17.11.2010 14:22
Разказчето ти е направо невероятно, а ти (досега) си се държала като геройня. С нетърпение очаквам и останалата част 


) Знаех предварително условията в болницата,че ако нямаш избор на екип нямаи анестезиолог и съответно няма и упойка. Помолих докторите, но те ме отрязаха и реших да си търпя. Към 14ч. вече доста се бях поизмъчила , а и втора банка окситоцин ми течеше. Тогава главната лекарка искаше да ни погледне мен и другото момиче в предродилна за разкритие. На мен при тази мисъл страшно ми се догади и пратих другото момиче първо. То пък се оказа, че е с пълно разкритие и започнаха да я израждат, а аз си изрових слушалките на телефона и си пуснах радио, че да не слушам поне до колкото е възможно. В следващия половин час се чувствах доста зле, но се разсейвах с музиката, а и всички се занимаваха с раждането ...Към 15ч. се чух със съпруга и му се жалвах, колко ми е зле и най - лошото е , че ще е така още много... и тъкмо затворих телефона и усетих силен напън
Оглдах се - никой нямаше - бяха приключили с другото раждане и се бяха прибрали в стаичката си. Наддадох силен вик - РАЖДААААМ и за щастие се появи санитарката и ми помогна да отида към магарето. Дотърчаха и докторите и се почна. Сега вече болки нямаше - почнах да напъвам и мисля, че се справях доста добре, защото не се налагаше да ме подканят. След 10 - 20 мин видях малкото съкровище да излиза и такова щастие напираше в мен. Грабнаха я да я аспирират а аз само си я гледках и не можех да повярвам на очите си - бях се настроила, че отначало не са много хубави бебетата, но моето ми се видя прекрасно. Сълзите ми хвърчаха навсякъде и само питах дали е добре. Овиха я в пеленка и си ми я сложиха на коремчето - заради този момент си струва всичко и дори двойно повече - няма такава радост. Оглеждах всяка черта по лицето и , всеки детайл... Нататък се продължи със шев и кройка, аз само си поплаквах и като ме питаха боли ли те аз казвах не - от щастие е !!!
.Едно голямоооо гуш от мен.


няма такова щастие от това да видиш и тушнеш малкото човече
този момент няма да го забравя никога.

толкова красиво разказано!!!!
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

), да ви е жива и здрава и много да ви радва...
А ти просто си била герой
надявам се вече напълно си се възстановила и сега си се радвате една на друга...
да ти е жива и здрава
прекрасна е малката Михи, много радости да ви носи
Дано ви подминат коликите или поне да не са с такава сила както при нас
направо в чудо се виждам 

Вчера си взехме акта за раждането и днес бяхме при лекарката за да ни направи картон. Направи ни и преглед и сме пораснали много - вече сме 4.100 кг. и 53 см
Каза ни, че си се развиваме добре и аз съм много щастлива - голямо облекчение е да знаеш, че вървят добре нещата... Ето и една снимчица от нас !
Честито за акта и продължавайте все така да разстате. 