките - че докато не проходи трябва да е на терлици с неплъзгащо по долната част или босо, за да се развие мускулатурата на стъпалото и глезена по максимално естествен начин, да се образуват правилно сводовете.

Не знам още аз какво ще правя, като ми дойде това до главата, но от собствен опит знам, че хванеш ли се веднъж на ортопедичното хоро със стелчици и специални обувки - край - цял живот трябва да го играеш. И баща ми на младини и аз като малка имахме сериозни проблеми с напречния свод, болката наистина е ужасна и просто не можеш да пристъпиш и крачка като се умориш веднъж. Той, след сериозни инвестиции в стелки, попадна на ортопед, който го прати на добър рехабилитатор и се оправи със специални упражнения. Аз се оправих на художествената гимнастика, там ни караха да правим зверски падьом, почти през цялото време се стои на много високи пръсти и т.н., знете как е. Много ме беше страх, че ще го закърша по време на бременността, като стана 2 пъти по-тежка и свода  може да поддаде под тежестта ми, но дали от упражнения или от късмет, ми се размина тази горчива чаша, слава Богу.

Та мисълта ми е, че ходилото знаете какво представлява - наръч от дълги (на ходилото) и кръгли (на петата) кости, омотани яко в сухожилия. И в тая плетеница има много сухожилни връзки на разни мускули -  част от тези на подбедрицата, всичките сгъвачи и разгъвачи на пръстите на крака и т.н. И тези мускули с динамиката на работата си натягат този наръч от кости, защото непрекъснато го подръпват оттук-оттам, особено докато всичко расте, събитията са динамични. И турнеш ли нещо с изкуствен свод, или подпреш ли глезена, системата ще заработи с тази изкуствена подкрепа и ако се опиташ да я махнеш или смениш, ще има неприятни изненади..

А проходи ли детето, почват да важат всички правила, които важат и за нас - да са обувките винаги по мярка, да не хлопат, нито да стягат и да не се плъзгат. И според мен това е най-трудното, защото с тези безумни цени на детските обувки, направо..

И аз съм чела статии против ортопедичните стелки и обувки. Препоръчва се даже детето да ходи босо по различни повърхности- пясък, трева и т.н.
В етапа на изправяне и прохождане, когато детето още пълзи, пада, става и т.н. ми е трудно да си представя как се мъчи с някакви тежки кожени обувки. Особено в къщи мисля, че са напълно излишни. За щастие ние хванахме пролетно- летния сезон и Дари винаги е била само по чорапи или босичка.
Когато детето започне да върви стабилно навън по неравен терен, естествено трябва да се купят качествени обувки.

Момичета, искам да питам за вашето мнение по един педагогически въпрос . Напоследък чета разни теории за възпитанието, и по-конкретно дали трябва да се "угажда" на детето (на бебето специално), като то се взема на ръце или се отива при него веднага щом проплаче, гушка се и се целува често и т.н., или по-скоро трябва да се възпитава "по-твърдо". Привържениците на втората теория смятат, че щом бебето е нахранено, сухо и е на топло, най-вероятно се глези и трябва да се остави да се нареве няколко пъти, за да свикне, че не може да му се обръща внимание постоянно. Второто звучи жестоко, но както знаете, има подобни мнения. Повечето мнения, които чета, са "за" гушкането и обръщането на внимание, защото плачът е единственият начин за малкото човече да покаже, че му липсва нещо, и ако не му обръщаш внимание, все едно го изоставяш. Напоследък обаче говорих с една майка (възрастна, с големи деца и внуци), която ми каза, че е възпитавала децата си доста спартански, без "излишни глезотии". Децата й са чудесни, много добре възпитани, оправни и свестни хора. Наскоро се запознах с друг човек, който ми каза, че е възпитаван по подобен начин. Аз не го познавам много добре - нали се запознахме скоро, но ми направи силно впечатление на спокоен, весел, позитивен и щастлив човек, без някакви явни комплекси или странности. От друга страна, познавам и деца, възпитавани с много гушкане и галене, което не е гаранция, че са уверени и щастливи хора. Та искам да питам за вашето мнение и най-вече - моля, ако имате линкове с някакви изследвания на тази тема, споделете!

Това, което аз сьм чела (линкове не мога да дам, защото е в книги) и което ни казват в курсовете за подготовка за раждането е, че бебето няма достатьчно развита мозьчна кора, за да манипулира.

Т.е. капризите и глезенето идват доста по-кьсно (кьм втората година). Нуждите на бебето не се свеждат само до това да е чисто и нахранено. Има и емоционални такива. 9 месеца е било гушкано и люляно, усещало е топлината на кожата ти и звука на крьвта, която бие в теб, очевидно е, че леглото с белите и чисти чаршафи доста се различава от това, на което е свикнало. То плаче, за да е на рьце, не защото се глези, а защото изпитва нужда от това. Когато на нуждите му не бьде отговорено, разбира, че е безсмислено да ги изразява, замльква останало с отчаянието си и след време спира да ги изразява.

Вьпросьт не е в това, че по-кьсно то няма да е свестно или добре вьзпитано. Но достатьчно добре ли познаваш хората, които спомена и знаеш ли дали са способни да изразяват емоциите си, дали ги изразяват по подходящ начин, дали имат увереност в себе си?

