аз много ама много обичам моята баба просто си нямате представо  като порасна бих всичко направил за нея както и сега тя за мен обичам моята баба ацки много        !!!!!!!!!    !!

И моето "място " е тук. Моята баба е специална за мен.Отраснала съм с нея, за мен тя е и като майка, и баба и приятелка и другар. В днешно време мисля, че думата "баба" означава много повече от това, което е всъщност. 

моята баба,безценна е, отгледала ме е, тя ми е повече майка от майка ми,баба ми ми помага за по дребните неша,не искам да  я товаря, ще ме вземат от дома на бабами,баба ми ще бъде на сватбата ми,като майка, а собствената ми майка нехае...но това не е важното,важнбото е бабчето да ми е живо и здраво,за да може да си дочака правнуците и да помага за гледането ,както се е раздавала винаги  ...

Като ви чета ми става много мило За мен това чувство е непознато т.е. до толкова силно е непознато. Мен са ме отгледали само родителите ми, отделно и аз като съм ходела на село 1-2 пъти ревях като магаре и докато не ме пратеха по автобуса не млъквах Бабата ми от село беше много добра и мила жена, но нямам толкова близки спомени от нея - първо, че беше далеч, второ и по горните причини - не исках да ходя. А баба ми от вкъщи много нехаеше Така, че аз ходех по служебни банките с мама и татко, заспивах по масите и после ревях от яд, че са ме събудили. На лагери даже не ходех доста до късно, просто бях като лепка за тях

Но много се радвам за вас и вашите баби

Като прочетох коментарите ви и ми стана толкова мило, а и много ми домъчня за моето бабче. Тя за мен е майка, баща, баба, дядо и човекът който носи на гърба си цялото семейство. За съжаление вече си ходя в родния град не по-често от 2-3 пъти годишно и за това искам тук да кажа:
Бабче, обичам те и ти благодаря че се грижиш за нас! Ти си най-милия човек на света и ти пожелавам да си ни жива и здрава, да се радваш на правнуци ( и да помагаш  )

momi4ezateb, наистина страхотна тема