Боже, най-сетне няколко минутки време за да се разпиша

. Та, бяхме 2 седмици на село (гр. Левски

) при баба и дядо (родителите на мъжът ми) и се отразиха чудесно на Раличка. Всичките и 4 братовчеди се изредиха да си играят с нея и да я забавляват, заедно с лели, чичовци и малкото ми бебе започна да се превръща в малко човече. Започна да разбира, да се смее, да се закача, да гука все повече...

. Иначе със захранването малко го закъсахме. Отказа да яде и аз реших да и направя за последно пюре, като сложих в него картофче, морковче, зелен лук, магданоз, джоджен и зелена тиквичка. Като го пасирах сложих и малко масълце и накрая го обърках с малко есенна тиква (единственото пюре от което ядеше по 2 лъжици) и какво мляскане настана...Изяде си цялото бурканче и за утре съм и приготвила ново, като вече не и слагам пюре от тиква. Мисля да махна и морковчето и да сложа замразена царевичка и така...ще експериментирам. Понеже не иска и плодовите пюрета и купих една каша на Слънчо (праскова), която я овкусявам с две-три лъжички пюре прасковка и също я яде. Постепенно намалявах кашата и слагах пюренеце и днес яде само пюренце от тиква

и ябълка...
Ох секна ми ентусиазма да пиша...току-що по новините казаха за поредния луднал, който иска да се самоубива и видях групата на мъжът ми по новините ( извикаха го извънредно и по спешност)...чудя се дали ще има край, всичко това...Ще ми побелеят косите като полицейска съпруга...Вчера си взе последния държавен изпит по право и с вде ръце се моля да се махне от този отряд...що безсънни нощи изкарах, направо ми се сви сърцето

...ужасно е, всеки път се моля по цели нощи да се прибере...

Оспамих си темичката ама много ми дотежа...