Деничка:

Нинка, гюведжета, салата макаронена?

Първото - миналата седмица го ядохме, второто - 
Ох, да не ви мъча, май Пикадили ще ми наготви  Благодаря, че се отзовахте толкова бързо! Ще се връщам към седмичното меню, само да ми минат изпитите.

А за другото дай на ЛС, че ми стана много интересно.

Нинка май така ще направиш най-добре!
Аз още се чудя какво да готвя,а уж щях да се захващам.Поне вече си сложихме печката и по-късничко ще се опитам да й драсна клечката и да се постопля!

Деничка Звездичка мисля че всеки тук ти отговори много честно , а  ти сама каза тук е форум и изказваме мнения , а не става въпрос за чест .Но щом не желаеш да споделиш твоето мнение няма пробелм всеки си решава.
Аз пък пържих кюфтенца ,че и без това цял ден имах доста работа, за да се бавя и с готвене.Ама Нинка определено и твоята идея за бързо готвене е перфектна 

Ние пък си имаме стари трядиции от бабите и си ги спазваме и на Коледа и на бъдни вечер и на Великден  На 24 се събираме цялото семейство при баба ми по майчина линия, заедно с леля и нейното семеиство и цял ден си постим и вечерта си ядем постни ястия преди, както казва мама на никои няма да му се скъсат чревцата от 1 ден без месо, иначе брат ми и баща ми също протестират.
Нинка за бързо ядене пробваи ако искаш моите сьомги от темата за готвенето.

Така е госпожица , но има някой които си спазват пълен пост от самото начало до Бъдни вечер , не като тебе , мене и много други  дето го спазваме само тогава 

Аз и целия пост пазих веднъж, ама после се разочаровах от един поп и реших че няма смисъл вече и без това не ми се отразява добре на здравето, че съм малко анемична.

П.П. Хм, lionelsa ме хвана с въпроси и сега няма мърдане.

plamak, не е въпрос на чест, но някои отговори бяха искрено страстни и малко декларативни, което показва настроението и мисля, че наистина бяха "на чест". Един вид - как така ще поставям под съмнение желанието за дете. Може и да има леко разминаване в настроенията. Писаното слово не е лесна работа.

За празниците... смятам, че са страхотно изживяване, когато имаш спокойно и хубаво семейство. Ако нещо куца, само те карат да се чувстваш "встрани' от другите хора и да съзнаваш, че те имат нещо, което ти нямаш. Изпитвала съм и едното, и другото. Имали сме страхотни празници вкъщи, които ме карат да мечтая за сняг, зима и миризма на въглища по улиците. Спомням си празници с баба и дядо, когато идваха с мнгоо подаръци вкъщи, спомням си химна по телевизията и Дунавското хоро, ама тогава някак по друг начин ми звучаха. Като тийнейджър бяха малко куци празниците от нас. Баща ми от пренавиване да направи всичко идеално, накрая успяваше да си създаде по една страшна кавга с нас и бяхме сърдити два часа преди 0ч. и после се сдобрявахме за химна. Последните години са хубави... събираме се, готвим, говорим си, каним гости.

За първата ни Нова година с Явор усещам всичко много трепетно, много сърдечно. Миналата година беше водоразделна за мен, животът ми коренно се промени и той е смисълът на всичко ново, истинско и хубаво, което ми се случва. Първата ни година заедно ще е точно на Нова година. Нямам търпение да дойдат празниците!  

За бебета по време на криза - аз се интересувах единствено и само за планираните бебета точно в този момент, сега. Всички сте прави за себе си и частично и за останалите. Абсолютно не съм съгласна, че бебе се гледало само с любов и добро отношение. Само с любов никъде няма да ви дадат нито бебешко легло, нито памперси, нито храни. Ако бебето нямаше нужда от нищо, нямаше да съществуват теми във форума за покупките, нито щяха да съществуват детски магазини. Но, да, без любов е безсмислено да има деца. Твърдо съм против създаването на дете само заради възраст или продължение на рода. Ако опира до това, по-добре да отгледаш вече създадено дете.
Освен това съм и против помощта за отглеждането от баби и дядовци, като тук имам предвид финансова помощ, не физическа или със съвети. Но това опира до желание за самостоятелност и си е много лично. Аз искам сами със съпруга ми един ден да имаме отговорността за дете и не ми се иска да си мисля, че "все някак" ще го отгледам. Не искам да отгледам дете все някак, искам да е така, че максимално да улесня живота му в началото.

