Пич, не си ме разбрал или не си ме прочел, все едно. Явно трябва да се обясня надълго и нашироко, ето, правя го:
1. Планираме
малка сватба - не повече от 30-40 човека, със все нас двамата в това число.
2. От споменатите гости
минимална част са роднини.
3. Тези роднини, които ще присъстват,
не са любители на гюбеците.
4. Останалите гости, които ще присъстват,
не са любители на гюбеците.
5. Сватбата ни е самофинансирана, съответно,
ние поръчваме музиката, спрямо нашите си вкусове и тези на болшинството от гостите си. Но това е последният по тежест аргумент.
Нито за миг ли не можем да допуснем, че в нашата малка България има една компания хора, които няма да умрат без гюбеци за една сватба време? Помислете малко out of the box, за миг поне. После, помислете и друго - чий празник се празнува на една сватба? На майката, на таткото, на баткото, на бившите, на леля Пена и стрина Гена по бащина линия, или, основно, на венчаващата се двойка? Човече, България е ужасно патриархална страна все още, вярно е, но се мъчи да счупи калъпа, в смисъл майката и таткото вече не са всесилни, това не се ли е проявило още по сватбите?
Ето, така поднесено, дали е ясна моята позиция и дали бихме приели, че не е срамно, ужасно и нечувано да има българска сватба без чучеци и джубеци? Мерси. Знам, че един DJ има практика, ама пък аз си познавам приятелите и роднините, а най-вече и себе си. Данък обществено мнение плащам само на шефа си и само през работно време. На сватбата си - абсурд!
Хора, събудете се, този празник е ВАШ и който е дошъл, е дошъл, за да уважи ВАС. Да се съобразиш и с околните е едно, да се съобразиш основно с тях, вече не е редно според мен. Останалото са патриархални наслоения, гердани с пари, пиростии, паламарки и счупени стобори със закачен цървул на тях. Изборът е ваш.
