Ей привет и от мен!!!

Надявам се че не сте ме забравили!!!  

Мирка, много кофти   моите съболезнования! Как може да има токива хора не зная!!!! Гушшшшшш
Гледам много нови момичета из форума - това ме радва  
Аз сега да се похваляяя - на 18 октомври започнах работа, която е по специалносттаа т.е съм Логопед в една детска градина. Имам малко на брой "пациенти", и по-добре,  но са безкрайно слънчеви деца! За сега съм на половин щат, т.е 3 дни в седмицата от 8 до 11:30  и на срочен договор, но съм щастлива, че поне работя нещо, пък то макар и за мижеви пари! Моята кукла расте, щурее, дивее абе от всичко по многооооо. Пробвах да я пусна на ясла ама не стана работата.  Чесно да ви кажа все по-често се замислям за второ, но май сега не е настъпил моментът! Надявам се да настъпи по-скоро от колкото си го представям.

Това е от мен   Лек и успешен следобед на работещитеееееееее

Сискеее ти само лъжеш,че си тука,а никаква те няма. Още ли вали сняг при вас?При нас изпече едно хубаво слънчице.
Мими Рашкова честита да ти е работата и дано много скоро настъпи момента,в който да се решите на второ детенце.
Аз да ви кажа се дерзая за едни мои изследвания,които вчера направих и след като ги показах на сестрата понеже личната ми я нямаше...тя ми каза,че всичко ми е ОК,но мен ме притеснява факта,че имам два-три фактора,които не отговарят на нормите.Много се притеснявам.

Днес ще е ден за споделяне, но май не на хубави неща. Не знам обаче с кого другиго да споделя.
В работата ми нещата отиват много на зле, парите са спрени за всичко. От известно време не се пуска отопление и даже за осветление няма пари(поради което се светват само при нужда). Няма как да ви обясня защо не съм напуснала. В моята сфера през последните 6 месеца имаше 5 обяви за цялата страна. Да се преквалифицирам...мислила съм, въпреки 6-те години учене и изстрадани от родителите ми и мен пари. Работа се оставя, призвание...как се оставя не знам...
 Преди малко колегата ми си събра нещата и каза, че в понеделник най-вероятно няма да идва. Повечето колеги си тръгнаха по-рано. Страшно ми е и болно и обидно...Откакто съм завършила с моята професия е все така зле и все треперя. Почваме със стартови заплати най-много 400 лв за 10-12 и нагоре часа на ден и обещание след 2-3 години за повишение...това в София. Само нощните смени са за по 700-800.
  Така и не разбрах как като само от това, което аз върша, чистата печалба е към 6000 лв месечно, а общо от всички ни няма да говоря за какви суми става дума, къде отива всичко това?!? Много ми е страшно, момичета...

Мими Рашкова честита ти работа , хубаво е когато работиш това което харесваш , дано с времето да ти се увеличи работата.
Ох момичета да ви се оплача , ужасно ми е подтиснато и криво , може би защото откачам в къщи вече  , скоро предложихте да се съберем и да покрещим , че реших и аз да се присъединя
michelle  какво работиш че са толкова лоши условията?Не знам дали те успокоявам , но май напоследък навсякъде е така , условията стават от лоши по лоши , а в крайна сметка няма и много  работни места в други фирми.

michelle, и аз съм в подобна на твоята ситуация. Повярвай ми във все повече фирми е така.  Вижте на какво попаднах днес та съвсем ми се изправиха косите в тази посока.

Здравейте, момичета.

Клео, бъди силна. Съжалявам, че така се е случило с татко ти. Повече от това не мога да кажа, няма и смисъл. Сигурна съм, че всички днес мислено ти изпратиха по една голяма прегръдка. Винаги можеш да дойдеш на някоя форумска среща и просто да се порадваш на другите за час-два. Мисля, че ще те разсеем от тежки мисли. Каня те, пак!  