Факт е, че ако непредвидено забременея, с огромна радост ще имам дете с Явор. Не защото ми е време или се предполага, че трябва да имаме, но точно защото искам с него. Ако мога да избирам, ще го планирам в момент, в който имам достатъчно пари и условия. Защото детето наистина ще се отгледа, но нали и родителят трябва да бъде активен, ведър и сравнително спокоен за живота си. Ще кажете сега, егоизъм е това, детето е над всичко, но твърдо вярвам и съм виждала примери за това, че когато в едно семейство трайно няма пари, работа и спокойствие, рано или късно родителите съсипват отношенията си, а от това страдат децата. И, да, правилно ще кажете, че дори при планирано дете това може да се случи, но нали всяко нещо в живота си правим именно премисляйки кога какво да правим. Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за него, но ми се иска да знам поне един ден, че аз съм избрала даден път и затова си заслужава това, което ще ми се случи.

Направи ми впечатление нещо в отговорите ви и това е твърдото убеждение, че държавата нищо не дава и за нищо не помага и това ме озадачи. Аз съм последният човек, който ще защитава държавата или политиката, но замислете се:държавните учебни заведения, детските градини, яслите, безплатното здравеопазване в някаква степен, обезщетенията за безработица, двете години платено майчинство, детските надбавки, дори недостатъчни, са нещо, което никой не отказва, независимо дали е работил преди това, дали е внасял осигуровки, дали е бил честен към системата, от която иска да ползва нещо. Тогава как можем да кажем, че с всичко се справяме сами? Затова и се замислих над тези теми и ви питах онези въпроси.
Всеки има право да създаде дете, когато реши. И много от вас твърдо казаха, че нямало значение каква е в момента икономиката. Клео обаче сподели нещо, което според мен просто другите не споменаха - тя каза, че всеки си прави сметка с какво ще гледа едно дете и това определя в някаква степен избора му в определен момент. Много от вас отрекоха този момент. Наистина ли няма значение?! Аз също не бих опитвала да имаме дете точно сега и то не защото не искам, а защото ще ни е много трудно. Някой даде пример с децата на 90-те години, които са отгледани без пари и почти без нищо. Мисля, че голяма част от тях са "изпуснато поколение" и освен това мисля, че не е важно само да създадеш дете, ами и да можеш да отгледаш свестен човек. Разбира се, че това е възможно и без много пари, разбира се, че може да се случи и при хора, които нямат много. Но като родител ще се чувствам ужасно виновна, ако не се опитам да дам най-доброто на детето си или ако не мога, поне да знам, че съм опитала.

Покрай тези теми се сещам и за още сто свързани въпроса, но много дълго ще стане. Сещам се например да ви кажа, че забелязвам някои големи вманиачавания по някои теми, както и издигане почти в култ на дадени неща, както и налагането им над другите и то все за неща, свързани с родителството. Забелязвам и като цяло, че все по-малко се слушаме и много повече говорим, неямам предвид предимно форума. И още неща се сещам, ама има ли смисъл да ги казвам. Разбира се, ще се радвам ако пишете и още мисли, защото така човек вижда и други гледни точки.

Ха Деничка се е появила и пак е почнала с ферманите

Дени задаваш много интересни въпроси, аз на въпросите за бебето няма да ти отговарям ти ще се сетиш защо

За другите неща, така е, и аз го забелязвам.Станахме ли по-материални от преди?Или не се слушаме?Или лицемерничим?

