Уфф Маги, знам нали излизам на терасата  Аз сама щях да ходя ама утре сигурно 

Дани кажи нещо за празниците де - украсихте ли си, щопто ние още ноемвери - хахахах сефте толкова рано го правя честно.

На мен ми се пие кафенце и отивам да си направя 

Маги, Вяра, като берете такъв студ в Плевен, дали пък не ви става по-домашно поне, а? И тук е студ, макар че аз го "усещам" само през прозореца. Искам неистово да си ида вкъщи и да стоя там. Днес е сив ден...

Вярка, да пожелаеш от мен успех на Диман за изпита. Представям си го как седи и се опитва да учи, а вие двете с Габи само се опитвате да го разсейвате... или не? 

Привет.
На всички "воаьори", дето прописаха - усмивки.  Дано се пишете само на шега в тоя кюп, щото в моите разбирания хич не сте такива.

Как е денят ви? Гледах преди малко слънчеви снимки от един блог на българка в Австралия. Къща с двор, три деца, много слънце. И умни мисли, пълни със спокойствие. А покрай нашия офис сега бучат камиони и работят нахъсано... Случва ли ви се понякога през лятото да мечтаете за Коледа, а на Нова година да жадувате за слънце и много зелени гледки?

Днес думите не вървят. 

Деничка:

Случва ли ви се понякога през лятото да мечтаете за Коледа, а на Нова година да жадувате за слънце и много зелени гледки?

ДААААААА винаги е така, точно сега ми е повече до сняг обаче иначе ми се е случвало.
Дени - гушки
Определено правилна представа имаш за учененето на Диман  като можехме да излизаме го оставяхте да си учи ама сега  Ще му пожелая Успех и от теб 

Дениииии, аз принципно обичам да миткосвам по улиците, но днес искам и аз като теб, в къщиииииии.Много ми се ще да се прибера и да се увия в едно одеало, да си направя какао, щот ми се пие и да лежим с котките и да зяпаме ТВ Ама няма.

Дени, къде си изгуби дарсловото?! Май е останало по зелените слънчеви ливади от снимките в онзи блог.  Аз никога не искам да е зима. Зимата искам да е лято, а летото - да продължи по-дълго топлото време. 

И на мен ми е много сиво. И пореден ден съм с вързани ръце заради онези "умни главици" в Сф офис. Искам да съм извън офиса. Но не в къщи. По-скоро в някой МОЛ с много коелдна украса, усмихнати физиономии и да пия кафенце с приятни хорица. Ако някой ми нарисува парички в портмонето да накупя много подаръци, то ще съм още по-щастлива. 

Привет, лейдис!

Моето мнение на лаик по темата за ин-витро е, че по въпроса достатъчно се коментира и изнася в публичното пространство, но политиката на държавата по въпроса е малко сбъркана, малко недостатъчна, малко корумпирана и малко субективна. Иначе колко повече да се говори, Нинка ? И защо смяташ, че семействата с подобен проблем, които не са споделили или афиширали, са сгрешили?

Все пак да не забравяме, че това е ПРОБЛЕМ с главно П. Кой обича да говори за това ? Тук, за жалост, имаме не малко момичета, които челно са се сблъскали с това. Те да ме поправят, ако греша, но дали имат нужда от съчувствието, което неизбежно ще провокират и получат, ако споделят за състоянието си? Аз смятам, че не, но както започнах поста си, аз съм лаик и разсъждавам от мойта си камбанария.
Иначе бебетата ин-витро са си бебета като всички други и грам не споделям онези безумни твърдения на Сияна, че са такива и онакива. Допускам от чисто психологична гледна точка, че може да има зрънце истинност, но не и по начина и по причините, които тя изтъкна.