Момичета, аз съм от тези, които са като залепени за партньора си. Излизаме почти винаги заедно, много рядко съм сама някъде и то ако той е наистина зает с работа. Заедно правим срещите си, заедно се виждаме с приятелите си, заедно планираме уикендите си, заедно излизаме навън, а вкъщи цялото ни време е общо, дори когато работим. Правим го с желание, защото не искаме да се делим и времето ни заедно е ужасно важно. И двамата сме имали моменти в други връзки с много "лично пространство" и честно казано, тогава сигурно е имало нужда от такова и сме се борили за него. Сега изобщо не ми трябва. Разбира се, че и двамата имаме приятели и необходимост от контакти и комуникация с тях. И ги поддържаме, заедно. Досега никой не се е разсърдил от това да ни види двамата. Който ми е приятел, докато съм сама, ще ме разбере и после, когато сме двама. За лични неща, разбира се, че може да общува с мен и по друг начин, индивидуално, стига да му е необходима някаква супер конфиденциалност.

Имам добри приятели-мъже, с които отношенията ни са се променили само до степен, че не си говорим така често като преди, но за това не е виновен пола, а факта, че просто нямам толкова време за говорене с тях, колкото преди. Когато те имат половинки, са също заети. Нормално е, смятам.

За ревността при комуникацията на партньора с приятели от другия пол, не осъждам никой, освен ако не минава някакви граници. Аз също ревнувам и не харесвам прекалено стеснената комуникация с приятели/ки. Друг е въпросът, че при мен това е свързано с разбирането ми, че няма чак такова грандиозно приятелство между хора от различен пол, с много малки изключения. Като цяло, рано или късно единият хлътва и довиждане, приятелство. Така че напълно разбирам по-ревнивите половинки, разбира се, с уговорката, че не те правят затворник и не те ограничават в общуването ти, а просто се интересуват.

Съзнавам, че при всеки е различно. Но исках да ви покажа и гледната точка на човек, който рядко "излиза от вкъщи без мъжа си". Имам си железни аргументи защо това е нормално и как не бива да бъде порицавано така едностранчиво.
Без Явор нямам голямо желание да съм някъде сама. Когато е около мен, мога да изкарам десет часа в приказки с приятели или да имаме страхотна вечер в заведение, спокойно ми е. Когато го няма, не успявам да се съсредоточа добре в разговора, защото непрекъснато мисля за него и искам да е близо. За сведение, голям човек съм, живяла съм доста години самостоятелно (не самотно), считам се за нормален, сравнително интелигентен човек и все пак предпочитам да излизам с половинката си, отколкото сама. Не го подозирам, че е с някоя друга, за да го дебна какво прави сам, просто имам нужда той да е повече с мен, отколкото аз без него. Време за заниманията си имаме, дори ги развиваме заедно. Значи интелектуално не страдаме от това, че сме все заедно, дори напротив. Смятам, че обменяйки идеи един с друг и по-често, успяваме да изгладим някои от по-острите си разбирания, които не са най-здравословни.

А иначе може би сте прави, че е глупаво да ви питат какво се е променило, откакто сте се оженили, но помислете си, ако вие имате наскоро женени приятели, какво обикновено ги питате, като се видите? Нима не се интересувате дали това грандиозно събитие не ги е променило? Ако те твърдят, че всичко е същото, това не ги прави глупаци. Защо така се ядосвате от очакванията им?

Мишел, и аз съм имам "страхотен ден" в работа. И при нас има много тежки моменти, макар че се справяме досега. Жалко, че положението е повсеместно така. Не унивай, защото ако твоята работа е призванието ти, рано или късно, пак ще го имаш. Освен това не си сама, имаш човек до себе си, с който все заедно ще сте. Надежда винаги има и колкото и да е зле сега, по-добри дни ще дойдат. Стискам ти палци.  

П.П. Не мога да видя какво е показала Нинка. Явно имаме рестрикции за "нещото".

Дени и ние излизаме винаги заедно когато и двамата сме свободни , но винаги когато се наложи на някой от двама ни да излезе сам другия не би се разсърдил , аз дори в началото имах случай в който той излизаше с колеги и аз не исках да ходя защото така по мъжки след работа мислех че може да им е по приятно без мен, но той ми каза тогава че ако е искал да излиза без мен няма да ме извика и че предпочита да прекарва свободното си време с мен отколкото да предпочите да излиза само с някой друг.

Деничка:

Нима не се интересувате дали това грандиозно събитие не ги е променило?

Дени, определено НЕ ги питам това. И защо пък да ги промени? Нали точно това коментираме, че една сватба нищо не променя.