Аз уважавах момичетата със мнение във форума, продължих да пиша, за ради тях.Те не искаха одобрение от някой те изказваха мнение и заставаха зад него, сега не е така.Съжалявам, но аз виждам голямо лицемерие, навсякъде, във всяка една тема и ако някой каже нещо на криво го нападат.
А какви крайности има в темите за бебетата, а и сватбените.
Ти питаш за криза, я отиди в сватбените теми, виж какв сватби се правят показни, каква ти криза мила, нали мама и татко плащат.Лошото е и когато родителите са килнати и обичат показността и започнат да настояват за голяма сватба.Та как младите да мислят различно като всичко около тях е сбъркано?
Децата на 90-те пишеш, а ние какви деца сме?Аз имам друга теория за тези деца, малко по-различна от повечето.Аз мисля, че те са нашето загубено поколение.Това са децата родени в огромен недоимък, но и децата на който забравиха че трябва да им кажат НЕ.На тях им се копуваше всичко, няма значение, че пари няма, те са глезени, ужасни, нямат срам, нямат уважение нищичко.Те са пълни 100% материалисти, за който най-важното е колата, парата в джоба и в кой бар ще са тази вечер.А ние да не би да преживяхме нещо по-малко от тях?За нас децата на 80-те някой ще пише ли?Да имахме безгрижно детство, но ние сме били тези на който са им казвали, че няма пари за дрехи, за играчки и за каквото и да е.Ти си спомняш със сигурност колко трудно беше.

Парите за едно дете са важни наистина, но всеки родител решава до колко трябва да са важни те.Никога няма да можеш да предвидиш какво ще е утре или в други ден и така да си направиш плана, че като искаш дете всичко да е наред в държавата.За съжаление нашата криза ще е още много години, а не мисля, че ние имаме физическа възможност да ги изчакаме.

Деничка Звездичка, аз да се изкажа малко неутрално и неподготвено.
От една страна съм в положение, в което много искам дете, защото знам, че това е човека за мен. От друга поради ред причини си казвам, че сега няма как да стане, но колкото и да се залъгвам, че е заради това, че първо трябва да завърша и да се прибера в България, знам че е най-вече защото ме страх. Все още когато имам проблем се обръщам към моята майка за решение и опора и не съм сигурна, че съм готова аз да бъда нечия опора.
За децата, които се гледат без пари и за децата от 90те не съм съгласна с теб. Аз съм родена по точно това време, родителите ми са били студенти и до 2 годинки баща ми е бил безработен, а мен ме е гледала баба ми. Мога обаче с чисто сърце да кажа, че съм имала вълшебно детство, защото семейството ни е здраво. Имало е времена, в които чувах "друг път" почти винаги когато поискам нещо, когато брат ми се роди живота се стече така, че баща ми отново беше без работа, но не мога да кажа, че двамата с майка ми не са успели да се справят и да отгледат 2 добри деца. Нито аз нито брат ми някога сме създавали проблеми на родителите ни, "нямането" само ни сближи и ни направи по-разумни,  а според мен точно децата които имат всичко, се разглезват и не стават хора.
Като цяло смятам, че избора кой кога да има деца е много личен, но най-важното е не финансовото състояние на човека, а вътрешното му усещане, че е готов. За да щастливи децата и да "станат хора" поне според личното ми мнение, най-важното е семейство им да е здраво и родителите им да се обичат и разбират.

Цитат на: магито в 07.10.2010 18:00

Парите за едно дете са важни наистина, но всеки родител решава до колко трябва да са важни те.

Много точно изказване.

Аз искам да дам първо един пример малко по-далечен от темата с децата и все пак много близко. Едно наше приятелско семейство за абитуриентския бал на първата си дъщеря взеха заем, за да направят грандиозно събитие - със скъпата рокля, бижута, обувки, грим, прическа и т.н., независимо от факта, че нямат парите. Те смятаха, че така е редно, че това е Нейния ден и Той трябва да бъде много скъп! За бала на втората си дъщеря те ипотекираха къщата, за да дадат и на нея "Всичко". Сега вече не живеят в този дом, просто защото никога не са имали възможността да си позволят това, което искаха, но показваха, че имат. И лошото не е само това, защото децата им вече пораснали се научават да живеят така. Е, не е ли жалко?! Ето и от там идва проблема на българина - като цяло. И както обичам да казвам "Гол гъз ходи, ама да се покаже".
Относно децата! Аз дете искам много и преди съм го казвала. Чувствам се напълно готова да обгрижа едно дете. Проблема наистина идва обаче от факта, че без пари - не може и дете (колкото и предметен да е израза). Докато не завърша, докато нямам работа, стабилни доходи и мога да издържам не само себе си, ами и да мога да заделям пари встрани, означава, че няма как да започнем да правим дете. А и от една страна е трудно да се отделиш изцяло от доходите на "мама и татко" и да имаш свое семейство, пък камо ли да имаш пари да отгледаш и едно дете после. Изглежда много далечно бъдеще... Може би точно за това хората искат да имат деца СЕГА (в настоящия момент, независимо в кое време сме, без да чакат).

