Как сте днес мадами? Днес мислех да съм от воайорите но сте захванали доста щекотлиеи теми.
Най добрата ми приателка по скоро сестрами е осиновена и вече е на преклоните 40и няколко и тя и майка и са най невероятните хора които познавам. Ситуацията разбира се е различна в БГ и Канада , моите наблюдения са , че тук хората се гордеят че са осиновили , а осиновените с гордост казват осиновен съм - лични наблюдения.В Бг фактора - хорско мнение е от голямо значение , не искам да обидя - просто такава ни е културата. От собствената си камбанария мога да кажа - предизвикателството да създадеш човек е огромно имам предвид да го изградиш , да го възпиташ не само да му даваш да яде и да му сменяш дайперсите.
За ин витрото смятам че е върховно постижение на медицината, един шанс които дава много радост и топлина в не един дом.И пак от 1 л.ед.ч. коментирам , колко нерви , колко тревоги изхаби братовчедка ми докато минаваше по трънливия път на ин витрото докато се появят най невероятните Пламен и Виктория които в момента радват дома и и още сума ти народ.Та питам аз кои му пука как се пявиха тези деца , вече всички са забравили и са се отдали на изграждането им като хора.
Чувствах се отговорна да драсна и аз някои ред по тези теми защото по един или друг начин съм се докоснала до тези неща те са ме променили и са оставили някакъв отпечатък в живота ми.
Много се раздрасках , коледният дух е обсебил къщата ми , беззъбата усмивка на сина ми е в състояние да разсее всички негативни мисли.Наи се радвам на Тиа - плаша я , че Дядо КОледа гледа от прозореца и няма да и донесе лилав подарък / не знам защо е решила че трябва да е лилав, дуржи на цвета не на съдържанието/И то горкото теле поглежда през прозореца и казва "Няма го бе" демек аз съм в грешка
Лека вечер от мен , топлина в домовете и в сърцата ви пожелавам !