Деничка:

Ако те твърдят, че всичко е същото, това не ги прави глупаци. Защо така се ядосвате от очакванията им?

Това нещо не мога да го разбера НИЕ твърдим, че нищо не се е променило, а те не ни вярват.И не се ядосваме на очакванията им, а на това че започват да ни игнорират само заради смяната на семейното положение. Не ние сме тези, които се отдръпват и показват промяна, а те без повод си измислят такава.

Деничка:

П.П. Не мога да видя какво е показала Нинка. Явно имаме рестрикции за "нещото". ?

Влез в moreto.net и прочети статията за това как крадат лични данни от бюрата по труда.

Няма нищо лошо с това постоянно да сте заедно двамата.  Всички двойки са индивидуални. Ние също обичаме да сме заедно, но пък имаме и огромно лично пространство. А ако отидем на заведение/купон почти не се засичаме. На една семейна сбирка зор чичо му да ни сложи да седим един до друг.

Момичета, аз малко по темата, а пък после ще поразведря обстановката
И аз не обичам да излизам без моята половинка. Цял живот съм чакала да има с кой да излизам на всякъде И без това с глупавата му работа се виждаме само вечер след 6 и 30 като си дойде и събота и неделя. Много съм ревнива за времето му за мен и искам да прекарваме всяка свободна секунда заедно. Ако трябва да изляза някоя вечер само по женси, задължително го моля да ме вземе, толкова по-сугурна и щастлива се чувствам когато той е наоколо. Много рядко ми се случва да излизам сама с мой приятели и обикновено го правя само ако трябва да сме 3ма и знам, че на приятелят/ка ми ще им е странно, а и на моето момче му е малко странно, защото неволно го пренебрегвам.

Сега към разведряването. Днес бях на pure stretch(като гимнастика) и после изпуснах автобуса и реших вместо да се ядосвам да походя пеш и беше вълшебно. Вървях си по тихата уличка с викториански къщи, застлана с килим от есенни листа, а небето беше едно такова топло сиво И с по малко слънчеви лъчи Много хубаво ми стана, понякога забравяме да се радваме на малките неща в живота.  А покрай мен мина едно семейство с 3 момиченца и едно бебче в количка, а най-голямото момиче носеше едната си сестричка на конче

Та това ме наведе на мисълта, вие къде бихте искали да отглеждате децата си в по-голям град или в по-малък?
За мен идеално би било ако имаме малка къща в някое селце близо до София 

Госпожица, и аз искам къща близо до града. Но докато децата са ученици по-добре е да са в града, а не постоянно да ги мислиш как ще пътуват, кой ще ги води до училище и какви ли не още казуси. А почивните дни да сме в къщата и те да лудуват на двора.
Една от причините да се махна от София е именно графа деца. Никак не ми хареса идеята, аз да стигам до инфаркто състояние всеки ден, защото не мога да си взема на време децата от градина, ако въобще се класират за нея, да седят в апартамента, защото около блока няма площадки, всичко е затънало в мърсотия и паркирани коли, а малкото площадки са стари и опасни.  Да не споменавам и останалите екстри.

Ааа, сега видях статията за личните данни от бюрата по труда.

Има много верни неща, дето ги наблюдавам непрекъснато. Макар че има и някои журналистически интерпретации, дето са малко за да позасилят патоса на статията.

Направи ли ви впечатление абзаца за това, че масово фирмите регистрират бременни, които уж не знаят за това, за да изтеглят максимални обезщетения? Откъде ще знаят тия псевдо работодатели, че точно еди-коя си жена е бременна, за да я пишат? Може и да има изключения, но по-скоро е някаква съвместна комуникация, която още повече ме отчайва, защото за съжаление потвърждава теорията ми от оня ден по темата за източване на бюджета и използване на всяка ситуация за бъркане в общия джоб.

Явно все повече се утвърждаваме като държавата на всички трикове и номера. Грозна работа!

