Ето ни и нас у дома
Много благодаря на всички за милите пожелания 
Ето и най - важната новина - малакта се казва Михаела - дойде си с името просто
Скоро ще разказвам подробно, но накратко казано се чувстваме добре и двете и не спирам да си я гушкам и цункам  Не мога да и се нарадвам.

Светле, добре дошли вкъщи! Радвам се, че сте добре и вече се гушкате. Нямам търпение да покажеш снимки на Михаела!

Добре дошли в къщи!пожелавам ви бързо да влезете в ритъм и да се наслаждавате с любов една към друга.
Искаме снимки, искаме снимки...

  Добре дошли у дома! Желая ви бързо свикване една с друга и много щастие! Тя найстина си е избрала сама името, от малка е с изграден характер 
Чакаме снимки и разказ, когато можеш 

Да ви се похвалим днес ни беше първата разходка ) Пообиколихме блока и се прибрахме  Иначе се чувстваме добре у дома - кърмим се от първия ден в болницата, спинка си малката принцеса, понякога си поплаква като я свива коремчето и мноого се гушкаме. Аз не мога да и се нарадвам и такъв адреналин бълва в мен, че не бях спала повече от 2, 3 часа за 4-те дни престой в болницата, но не можех да спра да си я гледам и да следя всяко нейно помръдване...
Раждането ми се струваше много тежко докато минавах праз него, но сега осъзнавам, че то съвсем леко раждане няма как да има и не мога съвсем да се оплача от моето - поне не продължи твърде дълго - за около 6, 7 часа приключиха нещата
Снимчици ще качвам в галерията

светле, добре дошли бързо да свиквате с домашната обстановка и все така да те зарежда малката кукла. много е сладка Михаела  когато имаш повече време те чакаме с подробен разказ.

Светле, добре дошли у дома!
Радвам се, че сте добре, та и даже и разходки вече правите. Супер!!!
Малката Миши е голяма сладурана, да я цункаш от мен.  .

Дойде ли педиатърката да ви погледне?

Педиатърката беше при нас в събота и много ни хареса - каза, че сме здравички , показа ни как да почистваме пъпчето и други такива неща Това, което не ми хареса е , че препоръча да и даваме по малко водичка между храненетата за да и отмине по - бурзо малкото жълтеничка, която имаме, но откакто я мъчим да пие и и се обърка режима и стана неспокойна и будува повече....
Иначе вчера изцеждах доста кърма, а днес от постоянно висене на гърдата в един момент осъзнах, че едната е останала празна и само си мисля, че я храня...
Любимото ми е разходката, че и мен да мис е разведри главата

Светле, и на нас ни каза да даваме вода със захар, заради жълтеницата, но аз прецених, че не искам и въобще не съм му давала. Доколкото прочетох май захарта не помага да се прекара по-бързо, пък и ние с тези колики..съвсем си мислех, че ще му раздуя коремчето на детето. Аз не давам, жълтеницата понамалява, но мисля още я имаме, но ще мине . Вие на поискване ли се кърмите или на 3 часа? Аз кърмя на поискване, но май режима ни е на 2 часа като по някой път, когато е по-неспокоен или е сукал предишния път по-малко интервала се смалява и на час, час и половина.

За разходките си права, и намен ми действат доста разтоварващо, че само в къщи не се издържа 

Оле с това кърмене се бях видяла в чудо на втория ден в болницата - от 6 сутринта до към 3 следобед не можех да я сваля от гърдата и изпаднах в паника, виках неонатолозите, но не ме отразиха много ... само ме посъветваха да дам бибка, а аз нямах и мъжа ми беше на работа и почнах да моля хора наред да излязат да ми купят и те отказваха... За щастие един приятел донесе след половин час и се успокоихме. Сега така практикувам - когато твърде скоро е папкала се опитвам да я позалъжа поне половин час.
Спрях да давам водичката, че наистина не спеше спокойно детето с нея.

И тук не помня дали съм честитила Та и тук да го направя ...

Честита ти принцеска,да расте здрава,умна и красива!

За водичката аз давам и съм "ЗА",въпреки,че Яна не я тачи особено,за мен важното е след кърмене да изплакне устичката,пък после дали ще иска да пие си е нейна работа

Ще се опитам да разкажа и за раждането - дано успея да го довърша....
В неделя 07.11 бях решила , че е крайно време вече да се приключва с чакането и от сутринта почнах да правя всичко възможно за това. С милото сготвихме един бърз кекс, после разчистих из къщи и излязох с приятелки на мноого дълга разходка из Южния парк. Шегувахме се, че пак там преди няколко месец им съобщих, че съм бременна и току виж там и започна да раждам  Там похапнах и торта с ананаси отгоре (чувала съм, че и това помага). У дома не седнах да почивам , а напротив - приготвих шоколадови мъфини  - нещо което отлагам от месец И така дойде вечерта с лек дискомфорт в стомаха и гадене от миризми - скарах се на милото , че чопли семки...
През нощта си станах кум 2-3ч. до тоалетна както обикновенно и нищо необичайно - даже си помислих жалко , и днес няма да е... Но към 6ч. се събудих с болки! Отидох до тоалетна и после си легнах да си засичам, на колко време са и дали са регулярни контракциите, че вече имах опит с 1 фалшива тревога. Болките си бяха по- истински от птредния път и реших да събудя милото. Разбудих го и докато той се канеше да става аз едвам станах и изтичах към банята, че нещо изтичаше от мен. Беше тапата! Тогава си казах е почва се вече и се усмихнах  Станахме, започна се отново с къпане, обезкосмяване, приготвяне пак на багажа, че го бях разбутала от предния път. Взехме чантите и тръгнахме... И тук е много смешното - колко ли се е притеснявал милото, че в желанието си да ме закара най- бурзо и да мине по пътища без задръстване се вкара в такива обиколки и дори в Младост тръгна по съвсем друг път (към женската ми консултация, вместо към болницата) Аз се чудех и маех какво прави и такива кръгове и обиколки описвахем, че все едно сме в състезание за най - сложен маршрут 
Стигнахме в болницата, позвъних на вратата и като отвориха им казах - май ще раждам    Приеха ме за преглед и там се установи , че съм с 4 см. разкритие и много слаби контракции , но докторката каза, че ще ме приемат, защото съм след термин и няма какво повече да се чака. Облякох си нощницата, дадох на мъжо дрехите ми, цункахме се и влязох в предродилна зала. Там веднага ме вклячиха за тонове и ми пуснаха система окситоцин. Веднага болките почнаха да се усилват, а аз все по - малко успявах да дишам правилно и да се съсредоточавам.Системата течеше бавно , а мен ме обземаше страх, че раждането ще е много часове и не знам как ще издържа... Към 12ч. ме прегледаха отново за разкритие и вече беше 5 см. Тогава ми пуснаха май спазмалготици или нещо такова и решиха да ми спукат водите. Мен ми прилоша от лекарството, почнаха да ме пръскат с вода, а водите си изтекоха без почти да ги докосне докторката. Тя каза, че напипала косичка и аз така се обнадеждих. Припомних си за каква важна цел съм там и че в името на това трябва да съм силна. Думите на докторката , че съм на средата на пътя обаче ме притесниха.

леле Светле, какви емоции си имала само, чакам продължението с голямо нетърпение