Цитат на: vilenceto в 06.01.2011 17:41
Дори да прозвучи грубо - църквите днешно време са толкова комерсиализирани, че се потъпкват всякакви канони с цел да спечелят някой друг лев.
Цитат на: soulless в 06.01.2011 13:05
........ При кръщаването роднини не могат да са кръстници......
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Кой колкото може. Нашите кумуве са много зле финансово, с две малки деца. Но всеки рабора кумството по различен начин. За мен лично, това е голяма чест и отговорност.
Големи скандали бяха, защото аз не вярвах в това. В последствие поканихме двойка не чак толкова близка до нас, която толкова много се трогна от поканата, че още тогава разбрах че са правилният избор (вече сме изключително близки). Така че чистосърдечно мога да кажа че наистина хората се появяват сами в точният момент, колкото и странно да звучи 
Късмет ти желая в това !!!
Много добри приятели на любимия, страхотно семейство, съгласиха се веднага, без да му мислят много, всъщност изобщо. Много точни хора, страшно се радвам, че ще ни бъдат кумове точно те и ще можем спокойно да си движим организацията оттук нататък... Беше ми адски притеснено и се радвам, че тази грижа ми падна от плещите 
. Нямаме мн приятели, даже хич и 
Цитат на: posum в 08.01.2011 16:45
Тези, които сме харесали ако откажат, не знам какво ще правя
. Отделно кандидат-кумът дължи пари на свекър ми, които са му предложени и съкровището е зле настроен към него. 
Колкото и да не излизате все имаш поне 1 близка приятелка, братовчедка или сестра, а той поне един приятел или колега, не е казано, че кумувете трябва да са двойка, по-добре си измислете хора, на които можете да разчитате и с които можете да се забавлявате 
. Нека се свържем с тях, пък ако откажат, ще мислим нещо.
Цитат на: divanetata в 09.01.2011 15:21
Ellito, няма защо да съжаляваш, че ваши приятели са ви отказвали да ви бъдат кумове. Според мен не всеки човек става за кум/а и ако той самият е наясно с това, много по - достойно е да откаже, отколкото да се съгласи и после да се ядосваш с него. Ние например поканихме за кумове един приятел на милото с неговата приятелка и те се съгласиха веднага. Поканихме ги около година преди сватбата, защото си бяхме оставили доста време за организация. След това хиляда пъти съжалихме, че сме ги поканили и че те приеха, защото те явно са от хората, за които кумуването не е никаква чест и отговорност. Аз пък приемам това да поканя някой за кум/а като израз на уважение и т.н. и ми беше много обидно тяхното поведение или по - точно липсата на какъвто и да е интерес към сватбата, както и това, че не ни оказаха никакво съдействие за каквото и да било (като казвам никакво имам предвид наистина никакво). Вследствие на всичко това около 3-4 месеца преди сватбата срещите ни станаха все по - редки, а след сватбата съвсем се отдалечихме - аз не съм виждала и чувала "кумовете" ни от 5 месеца, единствено милото се чува от време на време с кума, а с кумата не поддържаме абсолютно никакъв контакт. Така че приеми, че тези хора просто са ви направили услуга като са ви отказали, защото благодарение на това впоследствие сте намерили хора, които наистина заслужават да бъдат ваши кумове
смятам че имаш право. Аз също съм си мислила за ситуацията, в която приемат поканата ни и в последствие ни разочароват с безразличие. Понякога съм си мислила , че грешката е в мен,че възприемам кумуването толкова сериозно и отговорно, и очаквам от хората прекалено голяма подкрепа и емоционална връзка с нас. За съжаление хората са различни. Истината е според мен е просто човек да намери добри приятели с които да споделя добрите и лошите мигове в живота си, а ако те станат и кумове още по добре! Все пак са по важни отношенията в семейството, а кумовете са само съпътстващи на младоженците и не се знаеше изобщо как ще се развият нещата между нас). След много рев и скандали, тъй като вече 2 двойки им бяха отказали се наложи да приема, защото ми писна да ми се звъни по телефона и да ми се реве през час.