И още...

И още...

По това време се записахме на държавна кухня, която заради тежките метерологични условия и предвид държавата, в която живеем не можах да взимам, защото кухнята се намираше във вътрешноквартална уличка и не се чистеше, времето беше ужасно, а аз нямах и 5 мин. на кой да я оставя. Накрая и тя самата отказа да я яде, но определено държавната кухня беше по-добра от частната, на която я бях записала. Така и до ден днешен и готвя.

Зимата я приключихме с изникнали осем зъба и първото и тежко заболяване. То се случи точно преди Коледа, когато с баща и решихме, че имаме нужда от СПА почивка и отидохме на Велинград и я прибрахме с 39 градуса температура, която после прерасна в 41 и 3 дена направо полудях. Всеки ден бяхме по лекари, а нощите по спешни центрове. Температурата не можехме да я свалим с нищо, а аз бях  доволна когато я поддържаше на 39. Изписаха ни антибиотици, които аз не и дадох и ни готвеха за болница. Хомеопата ни не беше в България и аз влезнах в ролята на такъв, та с 3-тото или 4-тото лекарство и го улучих и за 3 часа и спадна температурата на 37.6 и след това до вечерта тя стана от леглото и си играеше. Това е и единственото сериозно заболяване, което допуснах досега...

Лятото дойде и хайде на море...оказа се, че в това отношение прилича на тати...обожава и морето, а ние успяхме цели 3 пъти да стигнем до него...Първото ни беше оранно море - началото на юни в Гърция и аз бях много притеснена да не я разболеем. Вторият път бяхме на Поморие и трятият път през септември пак в Гърция. Казвам ги тези неща не за да отбележа, че два пъти сме ходили в Гърция, колкото да отбележа, че повече няма да отида с детето на нашето черноморие...За първи път ходихме в Гърция, и освен че ни е по-близо, оказа се, че почивахме и по-евтино, а климата и морето са направо прекрасни за децата...и за нас. Това ходене на морето съвпадна с една много гадна нейна хрема (породена от 8-те и зъба, които тръгнаха наведнъж), при която тя се дереше от кашлица от секретите. Спомням си, че в деня на тръгване сутринта толкова много кашляше, че аз искрено се поколебах дали да тръгнем и накрая тръгнахме толкова притеснени, че все едно отиваме на заколение. Като капак по пътя тя така се разкашля, че чак и повръща. И като стигнахме, направо камък ми падна от сърцето...топла вода, устойчиво топло време, море без вълни, точно на вторият ден ни следа от сопои и кашлица...всичко мина от самосебе си...Не така стоеше положението с нашето черноморие...като по чудо избегнахме чревния вирус, но не и разболяването...отново хрема...Спомням си как я сложихме под чадъра да не изгори и как след 5 мин. от бриза, който духаше я извадихме със студен нос и това е в средата на юли, в големите жеги...Слагам снимки последователно....

Тук ще отбележа, че използвах първото море и и свалих памперса. аз я бях започнала още предното лято, когато беше на 8 месеца да я слага от време на време на гърне, през зимата когато ставаше от сън и лятото просто и махнах памперса и стана много лесно. изобщо нямаше проблеми и през деня я изпишквах, а памперс слагах само когато спи. Тогава все още не ми казваше, че и се пишка...

На този ферибот станах на лудаа! Едва я опазих да не скочи във водата. Направо беше неудържима. Накрая влезнахме вътре, макар че имаше много силен климатик и завардих вратата...А тук се грижи мама да не изгори...мажеше ме сто пъти по-добре и нежно от мъжо...

И още топли спомени от морето..

И още...

От всичко най-обичам по пясъка да тичам...

И още морски...

тези са от септемврийското море...на първите две моренца я мазах с 50 фактор на Ла рош и въобще не ми изгоря, даже и почти не покафеня, но на последното не я мазах с нищо...Последното море се яви като психическа отмора от опитите да спрем с кърменето. тя стана ан 1г. и 10 месеца през август, а аз правех опити да я отбия още от юли...първоначално опитвах като се мъчех да и ги махам постепенно, но на всяко извоювано (буквално) кърмене от моя страна, тя си назначаваше по 2 и то обикновено нощем. И както съм споменавала, ние не ползвахме биберона и аз бях залъгалката...та хем докато съче, с едната ръка ми бъркаше из пазвата, та понякога изкарвахме така да се приспиваме и по 2 а, което ме влудяваше. в това време се включи и подрусването и люлеенето, за да заспи по-бързо и така станаха 3 в 1 кошмарни изпълнения. Накрая не издържах и си купих един лак за нокти - бебешки, който е и горчив и лютив и само след първото мазане и като каза "нани аконо" и край...ами сега? Дотук добре, обаче остана проблема с приспиването, което се превърна в истинка драма...по 3 часа приспиване, следобедния сън къде го имаше, къде не, скандали и отвреме на време и пошляпвания...

и най лесния начин да си изядеш вафлата...

Така лятото приключи...заредиха се рожденните дни и очакваната дата от 24 септември, в която трябваше да я дадем на детска ясла. През този период се научи да брои до десет на български и английски, да познава цветовете (водих я в един детски клуб на танци, игри и рисуване), знае всички детски песнички, които съм и пяла и се отпусна да говори. Сега говори всичко, много бавно и отсечено и повтаря думата, докато не я каже правилно. Много ми е странно, но тя няма бебешки думи за предметите и казва такива сложни думи като пеперуда, анцуг, като единствената буква, която все още не може да казва е р...Като характер е много спокойна, като изключим приспиването, с което се преборих едва от 2 дена и съм много щастлива...и спряхме да "пипаме нанито" Иначе вечер от време на време ми вика "мамо, моля те да да видя нанито веднага", и ми става много смешна, но не и давам да ми бърка в пазвата...Също така, като прави нещо и идва при мен и ми докладва..."мамо Раличка пие вода" или "мамо Раличка папка ябълка". И така ето ни на две годинки...

m_eleva, радвам се ,че се разписа. Честит Рожден Ден на Раличка с цели 23 дни закъснение  . Нека да расте все така умна , здрава и хубава за радост на мама и тати.
Съжалявам ,че сте изкарали такъва гаден вирус, но важното че детето се е оправило без всичката химя, която докторите обичат да дават на децата. Крис също имаше едно разболяване точно преди първият му рожден ден с повръщане и температура, но не толкова висока , както при вас. И ние с хомеопатия за 2 дни се оправихме .
За държавната кухня си спомням едно време бурканчета с пюрирана храна, която изглежда ужасно (нямам представа , дали е все още така), така че не се учудвам ,че Раличка е отказала да я яде, а и децата в тази възраст са толкова будни и искат да копират всичко от нас родителите. Хубаво е ,че ти и готвиш, защото все пак знаеш какво слагаш в храната. Аз тук пюрета така и не купих. Крис , яде това с което и ние се храним. Браво за памперса, ние все още се мъчим, но за сега и не го карам много насила.
Много съм впечатлена и от думите и това ,че говори правилно. При нас все още няма кой знае какъв напредък, но се успокоявам с това, че всяко дете е различно. Вие иначе тръгнахте ли на ясла? Имаше ли някакъв проблем за ваксините ? На Раличка харесва ли и ?