Осиновяването ...... Болен за мен въпрос. Ако мога да имам деца, колкото ис искам на брой - никога няма да осиновя. Ако не мога по естествен, но мога с ин-витро - пак никога няма да го направя, а ако изобщо не мога по никакъв начин - много ще мисля, и е силно възможно да се откажа изобщо от идеята да съм родител. За мен генетичния фактор играе огромна роля и в този смисъл възпитанието и морала, който осиновителите дават въобще не са задължителна предпоставка за това, детето да е свястна личност. Не се знае кога, от какво и защо ще се отключи някое заспало геномче и как ще се развие и какво ще причини. В организма ни са заложени прекалено много носители на гени от нашите родители, за да си позволя да съм семейство с някой, за когото на практика незная нищо.

Може би моят проблем идва от факта, че съм доста запозната с тази материя. И поради тази причина не си представям да осиновя дете и цял живот да съм в очакване дали и кога няма да изскочи нещо......  Дано и не ми се налага да разсъждавам по този въпрос от друга позиция 

Да продължа мисълта на Ина за осиновяването в тоя ред на мисли-  трепериш тройно повече когато закъснее да не би някой да му казал че е осиновено и да не направи някоя глупост  това го казвам защото го виждам 

Ами , Вер, аз точно за това не знам дали трябва да се трепери, защото е редно да бъде съобщено на детето по подходящ начин в подходящата възраст лично от родителите -осиновители. Ако не го направят - вината за за чувствата, които ще изпита детето, научавайки новината от "доброжелатели" ще си е изцяло тяхна отговорност.

Инче, и аз съм ЗА да се съобщи на детето но пуберитета не е никак за това, а точно тогава си е треперенето  много е кофти 
Иначе си много права, незнам и аз как бих постъпила и може би сега не бих дала адекватно мнение

Тази тема е много трудна за ин-витрото и споделянето.Има различни хора с различни разбирания.Аз реших да споделям, но моята майка знае на мъжът ми не.Споделям с определени хора, просто решавам че не искам да чувам неприятни неща и да се чуствам второ качество заради нечие незнание.Но всяка една двойка с проблем има нужда да говори.Особенно в определен етап има нужда от говорене с хора който са наясно с проблема.И тук идва проблем, че малко хора те разбират или искат да слушат нечии проблеми, а двойката затвори ли се става много зле за нея.

За осиновяването не знам какво да кажа.Познавам семейство осиновители имат прекрасно дете, те искаха да станат родители не можаха с ин-витро това беше техния шанс.Дали аз бих осиновила не знам, не е дошло до главата ми.

Цитат на: ina_lemon в 01.12.2010 14:11

......Нинка ? И защо смяташ, че семействата с подобен проблем, които не са споделили или афиширали, са сгрешили?

Нищо такова не съм имала предвид, не се опитвай да четеш несъществуващи редове.  Всеки сам решава какво да сподели или не. А още повече с кого. Само изказах мнение, че за мен е нормално да се говори по темата. Това е вид здравословен проблем и трябва да намери решение и подкрепа, както всички останали такива. Никой от нас не е застрахован. Повечето ми приятели са с такива проблеми. Част от тях крият това. И когато поредният приятел ги запита/намекне за бебе изпадат в дупка и следват съзли и напразно изхабени емоции. Кому е нужно това? Имам и такива, които споделят проблема си. За темата се говори спокойно, ако се налага. Съответно липсват нетактични подмятания и последващите негативи от тях.

Абе мацки де се изпокрихте?Тук е тъмно все едно е нощ.Спи ми се и искам в къщи.И сняг искам мнооого сняг.ХАйде покажете се 

Специално за магито!

Днес цял ден вали сняг във Виена. Температурата е - 3 градуса. Коледна украса по улици и магазини има още от ноември, но сега със снега е направо приказно!

Ето ме и мен след като се занимавах с разни глупости Искам и аз снежец, но за сега няма. Мисля довечера да впрегна милото да ми покаже как се борави с този Фотошоп, че много искам да си направя надпис за картичките.

Хихихихихи  една хубава новина по военната тема  отлагат реформата за сега - Враца, Плевен и другите поделения които ще скъращават остават за сега.
Май нещо ги е уплашило, дали не е предизборно 

mgoranova Наистина приказно  благодаря че сподели с нас и ние покрай Магито 
Нинче давай ще направим надписа 

Уфф писва ми бе хораа да си седя вкъщиии