Герчо, ту бе.

Не мога да ти кажа да не се ядосваш, защото с твърдоглавите майки, които сякаш са си загубили ушите някъде по трасето, е тежко положението. Не мога да ти кажа и да се правиш, че не виждаш, защото ти не си 15 години, за да не ти се чува гласа. Тоя пуст манталитет нашият, дето всеки повече от теб знае, просто ме побърква. И моите родители си имат едни подобни кривици и уж все се опитвам да не ги критикувам за това, ама рано или късно ми прелива. Струва ми се, че единственият начин да си запазиш нервите по-здрави е като се опиташ да не приемаш всичко навътре и да си кажеш, че няма винаги така да е. Още повече, че на Диди все й е тая дали й дават солети, или не. Мисля си, че ако тръгнеш по пътя на съпротивлението само ще се скарате и полза пак никаква, защото няма да й промениш вижданията на тия години. Така или иначе нещата покрай децата ежедневно се променят и утре може инак да действа тя.
За твоя Явор просто ми се скофти настроението като прочетох. Лесно е да кажа:"Не се стягай, сигурно си въобразяваш.", ама и мен такива "симптоми" биха ме навели на същите мисли както и теб. Те момичетата хубаво казват да говориш с него и че не трябва да криеш мислите си от най-близкия човек, ама като чета, че вече е дал някаква друга версия на това, дето става, си мисля, че просто се опитва да скрие, а това означава, че далеч не го чувстваш така близък в момента. А ако поддържа някакви контакти с жена, дори да са си само познати, може да говори открито, не да се крие. На твое място директно ще му кажа, че си мисля, че е кривнал и да си мисли сериозно какви ще са последствията и иска ли да променя живота си коренно заради нещо, което му се случва встрани. Ясно е, че няма да си тръгваш заради едното подозрение, ама ако хора, дето са семейство, си крият действията, че и мислите, закъде са нещата... Предполагам, че покрай положението с парите хич нямаш полезни ходове, ама това не е причина той да мисли, че си вързана или да си действа потайно. Знам, че то всички съвети са си хубави приказки само, а ти си знаеш най-добре колко ти е криво, ама не се отчайвай, а мисли варианти. Тия неща не бива да седят така неизказани и подтиснати. Моят Явор също е чел какво си писала днес и каза да си прецениш още веднъж дали на теб не ти минават подобни мисли, заради някакви твои нагласи, а не непременно да решиш, че мъжът ти прави дивотии, но и на двамата ни се струва, че така не върви.
На майка ти хвани й направи някакво говорене за тоя фейсбук. То игричките в нет-а са си едно, ясно е, че не ти е длъжна за нищо, ама в крайна сметка не върви да се виждате с нея, а тя да е заета с компютъра. И моята ги има тия моменти и стигаме до спорове, но ако трябва меко й кажи, ама й кажи.
Гуш.
П.П. Проверявала съм мейли, проучвала съм пароли, чела съм разговори на бивши възлюбени, шпионирала съм ги, мразила съм ги... но и съм правила също грешки. Човек понякога се пуска по течението на страховете и може да си въобрази (или по-лошото - да разбере за) големи дивотии. Полза понякога има, понякога не. Когато обаче срещу теб е истинската ти половинка тия неща нямат място. Звучи като голямо и скучно клише, ама ей на, вярно било и добре, че ми се случи и аз да се убедя в това. Сега имам и ми се има доверие, защото нямам какво да крия. А нямам какво да крия, защото така съм решила и така ми е хубаво. Ако тия условия ги няма... другите хубави принципи нямат осъществяване.
Гери, все пак не съди тежко и не се наказвай с много подозрения преди да си дала шанс на разговор. Оттам-нататък... ти си знаеш. Стискам палци! И между другото, браво за смелостта да споделиш, аз може би не бих успяла.