А за предишния си пост бях провокирана освен от част от вас, така и от Пламък, която каза, че имала позната, която не излизала от вкъщи, ако мъжът й бил там, а според нея това било ненормално и сякаш не можела да диша без него. Някак си много ми заприлича на размахване на пръст за тия, дето не можели да дишат без мъжете си. Пък не бива, мисля. Не сме ненормални. Лошо няма в това да обичаме много някого. В моя списък с приоритети, приятелите са на второ място, колкото и да звучи много по-готино да кажа обратното.

lionelsa: "НИЕ твърдим, че нищо не се е променило, а те не ни вярват.И не се ядосваме на очакванията им, а на това че започват да ни игнорират само заради смяната на семейното положение. Не ние сме тези, които се отдръпват и показват промяна, а те без повод си измислят такава."

Тук мисля, че щом приятелите ви имат такива очаквания, то или вие трябва да ги промените у тях, ако са в грешка, или да ги прецените като приятели (което явно вече сте направили). Ама иначе и за мен сватбата изглежда като много голямо нещо, което променя всичко. Виждала съм много подобни мнения дори тук и може би самата аз имам такава голяма представа за това. Сигурно има някаква разлика, иначе защо го правят хората въобще? При вас наистина ли нищо, ама абсолютно нищо не се е променило след сватбата? Не се ли обичате повече? Не се ли приемате по-различно, по-свързани? Иначе със сигурност не е креативна причина, за да спреш да се виждаш с някого. Повече ми прилича на оправдание или търсен повод.

П.П. Госпожица, твоето мнение е все едно звука на собствените ми мисли наум.

Страхотно описание на английската обстановка. И на повече ще се радвам да чета. И снимки може даже. Разнообразие си е в оловно-сивия ден навън, тук в София.

А иначе определено си има предимства в по-малкия град, но имайки се предвид, че тук работим и това едва ли ще се промени в следващите години, явно компромисният вариант на мисли и възможности е твоят. Само че съм си мислела понякога при тоя вариант, дали когато децата ни тръгнат на учлище и са по-близо до "цивилизацията", няма да им се яви ограничение това, че все от нас ще зависят за транспорт... (А! И Нинка това мислела). Макар че и на това има решение, като се замисля.
Иначе ние и сега живеем на хубаво място, ама ако не сме и сред блокове, ще е хептен идилия.

lionelsa, един от проектите на групата архитекти във връзка с проекта "София 2020" е изграждане на по-нормални градски квартали, с градинки, площадки и т.н. Така и така София нараства откъм хора, все се надявам, че някак с времето ще се подобрят някои от нещата. Иначе си е фактор това, което споменаваш ти.

(Само на мен ли ми се струва, че изписах повече от половин пост под П.П.? Ама то като не ви настигам, така ще е.)

Уф тая тема за прикаченността към половинките точно я мъдрехме днес с една дружка   Та тя така е нон стоп с гаджето си, примерно на него му се отваря ходене до Англия по работа и тя с него ще ходи, при условие че поставяйки фактите е наясно че ще умре от скука, не знае език и ше ходи покрай него като някаква кукла   Въпреки това не иска да остане сама без него за 4-5 дни   Та аз съм на другия полюс и винаги съм била, абстрахираите се от проблемите за които ви споменах и преди тях пак бях така...Имам нужда да изляза сама, да остана вкъщи сама (ооо от това колко имам нужда просто не е истина   )..Не съм ревнива, когато няма повод и не виждам "повод" във всеки разговор  
Та то в случая не може да кажем правилно и неправилно, но за мен е добре когато освен време "заедн", имаме и "време за себе си".


Клео прегръщам те и ти изпращам 228476726476 целувки  

За децата-на мен София си ми харесва и ако не заминем за чужбина,тук ще ги гледам. В момента има къде да играят,това беше една от причините да се спрем на комплекс от затворен тип. Детска градина също се предвижда да се изгради,което за София е огромен '+',още повече когато е на две крачки от дома.
Гери,и ние ако мъжа ми реши да заминем,аз ще съм във формата на багаж. Но пък едно е да си разделен 4-5 дни,друго 4-5 месеца. Били сме разделени 4 или 5 месеца и затова разбирам приятелката ти,тук без него няма да и е по весело.
Ние сме намерили златната среда,всеки си има и своите моменти и моментите заедно с обща компания.Но имам примери как някои жени не пускат мъжете си никъде сами и като им се отвори възможност са най-щастливите(мъжете)-ето това не го разбирам,защото става въпрос за желание само от едната страна.