ПП. Препорьчвам ти много горещо книгата на Василена Доткова "Близо до бебето", както и "The continuum concept" на Jean Liedloff

Намерих набьрзо и два линка с инфо:

http://www.continuum-concept.org/reading/in-arms.html
http://www.biberonbg.com/specialisti/nosene_bebe.htm

rozovka, и аз наскоро се замислях на подобен въпрос. и мисля че клювът е, както в повечето случаи, в откриването на златната среда. не мисля че крайностите каквито и да са те са добри.

Ами според мен зависи от бебето и от родителите - като всички човешки взаимоотношения - няма точни рецепти. Ако вие не си падате супер много по нежностите, защо трябва да се насилвате непрекъснато и да свикнете отрано детето с нещо, което ви е в тежест? Или обратното - това бебче 9 месеца сте го мъкнали в корема, родили сте го в зверски мъки, бдите над него всяка нощ и нямате ни сън, ни покой, ами поне да си го гушнете да му се порадвате малко, да се зарадвате и вие на нещо.. Аз поне така чувствам нещата.

Например Ясен не обича много да го гушкаме, още по-малко да го целуваме, обаче обича да му говорим и най-вече да правим диалози, да пеем заедно, да правим гимнастики и такива интерактивности. Абе истината е, че всички деца искат внимание, макар и в различни форми. И май е много важно за развитието им и не е добре да им го отказваме.. но пък и ние сме хора и имаме предел на възможностите и търпението и детето ще му се наложи да свикне и с това...

Много истина намирам в това изказване.

Подкрепям с две ръце и крака Ина  .
Павел като беше новородено и имаше много зверски колик, не че сега няма, но тогава ревеше нон стоп и спеше само на ръце и върху нас. Аз се притеснявах да не свикне така, но уви. Когато детето е добре обича да си играе самичко понякога, да си лежи сам и да зяпа, не иска да е на ръце нон стоп. Но когато прояви желание и го боли нещо или му е омръзнало да е сам аз го гушкам. Вие харесвате ли да сте сами и да се забавлявате винаги сами, никой да ни ви обръща внимание, да не говори с вас, да не ви гушкат? И бебетата са живи същества със своите нужди и емоции и както възрастния човек иска да е обгрижван и обичан, така и те. Аз съм против това да оставим бебето да реве, че да не се разглези. В по-късна възраст, когато проявяват вече глезотии - съм за!

Е,как да го оставя да си реве без да му обърна внимание.Та ние само докато приготвим храната е  такъв рев, такова чудо ,че ме хваща срам от комшиите.Марти не обича да е  на ръце дълго време.И наистина иска от време на време да си е сам и да не го закача никой  .Понякога така се учудвам като го видя ,че си се смее сам самичък на нещо си  толкова е сладичък така.Вчера ги оставих с баща му сами ,аз отидох на пазар и мъжа ми му капнал 1 -2 капки портокал на устенцата ,в началото се намръщил, а после така щастливо се ухилил,а мъжа ми двойно по ухилен .Е няма по- сладко нещо от смеещо се бебе 

juji, то и ние сме същият случай. Ако решим да ревем, просто ако има някой кандидат да възпитава по "твърдия" метод, да заповяда, пък аз ще погледам  . Но наистина ме интересува има ли научни изследвания, доказващи връзка между по-твърдия метод на възпитаване (нали тук изобщо не говоря за някакви екстремности) и развитието на детето. Иначе аз съм напълно съгласна с BASTET, че най-нормалното нещо е да се държиш с детето така, както ти идва отвътре, без да се "напъваш" по каквито и да е теории, защото все пак и детето трябва да свикне с вас такива, каквито сте, не може цял живот да тичаш до книгата да се консултираш, преди да направиш каквото и да е  .

Ох, аз съм върл противник на гушкането и носенето на ръце, не го понасям и не давам да се гушкат моите деца. Това, обаче, съвсем не означава, че са лишени от ласки, нежност, внимание. Просто съм намерила други начини, които се харесват на моите деца. Никога не скоквам на първия рев, изчаквам да видя дали няма да се успокои (тук разбирайте 1-2 минутки). Радвам им се много, но не разнасям на ръце и не гушкам (визирам да гушна детето и да го разнасям, особено, ако си стои и се занимава нещо само с играчки). В момента, в който скръцнах със зъби и го забраних на всички, резултатът дойде сам - започна се игра с играчките, активната гимнастика, опити за обръщане и след  това самото обръщане. Както мразя да им се говори на някакъв измислен от възрастните бебешки език и да им се набиват в главичките думи от рода на "ау, оу, гууу и пр.". Аз винаги им говоря, разказвам им какво ще правя и пр., като резултатът е опит да ме имитират (правят го с устните си - първо без звук, после вече и звучно). Свикват с езика, речта, интонацията и пр. Така много добре си знаят кога ме ядосват.

Яна, и аз съм така ,дори през ноща изчаквам когато се разплаче да видя дали е на сън или се е събудил.На ръце е само когато трябва да го отнеса да сменям пампата или да се къпем или просто трябва да го пренеса до някъде.През другото време си говорим ,но и аз не говоря на бебешки език.Обичам да му разказвам за неговото раждане и въобще колко сме го искали и чакали,а той си се хили  .А когато се приспиваме той иска да му пея,няма да ви казвам какви компилации правя,защото нямам много песнички в запас.Майка ми така го научи ,но тя нали си е детска учителка и беше като CD  като започне да пее ,няма повторена песен и аз си измислям важно е да се пее ,той се унася така.