Цяла нощ сънувам фотосесии и снимки

Нетърпението си е казало думата. Много взех да се вълнувам, дали са станали сполучливи, дали ще има нужда да правим втора фотосесия, къде ще ги качим, какъв албум ще си направим....

Аз на самата сватба не се вълнувах толкова, колкото в тези няколко дни след нея.

Снимките на подаръка не станаха хубави на изкуствената светлина, за това не ви го показах.
Някой беше питал за името - запазих своето. Всъщност аз умувах какво да правя, а Станислав ми каза да не се занимавам сега с излишни глупости и усложнения по смяна на документи и т.н.
Бях решила да добавя фамилията му като четвърто име, но без тире. И на двамата много ни хареса този варинат. Но служителките в ритуална зала не бяха склонни и ме препратиха към закон, които не се изпозлва от 1999 г.
Е, как да спориш с хора, чиято информация е актуална към миналия век.
Радвам се, че нямаме разноглася по този въпрос и сега си спестих обикаляне по институциите, смяна на документи и не малко време и пари около тях
Роклята все пак стана готова същата вечер още. Шивачката се обади по-късно да отидем да я вземем. Бях очарована от ефекта. Като се прибрахме не можех да ѝ се нарадвам.
По-рано през деня имах много работа и бях много изморена. Като се прибрахме въобще не ми се захващаше с нищо, макар да имах куп неща за вършене. Страхотно спокойствие ме беше обзело. Все едно следващият ден щеше да е най-обикновен.
Събудих се в 6 сутринта, колкото и да не му се вярваше на Станислав, защото предната вечер се мотах до към 2. Първата ми работа беше да проверя в какво състояние ми е косата - не беше мръднала. После проверих времето - вали, мрачно, 12 градуса
Не бях очарована и се порових малко по сайтовете за прогнози, но като никога всички бяха на едно мнение. Хапнах няколко бисквити докато свикна с мисълта за студа. Сега го отчитам като голяма грешка, защото успях да хапна чак късния следобяд и на моменти имах чувството, че коремът ми се е залепил за гърба.
Разрових се да видя с какви материали разполагам и се заех с украсата на чашите, шампанското и направата на кутийка за пръстените. Беше ми ясно, че ще послужат само за една-две снимки и не си давах много зор. Все пак станаха много сполучливи
Оказа се, че от лепилата, които имам, никое не ми върши работа, а секундното така се беше залепил, че няма отваряне. Принудих се да срежа тубичката, при което замалко да залепя ножицата, пръстите си...голямо мазало стана, но нали залепих каквото исках по украсата
Опаковах и подаръците за кумувете в лилаво, защото знаех, че комата ще е с такъв цвят рокля. (заради времето в последствие беше с друга, но останалите неща бяха в розово-лилаво и се връзваше)Поглеждам часовника и спокойствието, което имах до този момент се изпариха - имах 30 минути да мина през банята, да изгладя, да подготвя нещата за вземане, да се епилирам и да се прелакирам

Грабнах една кутия от обувки, сложих няколко кърпи в нея и закрепих чашите и бутилката в тях да не се счупят при пренасянето. Събудих Станислав и докато загряваше ютията минах ноктите на краката с лак. М-у ризата и панталона, които изгладих, повторих лака. От там бегом в банята. Облякох първите дрехи, коити видях и пак поглеждам часовника. След 10 минути трябваше да сме в салона.

Милото вече сваляше багажа към колата. Е сега вече се изнервих, ама дали от глад, дали защото нямах време да си епилирам ръцете, или ме хвана яд на снощния мързел....ама се изнервих. Поглеждам си намникюра - от историята с лепилото и майсторенето беше в окаяно състояние. Изтрих го по най-бързия начин. Сложих два пласта бял лак, като съм забравила единя пръст да го мина втори път в бързината

Отгоре малко безцветен с разни точици и хукнах към колата с вирнати ръце. Станислав държеше чадъра, чантата, отваряше ми вратите, а аз само се молех по-бързо да изсъхва и на ум се упреквах, че точно на този ден се изложих с ръцете.
По-късно казах на фотографа за това, че не съм доволна от маникюра и той се постара да не го хваща в кадър доколкото е възможно.