Здравейте, момичета!
Герганче, може би номерата на капсулите са за различните видове кафе. Ние имахме подобна машина, но капсулите бяха с различни цветове и нямаха номера.
Хубаво си задала въпрос за форума, аз от известно време също си мисля над него, но едва ли някой ще напише "Не ми харесва това или онова." Има си своите кривици темата ни и от известно време и аз също пиша само когато много искам да си поговоря с вас или да кажа нещо. Мисля, че на част от тези, които пишем от по-отдавна ни липсват някои от момичетата, които преди бяха чести посетители в седмичната тема (нормално е, тук се създават приятелства, които после липсват). На мен лично ми се струва, че и самото настроение на темата е по-различно. Отделно има и куп други неща, но някакси, признавам, не ми се пише за това, защото обикновено се повличат едни спорове, някой изненадващо излиза обиден и не се стига до истини. Като най-меко признание, мога да кажа, че и на мен постовете тип "отчитам се само" ме провокират да ги чета по диагонала, от друга страна всеки има право да споделя или само да се разписва за по малко, въпрос на характер и на потребност от това да е тук. Иначе много си обичам форума и ми е важно място, голяма част от хората тук са ми по-истински приятели отколкото други, "не-виртуални"... И все пак, понякога част от момичетата стават много докачливи, други пък са излишно остри, трети драматизират всичко, четвърти говорят само за 5 неща винаги... Има едно нещо, което на мен ми прави също впечатление - това, че хората не четат какво пишат тези преди тях или ги игнорират, когато не им е интересно. Визирам например поста на Веси, която беше писала миналата седмица, че й предстои преглед, който я тревожи и няколко поста след нейния бяха съвсем седмични и сякаш сами за себе си, без дори едно "Спокойно, мацка, стискаме палци." Лошо няма - аз също не пиша с обръщения към всеки, но в крайна сметка не трябва ли да говорим, защото имаме какво да кажем, а не само за да имаме "запис" в темата? Пак казвам, лоши чувства не тая, нито критикувам, просто споделям впечатленията си - хора всякакви сме тук, но някак има леко нечуване - не винаги, но се случва. Иначе има и чудесни моменти, в които има единомислие и тогава сякаш всички започват да пишат... иска ми се да има повече такива седмици.

Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.Ха, Капризчето - ех, как хубаво си го казала всичко.

Дано откриете вашия апартамент, определено е тегава, неблагодарна работа и е мъка да работиш с много от архитектите и брокерите, които въртят по сто клиента и на никой не обръщат внимание както трябва.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.Ей тва е.

Наделина, приятелите ти са отчасти прави, само дето човек докато не намери половинката си, с която доверието да идва от само себе си, много страда. Без доверие не може, то е ясно, но не всички връзки са така успешни, че да са спокойни хората в тях и да се доверяват един на друг. Не е готино, но си е "обективна действителност"-едно клише от нашата специалносто в уни-то. Щом ти си щастлива, приятелите да си бият главите с техните недоверчиви връзки, ако имат късмет и заслужават, и те ще открият щастлива връзка, в която да си имат доверие.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.Хахахахахха! Отказвам се.

Привет, Клео!