Ина много си права за усещанията.Ние сега живеем на едно малко тясно място, но си е нашето и много си го обичам.Правим ремонт в един голям апартамент и имахме възможност да се нанесем тази зима ама аз не искам все още   Знам че е по-хубаво ама не си давам моята стаичка.

За намеците аз отдавна съм ги прекъснала.Казах на доста хора кйто ми намекваха като искат бебе да си направят и толкова, а познатите който знаят, че имаме проблеми просто не ме закачат.Много съм зла на тази тема  

Ооо, националната среща беше повече от прекрасна! Дано да има следващо издание и още повече хора да се включат
Капризче, аз имам познати, които живеят в апартамент с две помещения - една спалня и кухньо-трапезария-дневна. Идеята е, че докато детето е малко, то така или иначе си спи при тях, а след това, ако има второ или пък не им е удобно в една спалня с него, те отиват да спят в дневната (на разтегателен диван), а спалнята става детска. И без това повечето от тях спят в дневната поне през зимата, заради отоплението. Трудно е, но не е невъзможно. Иначе кооперацията, която описваш, с висчките й удобства, ми се струва много добре
Относно намеците, и при нас ги има, но гледам много да не се впечатлявам. Много е тъпо да не се усетиш, че двойката може да има проблем и всъщност не е въпрос на това, че не са се "сетили" да си имат дете
Офф, постоянно има нови отговори и не мога  да публикувам

Ми то как да не озлобее човек  Преди сьс сватбата ми бяха надули главата. Какво да им кажа?! "Еми ние се обичаме, ама той не иска да се ожени за мен" След сватбата бебетата, пуууу, писнало ми беше 

Иначе аз старата квартира с рев я напуснах и дори не искам да се сещам сега за нея, че 

Цитат на: dodo23 в 14.07.2010 15:21

Инка,националната форумска среща беше такъв купон,че съжалявам единствено,че не беше 2 вечери,та да може  всички да се поопознаем.

Така, така, забивай прьст в раната 

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Ох, и аз искам втора национална среща Ама този път ако може да се оговорим да е повече дни покрай някой празник та и чужбинците да си дойдат и да присъстват 

Ние пак имаме шефове от София. Утре пак. Как не им писна да пътуват до Варна не знам

А за жилището - опитвам се да свикна с мисълта за по-малкото. Дори вече мислено се опитвам да наместя мебелите.

Има една програма Sweet Home се казва. Можеш да си я свалиш от интернет и с нея в 3Д си редиш мебелите. Задаваш размерите на стаята и р-рите на всяка мебел и пробваш различни варианти, за да видиш как е най-добре и при кой вариант имате най-много място за минаване примерно. Коя мебел дали влиза в тази и тази ниша. Абе много е удобно. Ние така си купихме всички мебели. Като се колебаехме между различни задавахме различните размери, за да видим кое е най-пропорционално.

Нинче, как ще им писне да пътуват до Варна и то лятото. Я, ме командировай мен за 1-2 месеца и стой та гледай как ще ми писне 

Сестра ми вчера казваше, че HP щели да отварят и във Варна такъв център като тук, само че с 1000 човека. Вие чули ли сте такова нещо на местна почва?

Аз лично не съм чувала, но ще се позаинтересувам. Дано да е вярно, че тук си има нужда от подобни нови места за работа.

Хелоу сладурки,
изпуснах ви за малко и уааау колко много сте писали.
Аз цял ден с колежката навън на дворчето я кафенце, семки, сладолед, списания, вестници...
Чудя се при тези дни на безработица къде ще му излезе края...
Тук преваля и прегърмя.  Хахаво време. Сега слънце пече 
А и от 2 часа насам зяпам по обяви за апартаменти... очите ми станаха такива  когато видях една обявя- 1 стаен (едно общо помещение с баня и вц- 40 кв.м. с общите части) в Дървеница- 50,000 евро  звъннах и попитах защо е такава цената- обясниха ми, че е заради района в който се намира. Но и попаднах на свястни обяви. Така да се каже, пак започваме със звъненето.
Маалко се разписах но за да разведря обстановката черпя с... палачинки.

Здрасти, момичета! 

Ина, сигурно ти е криво така. Аз тук в София съм като присадена, добре че са форумските срещи и чат-пат приятелите, ама пак си е тегаво. И въпреки това... ако имаш готин парк до вас, дори да не си на кеф - насила излез, книжка вземи, нещо малко да си правиш и поне въздух да видиш, при мен винаги действа, ама докато се натутам... За националната среща не се коси, други ще има...иначе обърни внимание, че най-готино е било на варненската група, ама те и така се виждат по-често от всички други във форума. Просто май си е по-удобно в градовете, дето не се казват София, за такива мероприятия и това е.