Магито , госпожица - много ,много добри постове.Изцяло съгласна съм в вас!

Знаете ли винаги когато съм си мислила за деца още дори да срещна бъдещия си съпруг ,първото за което съм си мислела не е дали ще ми стигнат финансите , а  дали ще направя от децата си човеци , дали ще ги възпитам така че да знаят какво е любов, доброта , милосърдие , уважение.Винаги съм си мислела че колкото повече пари има човек, толкова по зле , за това никога те не са ми били приоритет в живота .Не е ли срамота на фона на толкова безработица и беднотия, която обсъждат навсякъде да се правят балове на стойност по 5000лв или сватби на по 15000-20000лв, за мен това е абсурдно.А като човек който се е справял максимално в жовота си самостоятелно и във вечен спор с нашите да не ми вземат нещо те, а аз лично за да съм горда с това че съм си го постигнала сама ,искам един ден децата ми да имат с какво да се гордеят и възхищават от себе си.Да вървят с високо вдигната глава , да грешат но да се учат от същите тия грешки който някой ден ще ги направят по силни и богати душевно ,а не финансово.Ето защо това че само с любов не се плаща в магазина е факт , но и не е нужно от прекалени луксове за отглеждането на едно дете , важното е какво ще възпитаме в тях а не дали ще носят дрехи от 15лв вместо от 50лв.Защото аз бях очевидка на един разговор на така наречените деца на 90-те и бях възмотена ,защото две ученички си говореха как било нищо цената на 45лв за един потник ,ама извинявайте аз съм на 24г не съм на 100г и никога не съм си харчела парите толкова безрасъдно ,дори сватбата ми не струва колкото гореспоменатия бал и какво това не значи че няма да бъде достатъчно вълнуващо и незабравимо за нас.Май прекалих с романа си   съжалявам, ако съм ви досадила с философстването си .

Няма зна4ение дали сме деца на 80-те,90-те....вси4ко е до възпитание.Понеже се падам по-близо до 90-те мога да говоря за себе си.Никога не съм живяла в лукс,не съм глезена,не съм полу4авала дори и на половина на онова,което са имали приятели и познати
Моят бал не струваше многото пари-да,майка ми тегли заем,но не за да ме изпрати в лукс или да демонстрира нещо,което нямаме,а за да ме накара да се по4увствам поне веднъж равна с останалите Нищо от купеното и похар4еното тогава не е било излишно или демонстративно.Напротив.Смятам,4е вси4ко си беше съвсем в реда нж нещата.Не,роклята ми не беше за 1000лв а за 100.Да имах грим и при4еска,но коя абитюрентка не е имала
Сватбата ми също не беше върха на сладоледа.И мисля,4е всеки има право сам да си прецени колко пари да похар4и за този специален ден.И защо да не дам 20000 щом това е моят ден и разполагам с тях?И какво лошо има родителите да помогнат....Та те о4акват този ден от години и за тях е огромно удоволствие да помогнат....ако това е моята среда,ако имаме възможност,ако така съм възпитана-да ще дам парите.Тук не опираме до показност.Всеки има разли4на представа и желание за сватбеният си ден!Няма смисъл да броим парите,които друг е дал за тези няколко 4аса!Моята сватба не беше никак скъпа или шикозна,но беше красива и не бих я сменила за ни4ия друга.Така както и никоя от вас не би го направила!
Относно изгубеното поколение-така както има "гнили" плодове в кошницата на 70-те така има и здрави в тази на 90-те.Не трябва да поставяме хората под общ знаменател и нека не забравяме,4е ние се изграждаме като ли4ности,характери в средата,в която растем.