Как избирате име на бебето? 

Трябва ли според вас да се кръщават децата задължително на някой от родителите?

Някои родители пък се обиждата, ако се кръсти детенцето "само на буквичка" от името - първата, де!!!

Може ли да споделите?...

Е това е много гаден въпрос! Не мога да разбера защо детето непремено тряббва да е кръстено на някой?? Ние например бяхме решили да няма нито буквички нито имена на баби и дядовци, а да си кръстим бебо на мен или татко му. В последствие съпругът ми каза-ти ще раждаш , ти си реши!  Много правилно постъпи и го оцених жеста, който направи. И така понеже много си харесвам името( много скромно)  исках да е същото, а именно Ярослава, но си помислих за неудобствата, които ще последват и реших да е Яница. Надявам се , че като порасне няма да се сърди за името, което съм й избрала И така - моят съвет към всички бъдещи родители е да изберат такова име, което им харесва, а не дасе съобръзяват с бабите и дядовците. Какво ако не е кръстено на тях? Значи ли това, че няма да си обичат внучето?! Крайно време е да спрем да робуваме на тези отживелици!

Аз си бях харесала няколко имена. И когато дойде времето вече бях готова - Мария беше номер едно в списъка   
Никакви такива от сорта на баба и дядо, на чичо и т.н. После детето да не си харесва името. А и нещо, което съм забелязала - като дадеш името на бабата например, почва едно наше-ваше с другите баба и дядо !!!! много съм против това да ви кажа.
Дайте му едно хубаво име и това e

част от моя списък:
за момче: Александър, Тодор (много ме кефи умалителното - тошко)
за момиче: Мария, Мая, Ивелина

Аз за пореден път ще кажа, че съм за следване на традициите. Естествено не стриктно и не всички :-)

Определено ми харесва когато децата се кръщават с имената на баби и дядовци защото предавайки се на идните поколения те се запазят в рода, а и това си един вид уважение ;-) В случай, че не ви харесва как звучи дадено име или пък го намирате за доста остаряло бихте могли да го усъвремените или да потърсите аналогично на него :-)

Аз извадих голям късмет в това отношение :-)))))))))) Винаги съм искала да кръстя едно от децата си на баща ми, който е Георги, но сестра ми ме изпревари ;-) Тъй като много исках да зарадвам родители те си остана варианта да взема името на майка ми (Ваня), но все се притеснявах "Ами ако съпругът ми не е съгласен?". Сега това притеснение отпадна защото баща му е Йоанис (гръцкият вариант на Иван) и съответно ще търсим вариант между него и тъщата 

Много сладка тема Браво 
Аз лично бих желала да зарадвам моите родители. 100% детето ми ще носи име (не същото), но започващо с буквите на някой от родителите ми Смятам, че има прекрасни имена с Б и М
Ако е момче - ще е на баща ми ... Ако е момиче - на майка ми 
Не знам, обаче, какво ще каже половинката ми 
Ще решим двамата, но в крайна сметка това е голяма моя мечта и се надявам да се съгласи 
Все пак няма да се ограничаваме само с едно бебе 

Аз ужасно много харесвам името на майка ми,но ако го кръстя на нея,свекървата сигурно тайно ще бъде разочарована,както и обратното,затова със сигурност ще избера да няма нищо общо с техните имена,нито като букви,нито като звучене.

Ние искаме детето ни да бъде с име различно от тези на моите и неговите родители ,а също и от нашите имена ! Милото вече има няколко идеи за име на момиченце  и каза, че за момче  аз ще избера име.

Аз бих искала синът ми/ни, живот и здраве да носи името на баща ми, много ми харесва - Константин, а милото иска да е с неговото име - Денислав...

Може да кръстим бебчо с две имена, но... миличко, колкоо ще му е трудно да си напише името!!! 

Но имаме много време да мислим за това!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 06.10.2006 11:44

Аз бих искала синът ми/ни, живот и здраве да носи името на баща ми, много ми харесва - Константин, а милото иска да е с неговото име - Денислав...

Може да кръстим бебчо с две имена, но... миличко, колкоо ще му е трудно да си напише името!!! 

Но имаме много време да мислим за това!!!

И двете имена са хубави, аз съм за Константин.
Много ми харесва.
Иначе предложението на frina_ е добро за именник,
в случай че се двоуми човек или не може да реши

Ето и именик на този адрес!

http://www.angelfire.com/ca6/ivayla/A.html

Bulechka на мен определено Константин ми харесва повече, а пък ако аз трябваше да избирам в случай като твоя името щеше да е Калоян  .

Ама я кажете хубаво име за момче с "м" да ви видя, при положение, че разните там Миленовци, Мариановци и т.н. са ми кофти 

denisimo, какво ще кажеш за Мирослав? 

В интерес на истината изчетох всичките съновници и не можах да харесам нито дори едничко, затова хич и не се надявам много, че някой може да измисли нещо друго, ама все пак-дай да питам  Проблема е, че явно съм капризна и всичките ги отхвърлям по някакви си там причини. По едно време май харесвах Момчил, обаче мъжа ми вообще не го харесва  , другите пък или са ми гейски, или селски или не ми звучат достатъчно български или пък не са ми класически, абе ужас ви казвам-голям каприз. Мирослав не знам защо не го харесах, може би защото е съставно, или пък ми е дълго ли, знам ли, абе нито едно не го чувствам така отвътре. Последно си мислех за Михаил, не ми харесва особено, но поне е старо име и си има популярен имен ден, че то ние както и двамата нямаме все се чувстваме изпуснали  . Ама пък ще му викат Мишо, което ми навява гризачески асоциации  ужасна съм, нали 

denisimo, и аз така като се замисля за момиче не мога и не мога да харесам НИЩО!!!

Но пък мама, така като ме слушаше един ден и ми каза; "Я, стига сте го мислили!!! Ами, ако бебето се роди на някой празник? Направо ще си дойде с името!!!" - и е права!!!

А ти защо точно с "М" и защо само мъжко име търсиш?

Търся за момче, защото за момиче съм измислила мноого отдавна, ако си решила с кои букви искаш мога да ти пиша моите фаворити. А пък с М, защото винаги съм си мислила, че ако имаме две деца първото ще кръстим на свекърва ми, а второто на майка ми. Не робувам на никакви такива традиции, просто те и двете са имали основната роля в отглеждането съответно на мъжа ми и моето и наистина заслужават да ги зарадваме. Но ако не можем да измислим има и вариант да не се кръщава на никой  , не бих направила компромис с име, което не ми харесва истински. Има и един малко друг момент-когато се роди сестра ми (аз бях на 10 години) много исках да я кръстят Силвия, обаче нашите искаха Симона и така си я и кръстиха. Леле колко се тръшках тогава, сълзи, рев, обаче сега вообще не мога да си представя да се казва другояче и мисля, че Симона мноого повече и отива. Мисълта ми беше, че с времето свикваме да възприемаме човека точно с това име и ако той ни харесва и то неминуемо ни харесва.
А пък това за празника-и аз често си го мисля, ама да знаеш, че има дооста периоди без значим празник по който да кръстиш детето, тъй че не разчитай.