.....
Спирка четвърта - Верни на идеята с вагоните се отправихме към ЖП гарата. Това беше най-збавната част от фотосесията. Хората наизлизаха на прозорците на влака да ни поздравяват, снимаха ни с телефоните си, радваха ни се много, машинистите ни бипкаха за поздрав......насъбрахме много публика. Една баба дори ни попита исктинско ли е или снимаме реклама

Неочаквахме да предизвикаме такиви мили реакции в непознати за нас хора.

Неусетно измина час и трябваше тръгваме.
Спирка пета - ритуална зала. В двора ни посрещна един фотограф, които помоли да ни снима, а ако ни харесат снимките му, можем да ги купим. Е, по-бледи и размазани снимки скоро не съм виждала. Ние със Станислав съвсем културно отказахме да ги вземем, но кумата ни избухна в смях като ги видя. Не се сдържа просто.

Мила служителка ни въведе вътре за подготовката за ритуала. Осветлението е много лошо и направихме много малко снимки в иначе красивата сграда. Обясниха ни какво да правим и музиката засвири.....много емоционален момент беше. Чак в този момент се разчуствахме и ние, и кумувете. Доволна съм от отношението на персонала в ритуална зала. Бяха много мили, много артистични, изчакваха да направим всяка снимка и се съобразяваха с реакциите ни. После, когато коментирахме ритуала се оказа, че въобще не помним кое след кое е било, нито чувствените думи на жената.
Спирка шеста - гладни се отправихме към Калимански хан. Облаците започнаха да се разкъсват и слънцето най-сетне ни огря. Казах на Станисла: "Виж как след като се оженихме, животът ни стана по-ведър и слънчев"

Малки деца на пътя се закачаха с мен и ми хазваха колко съм хубава

Нетърпеливи седнахме да хапнем и с преповдигнато настроение да коментираме почти изминалия ден.
По едно време усещам как нещо ми дърпа роклята - едно котенце се заиграваше с розичките по нея

Много ни забавляваше малкия и му направихме кратка фотосесия.
Обаче вятъра докара нови облаци и стана много по-силен и студен, което съкрати само до няколко минути плануваната в Калимански хан фотосесия. Персоналът ни прие много сърдечно и сме доволни от обслужването. Радваха ни се и ни поздравяваха.
По пътя на обратно спряхме за кратка фотосесия и точно тогава започнаха да минават толкова много коли, които свиркаха за поздрав. Много забавно беше.

Само, че ужасно студено. Решихме, че няма смисъл да настиваме с цел да продължим фотосесията и тръгнахме обратно към вкъщи.
Неусетихме как се изниза деня.....беше толкова кратък и в същото време изпълнен с много емоции.

Не мислехме за нищо, не бяхме притеснени.....беше си нашият вълшебен ден. Нямахме очаквания за него и съответно не бяхме разочаровани нито от времето, нито от пропуснатите възможности за снимки.......беше просто уникално.
Нетърпеливо се преоблякохме и запрашихме към Дългопол за да съобщим новината на родителите му...