Гери, ама освен това приятелката ти ще види Англия, ще събере впечатления малко за хората и още куп неща може да научи. Със сигурност повече, отколкото ако си седи само на "Дъ"-то във Враца, ама знае езика на врачани.  

Да не говорим, че няма да се делят. Що да е като кукла, ако е умна, ще си измисли какво да възприеме от ходенето си.  

Аз съм ходила 3 пъти с Явор на командировки, понеже те са все в уикендите напоследък. Така поне малко повече време имам заедно, да не ви описвам колко неща знам за моловете вече. Хихихихи. Шегата настрана, виждам го друга светлина, как работи, как общува с други хора, някои доста важни дори. И хем събирам допълнителни впечатления за него, хем съм по-добре с трагичната ми иначе география на България, хем с нови хора се запознавам и всякакви полезни неща научавам, пък и най-важното... заедно сме с него и с всички екстри от това да не се делим.  

П.П. Ааа, Miss ме изпревари. Хахахаха. Сори за повтарящото се мнение тогава.

Привет, дами!
И аз да взема да продължа днешната тенденция към лошите новини и настроения..... Да не се учудите сега, че точно аз ще споделям някакви тегоби.... Официално искам да заявя, че и аз съм човек и държа да се отбележи в протокола  /така каза Петър, когато се подредих така/..... Ми ....Екшън и половина.
Расте ми явно мъдрец, няма достатъчно място, щото ми била малка устата моля ви се, влиза във венеца и мускулните незнам си какво, а там доволно на брой бацили и става абцес. Цепиха го, тече гной, имам дренаж сега. Пия антибиотици и още някакви неща. Подута съм много, оттока щял да си постои два-три-четири дни и като спадне и антибиотиците си свършат работата ще правим снимка и ще се решава дали и кога ще ми махат оперативно това проблемно нещо..... Ужасна работа    За капак Сми-то така ме шутира снощи като го преобличах, точно в подутата муцуна, че ми се искаше да умра.
Та така...... Официално съм си разрешила да ходя размъкната из къщи, да рева, когато ми се прииска, да охкам на воля и да страдам демонстративно 

За залепените и разлепените двойки  Ми, Денис, Нинка и прочие ..... вие сте от доволно кратко време с половинките си, в който смисъл е нормално да разсъждавате точно по начина, по който го правите. Още не сте си се нарадвали, смея да твърдя и опознали от всеки ъгъл, така че няма странно в залепенността ви.
Като понатрупате повече семеен стаж, така да се каже, много е вероятно нещата да се променят. И то не защото ще ви намалеят чувствата, емоциите и общите теми за разговор. Напротив. Но когато попремине първоначалната еуфория, просто човек отново се пооглежда какво става извън неговата си връзка. В най-добрия смисъл, разбира се.

Естествено зависи и от човека. И от начина му на живот преди да влезе в тези партньорски отношения. Не може да се очаква от едно момиче с буден, жив, активен, да не кажа разхайтен, начин на живот, да се спре от раз, да прекрати контактите си с компанията си във вида, в който са били преди и да започне да се мъкне навсякъде в комплект. То ще стане в началото, и след година и малко, две, нещата ще си дойдат на мястото.

Също и обратното. Някоя домошарка не би се юрнала да излиза сингъл, щото е чула, че било добре да има самостоятелен живот.....

За мен този вид излизания - сингълските - са особенно важни. Да, хубаво ми е да сме заедно с Пьотърчето. Да, изкарвам си прелестно всеки път след толкова години като сме навън. Да, веселя се най-добре с него. Но, по дяволите, ДА, има свят и живот и извън семейството и работата. И доброто сработване с този свят прави стабилна и сигурна ситуацията вътре в семейството.

Честна дума! 

Пък какво се променяло след сватбата ..... ми .... всичко се променя. Към по-хубаво в повечето случаи, но се променя. Лицеемерно е да се твърди обратното, защото изниква въпроса - кому е нужно тогава да се жени? Това е промяна в соц.статут, в семейния и в какъвто си щеге друг. А когато човек прави съзнателна промяна, то е поне препоръчително да я прави за добро и за някакъв възход. Щото иначе....... напомнете ми другата причина, че ми убягва.