Мире мога само да ти кажа... 

Много е жалко, че масово днешните мъници са ужасно разглезени, несамостоятелни, неоправни, болнави и меркантилни   (това е реалността около мен) Майките бдят като орлици над тях и угаждат на всичките им прищявки. За мен това е проблема. Отделя се много повече внимание на това какви играчки и дрешки ще има, отколкото на каляване и възпитание. В крайна сметка ще облече блузката най-много 10 пъти и още на втория ще е лекьосана. Какво значение има, дали е за 50 или за 5 лв.

До преди години не исках да имам деца, въпреки че имах много по-големи финансови възможности. Просто на онзи етап детете щеше да е нещото м-у работата и учението. А аз не се виждам като такъв родител. Искам го сега, защото мога да му отделя времето и имам нужното спокойствие и опит, за да го отгледам и въпитам. От всичките ни приятели и роднини ще ни предложат и колички, легло, проходилки и всички други джаджи, които се сещате. Не знам, дали въобще ще се наложи да купим нещо, защото на хората около нас вече не им трябват и се чудят какво да ги правят. Повечето бебековци около нас са така. Нямам нищо против и моето да ги използва и на драго сърце после ще ги дам и на други бебчета. А ако се роди момиченце, ще имаме предоволно дрехи и играчки до 3 г.

Така се размечтах за Коледа   В моите представи тя сбирката около печката на цялата рода - лели, чичовци, баби, внуци, братовчеди Пожелайте ми едни ден аз да съм бабата, при която всички ще се събират на Коледа

Нинка желая ти го от все сърце мила моя!
Аз все още незнам какво да вечерям,а честно казано вече съм зверски гладнааааааааааааа!

Нинка и аз искренно ти го пожелавам, защото знам колко е щастлива моята баба, когато се съберем, точно така както ти си го описала, а и това са ми най-милите спомени

Цитат на: rosit@ в 07.10.2010 20:27

Аз все още незнам какво да вечерям,а честно казано вече съм зверски гладнааааааааааааа!

Ние се взехме риба и ориз със зеленчуци. Но ти едва ли имаш магазин под ръка в този момент с останали готвения ястия от през деня. Освен да си чукнеш едни яйца Ние имахме един момент, в който се питахме на очи или бъркани ги ядохме последно? , за да не ядем едно и също.

Благодаря ви за пожеланията! След 40 години ще си споделяме пак за коледните трепети и тогава ще разказвам кой е дошъл и кой не

Освен да си чукнеш едни яйца  Ние имахме един момент, в който се питахме на очи или бъркани ги ядохме последно?

Добре си ти, а моето съкровище като не яде яйца, няма за нас този вариант, а е толкова удобно Ама не мога да го науча и това е, само да ги надуши и няма и да влезе вкъщи

Дай Боже всеки му да стане баба Нинка и да е заобиколена от цялото семейство.Като спомена това ми стана толкова мило ,като се сетя как бяхме като малки ,като се събирахме при баба.Бяха незабравими празници , тя правеше такива вкусотии и винаги съумяваше да ни направи страхотни празниците.Живеех при нея до 6 годишна възраст ,защото не ходех на детска градина, а родителите ми работеха ,докато не почнах училище тъй като аз почнах по рано и имах едно страхотно детство от което съм съхранила невероятни спомени , много искам някой ден да приличам на нея ,тя беше неповторим човек.Може би всеки мисли така за някой близък и звуча смешно ,но за мен е  така .

Нинка имам магазини под ръка,но наистина май няма по това време все още готова храна,а и да има ще е доста "изтръпнала" вече!
Реших да белна 4-5 картофа набързо и да ги метна във фурната и между временно някое друго яйчице!
Таз вечер сме на биричка и семки с половинката и ще гледаме по-късно някой хубав филм или просто каквото дават по тв-то.

rosit@, и аз сега чопкам семки 

plamak_, аз съм на мнение, че бабите са най-специалните и тях ги обичаме повече от родителите си. Разбира се има и изключения. Много се надявам Катерина и свекърва ми да са живи и здрави дълги години занапред, че един ден да командировам децата честичко при тях. Аз изкарвах ваканциите при моята баба докато не завърших. Първата година като студентка се поболях от мъка, че лятото не можах да отида при нея.

госпожица, а сандвичи яде ли?

Ужасно много ми харесва, когато провокирани от нещо, пишем и сме многословни, ако щете, и сме искрени, и сме пламенни, и се вълнуваме, и... И!

