Предварително се извинявам, ако мястото на темата ми не е тук...

Много ми е мъчно...за 3 път съм изправена пред страха да изгубя любимата си баба, и този път ме е страх повече от всякога...
Много я обичам...обожавам я...правила е толкова много за мен...с думи не се изрича...
Идеята на темата ми е , ако някоя от вас иска, нека сподели нещо за баба си...
Просто красиви спомени, нежни думи или това което бихме искали да кажем на бабите си, но по една или друга причина не можем...

Започвам първа...Обичам те, бабо! В тези мои думи, знаеш, се съдържа всичко! Беше ми и майка, и баба, и довереница, и сега си такава, само, моля те, не мр оставяй, все още не...

и аз благодаря на моятя баба, бабче мерси че ме отгледа сега и аз ще те гледам така колкото мога независимо дали ще имам деца винаги ще намирам време за теб

momi4ezateb темата ти е много хубава.Трябва да намираме време и място ,за да изказваме любовта към най-близките си!
И аз да кажа за моята баба :Нося нейното име и нейният характер.Баба ми се е грижила много за мен о т мъничка.Колко летни ваканции по прашните улици и колко мазани филии с масло и червен пипер съм изяла ,колко пъти съм се прибирала с ожулени колене и баба винаги е била до мен.
Аз също се страхувам да не я загубя и не искам ,но знам че това е неизбежно.Всяка открадната минута от забързаното ми ежедневие посвещавам на нея и се надявам,че някой ден няма да съжалявам ,че не съм била достатъчно близо до нея.
Обичам те ,бабче!

Искам да кажа и аз нещо за моите баби.И двете са живи и са добре(слава Богу),но много ме е страх да не ги изгубя.Знам,че това е неизбежно,но само при мисълта,сърцето ми се свива и очите ми се пълнят със сълзи.Свикнала съм много с тях и много ги обичам.Ако недай си Боже стане нещо и някоя от тях се разболее,не знам как бих понесла да я виждам в такова състояние да се мъчи 
Никога не искам да идва денят,в който трябва да разбера,че вече няма да са до мен 

Аз загубих моята баба преди три години, един от най тежките периоди в живота ми  Искам само да споделя с вас, че тя беше един прекрасен човек, сърцат, духовит, топъл, грижовен....Имам толкова много прекрасни спомени свързани със село и с нея, че не спират да връхлитат. Не знам ще забравя ли някога гласа й, думите й, не искам да я забравям никога!! Най голяма ми болка е че не може да види Диянка, не мога да си представя какво щастие би било за нея ...... 

Темата е много хубава и стойностна!

Аз искам да благодаря на моята баба за всеки миг прекаран с нея..Тя ме научи на много неща и ми даде много добри съвети през годинете,

Едната ми баба почина преди година, другата за радост е все още жива и здрава. Двете са толкова различни, а толкова много съм научила от тях.
Едната беше моята довереница, човека, на който можех да споделя всичко и да знам, че ще ме разбере, няма да ме осъди, а ще ме подкрепи. Разказваше ми подобни ситуации на моите, в които е попадала майка ми на моите години, а сега не успява да ги разбере. И по тази причина аз имах в тийнейджърските години много караници с майка ми. Скарам ли се с нея - едно такси и при баба ми! И в 3 часа през нощта съм ходила там, сега се замислям колко е била добра с мен, и за това дори не ме упреквала, прибирала ме е, гушвала ме е и всичко е наред. Толкова добро сърце носеше. Обичам я много!!! Обичам те, бабо! Между другото не знам дали вярвате в такива работи, но я сънувах точно в деня, когато правеше една година от смъртта й.

Другата ми баба е пълна нейна противоположност. Но без нея и един миг не мога да понеса. Тя ме е отгледала от бебе. Всяко лято при нея. Тя ме е учила да готвя, да точа баници... С нея до ден днешен се чуваме абсолютно всеки ден по телефона, дори понякога по повече от веднъж. Споделям всичко случващо се в ежедневието ми, дори майка ми наскоро се пошегува, че научава от баба ми неща за мен, които би трябвало да знае. Тя си ми е най-милото същество на света. И мечтата ми е един ден да даде нещо от себе си и на децата ми, здраве и живот. На 80 години е и не е в първа младост, че страха си е несъмнен. Обичам я много!!! Обичам те, бабо!

И аз искам да кажа,че се чувам с тях всеки ден,дори и по няколко пъти.Много от моите приятелки го намират за странно,но аз си държа да си се чувам с тях,да съм сигурна,че са добре. 

Момичета, разчувствахте ме с тая тема...

И двете ми баби са покойнички вече - едната преди повече от 12 години, а другата - преди 4 месеца...

И двете ми бяха скъпи, въпреки че баба ми която до скоро беше жива ми бе много по-близка от другата. Имам си хубави спомени и от двете...Останах с един дядо, който вече е много зле със здравето и почти не мога да го виждам...Много ми е мъчно. Аз не се славя с особено близки отношения с родителите си, но за сметка на това бабчетата ми бяха много скъпи и много съм споделяла с тях...Липсват ми ужасно много, дори ги сънувах преди 3-4 дни как си говорим и се смеем...

Моята баба е върха! Страхотен и всеотдаен човек... Щастливка съм с такава баба.. обичам я ужасно много! 

Не стига,че цял живот са ни помагали финансово,ами и на сватбата ни дадоха парички,а сега и за бебето питат какво да купят!!! Просто са страхотни,обичам ги много! 

Момичета, и мен разчуствахте! От сърце пожелавам на вашите баби да са живи и здрави още дълго!!! 
Моята скъпа баба почина.  На 22 март ще станат 11 години!  Аз обаче съм сигурна, че тя е постоянно до мен!!! Просто я усещам и знам. Годеникът ми й е адаш и дори баща му е от нейния край и знам, че много щеше да се радва на избора ми! Ако имаме момиченце, живот и здраве, ще носи тяхното име. Кучето ми дори е кръстено на нея и носи и нейния прословут характер, който съм наследила и аз май! Голяма жена беше! Властна, но много добра и всеотдайна! Карахме се от време на време, но много се обичахме! Тя ме отгледа, тъй като мама ходеше на работа през деня. Липсва ми много!
Бабо, много те обичам!

Благодаря ви, момичета, за отговорите, които давате...
Аз може би съм Ви разчувствала с темата, но и вие мен с откровените си отговори...
Много ви благодаря за споделеното...Чета ви с удоволствие 

И аз обожавам баба ми и дядо, живяла съм при тях като малка и този период го определям като най-прекрасния в живота ми, на тях дължа голяма част от характера,който изградих. Не мога да опиша с думи чувството какво е като ги видя, като видя къщата на село и като нахлуят спомените...

Моята баба е невероятен човек и аз много я обичам!!!!
Водеше ме на училище всеки ден,понеже родителите ми тръгваха рано за работа,след училище ме взимаше и цял следобяд  учеше заедно с мен,всяка сутрин ни правеше най-вкусните закуски-палачинки,микички,бухтички,пържени филиики и какво ли още не и още по хубаво е ,че сега продължава да ни прави е не е както преди всеки ден ,но всяка неделя за закуска има нещо вкусно за всички !!!
Да ни е жива и здрава любимата баба Лили!!!