Момичета, вие яко сте се разписали и е готино, аз само ви чета. Нещо не ми се пише. Мнението за жилищата и аз съм си го казвала - откакто живеем заедно с Явор преоцених аргументите си за това, че няма за какво да давам излишни пари на някой хазяин и всяка година да се местя или да треперя, че съм на чуждо, както и да не смея един пирон да си забия в стената. Няма такава гадост като квартирата (7 години опит). Ама това важи само ако има шанс за собствено жилище човек. Аз допреди 1 година се отчаях, че цял живот ще живея като идиот без смисъл.. както и да е. Само да се похваля, че вчера бяхме на семейна среща с Бебчето на мечо и гушках Димитър... 

Алексче, горе главата, мила. Малко остава до септември и ще си пет пъти по-усмихната. За мъжО съвети не давам... тъпо е когато хората си правят на инат или не се сещат за някои неща, ама всичко се променя. Жалко че и ти се ядосваш със случаи като моята колежка, ама... опит е това. Знаете ли, че тя прекрасната вчера за рождения ден на баща си не дойде дори един бонбон да ме почерпи? Аз пък реших, че след като й ходих по гайдата три седмици, не заслужава да я търся дори от елемнтарно уважение - да ходиш да правиш на някого услуга, а той накрая да се надуе, задето не си станал на палячо заради него докрай... 

Еха.. тук беше сто градуса, сега навън вали - кажете ми кой месец е. 

Да ви споделя нещо - не съм спирала да обичам Явор все така силно, но от три дни направо ми спира дъха - чувствам се по-влюбена в него, отколкото преди шест месеца дори. И не мога да не ви го кажа, да не ви споделя.  С мен е за всичко, чувствам подкрепата му във всяко нещо, което правя, имам смисъл да вървя напред... Дори когато му натреса някоя неприятна задача да правим заедно, защото не успявам да откажа на някой, пак не се сърди и не ми вади душата, както винаги преди за съжаление ми се е случвало. Само се моля да сме живи и здрави и все така да сме. С всеки ден разбирам как докато не срещнеш идеалния за теб човек, сякаш си вървял срещу нещо... И разбрах всъщност, че всеки си има половинка, не е отживелица това, независимо от всичко, в което светът се променя, и от това, че хората ставаме все по-големи егоисти. С думи не мога да опиша как ме вълнува, мисля си, че никога не съм чувствала нещо толкова голямо и красиво преди. И това че е споделено, просто ме кара да летя. Знам, че това не е по темата, която обсъждате сега тук... но някак си.. около нас има толкова битовизми понякога и неприятни хора, че могат да ни съсипят дните. Както например с тия подхвърляния за сватби, бебета и тем подобни. На мен непрекъснато ми казват разни хора наоколо, че съм надебеляла, коментират ме... а аз съм просто щастлива. И понеже той ме кара да се чувствам красива, знам, че петте килограма отгоре не са важни, защото искам неговото внимание, не хорското одобрение. В тая връзка - браво на всички, които успявате да ингорирате това да ви се бъркат всякакви роднини и странични хора в семейните отношения. Вярвам, че така е по-правилно.

Днес съм като някакво Купидонче, минавам само да ви пусна няколко стрелички и изчезвам. Хихихих.

П.П. Друг път като кажа "Нещо не ми се пише." да ми се смеете. 

Аз и сега се смях, ама вьтрешно 

Много хубави чувства са те обвзели 

Дени, дано цял живот те спохождат такива чувства!!!!
Пишеш толкова увлекателно... що не напишеш книга  много обичам да чета като пишеш.

Цитат на: inaxastra в 14.07.2010 16:01

Има една програма Sweet Home се казва. Можеш да си я свалиш от интернет и с нея в 3Д си редиш мебелите.

Много добре ще ми дойде, защото аз си играя да го правя в Excel.

bubka, ама те идват за ден-два и въобще не стигат до плажа. За това им се чудя. Можеш ли да разпиташ за HP?

Дени, много ме разсмя с поста си, мила. Пожелавам ви все така да се обичате!

Аз и преди съм го казвала, но и аз много обичам да чета писанията на Деничка. Дори да се оплачеш, мила, винаги пак в позитивна насока отиват нещата. Много ти се зарадвах и сега на любовните ти трепети.  

Не знам дали сте чували, но има една приказка за любовта. Аз много често се сещам за нея, в такива влюбени моменти особено. На времето хората били с по две глави и по 4 крака. Но в един страшен ден една гръмотевица ударила и разделила хората. От тогава насам всеки човек търси своята половинка, липсващата част от душата си. И я намира.

Аз съм сигурна, че я намира. А както виждам не съм единствената толкова наивно вярваща, че сродната ти душа и спътник, е само един.

И още един път Деничка, евала за написаното!  

Сиси, сега ще трябва да правя палачинки. Имам един конфитюр от ягоди в нас. Ама, от къде я намери тази снимка 

Дени, аз нямам какво да добавя към поста ти, ти просто си казала всичко 

Нинче, веднага щом получа достоверна информация, ще докладвам 

Охх, последните минути от работния ден минават нааайййй-бавноооооооо..........
Просто не ме свърта вече, ама хич. Почти паднах от стола преди малко