Понякога тук ужасно ми липсват разговорите за по-трудните за разплитане теми, по-тежките отговори на някои въпроси. Ето и днес... от няколко дни, всъщност от известно време мисля над това, за което "говорихме" днес и онзи ден, обсъждаме го вкъщи с Явор, вълнувам се, търся размислите и на другите. И това е не защото имам лични колебания, а защото всички виждаме и изпуснатите поколения, и съжаляващите вече възрастни наши близки, виждаме разсипани семейства, трудни деца... а също така и вманиачени майки, абитуриенти, пенсионери, тийнейджъри, вманиачени да наваксат липсите, амбицирани да са "като другите", а не себе си. Не намирам смисъл в скъпотията, но знам също така и че икономията е майка на мизерията. Тоест... че човек знае и две и двеста, ама е важно да прави крачки напред, а не само да оглежда двора на комшиите и новата кола на съседския зет.

Много, много ме замислиха мненията ви. Много ме затрогнаха мислите ви за това какъв живот живеем, за това какви деца виждаме и може би създаваме. Силни думи имаше, но и силни мисли. И както аз поочуках леко крайните си разбирания, виждайки и през вашите очи темата, така се надявам и вас да ви е замислило това, което си говорим. Защото все ми се иска да вярвам, че отговаряйки на провокативните въпроси и дори възмущавайки се от някои мнения, за 5 минути поне всички ние сме мислили над едно и също нещо и тая мисъл не ни я е оставяла на мира, че сме си казвали вътрешно:"Трябва да се борим за това не само да създадем човек, ами и да го направим свястно същество." Истината за всичко е, смятам, в кълбото от всички тези изказани мисли помежду ни - прави сте, че богатството може да съсипе, но и сте прави, че без стремежа към по-хубаво живот не върви. Прави сте, че за децата правилното време е онова, в което родителите ги искат силно и са едно цяло, а не двама амбициозни индивида, които са си просто полезни. Прави сте, че около нас е все повече среда на кресливи, меркантилни и неискрени хора и трябва да се опитваме да променяме това. Трябва! Иначе за какво ни има? За да си поднасяме единствено комлименти? За да сме просто любезните съфорумки?

На всяка от вас благодаря за споделеното и казвам: 

Нинка аз още несъм стигнала до семките,че си чакам яденето да стане всеки момент и сядам да вечерям,а то станало никое време и по принцип знам,че не е хубаво да се вечеря толкова късно,а най-късно до 20ч,но...уви! И накрая ще взема да стана 100кг!
Та от там на после сядам и аз да чопкам семки.
Дени само мога да ти кажа,че успя да ме накараш да се замисля над много неща! Благодаря ти!

Деничка е талант в това да раздвижва темата

Току що усетих земетресение. Диванът ми стана като люлка, пердето и лампата полудяха.


http://www.moreto.net/novini.php?n=104354

Добро утро на всички , желая ви един прекрасен , слънчев и усмихнат ден.Кафенцето и закуската са от мен.

Сега да продължим и разгавора от вчера.Нинка нали знаеш  казват ,че и бабите обичат повече внуците си от колкото собствените си деца ,може би същото важи и в обратен ред.Много се надявам някой ден и моите деца да имат като моето детство изпълнено с любов и щастие сред любимите роднини,но да не им се налага да порастват толкова бързо колкото аз.Другото за което силно се надявам а и си мисля че ще се осъществи е да знаят че както имат баба и дядо в лицето на моите родители ,така да бъде и в лицето на свекърите ми.Те искат страшно много внуче , виждам как свекърва ми се радва на племеницата ми и още от сега се бабосва въпреки че е млада  Да могат както казваш ти да ходят ваканциите , да не им липсва това което липсваше на мен .Много силно желая всичко това и се надявам че наистина е вярно твърдението ,че когато желаем нещо силно то става.
А от толкова приказки за деца ,защото в последно време обсъждаме с милото същата тематика , стигнахме до решението ,че е време и ние да си имаме едно такова малко слънчице, в крайна сметка една седмица по късно или по рано е все тая важното е ,че виждам желанието не само в мен , но и в него за което съм безкрайно щастлива ,защото мисля че ще бъде страхотен татко Стига съм писала такива романи още от сутринта.А аз пък дори не съм чула че има заметресение  във Варна, дано няма повече. Лек ден на всички аз пак почвам с чистенето ,но не си мислете че ще ви оставя и няма да ви наглеждам , честичко ще наминавам и ще се включвам.

plamak_ , мерси за закуската, мила
Заметресението беше в 23 часа и за това не си чула нищо. Аз също отивам да чета подробности в нета.

Честит св. Петък на всички работещи! Да минава бързо и безпроблемно!