КлараФина, с дооооооста голямо закъснение честит рожден ден на малката ви кукла Филипа.Да ви е жива и здрава,да радва мама и тати и винаги да бъде все така лъчезарно и усмихнато дете.

Здравейте момичета,
Хиляди благодарности за всички поздрави и пожелания за рождения ден на Филипа както и за загрижеността ви дали всичко е наред с нас. Влизам само на бързо да кажа, че с нас всичко е наред, дори се чувстваме прекрасно обгрижвани и глезени от баби и роднини... Ще благодаря по отделно на всяка от вас и ще покажа малко снимки другата седмица, тогава се завръщаме към нормалното си ежедневие (т.е. без грам време за мен  ).
Целувам ви! 

Весииии добре дошла отново на линия, ще чакаме другата седмица да намериш време за форума, че се бяхме изпопритеснили какво става с вас, ние с повечето момичета във Фейсбук имаме контакт, а изведнъж като загубихме връзка с теб и се чудихме какво става. Радвайте се на бабите и дядовците, и моята майка един месец е в Бг и аз имам отмяна, но другата седмица и аз като теб оставам без време за мен

тъкмо потривах ръчички и  се готвих да чета ли чета дълаг разказ,но уви.... ще изчакаме до другата седмица,най важното че всичко е наред то аз и така си знаех че покрай бабите нямате много време за форума
целувки на Филипа,представям си каква сладурана е станала и колко е пораснала

Цитат на: ♥maslinka♥ в 23.07.2010 10:26

тъкмо потривах ръчички и  се готвих да чета ли чета дълаг разказ,но уви.... ще изчакаме до другата седмица,най важното че всичко е наред то аз и така си знаех че покрай бабите нямате много време за форума
целувки на Филипа,представям си каква сладурана е станала и колко е пораснала

и аз и аз , ама друг път. Важното е, че са добре !!!!

Здравейте момичета,

Не съм писала толкова от отдаван, че се  чудя какво да напиша сега.
Natalya, ellie_bellie, maslinka, Anicka (супер колаж, балгодаря), inaxastra, goldi, mamcheto, pleasure, hukuta, hoty, Ели, ina_lemon, Kiksi, no4ko, Дидка, благодаря ви от все сърце за поздравите и пожеланията към Филипа, благодаря ви за загрижеността към нас.
Нашата вакнция свърши и от 2 дни и половина сме в прекрасната зелена, подредена, спокойна и безумна скучна Швеция. Вече ме обзе носталгията по шума и оживлението в България, по всички хора щъкащи нагоре-надолу, по дечицата, с който Филипа „играеше”, по полянката с люлкат в двора при мама, по зайчето, което се движеше на свобода и Филипа подивяваше от радост като го видеше...

Нашата ваканция мина в пълна лентяйстване (поне от моя старна). Мислех, че пътуването, кръщенето, пътя до Бургас, рождения ден, новото място и хора.... и всичко това в рамките на седмица, ще я изнервят, но нищо подобно. Тя се оказа изключително социална и колкото повече хора и нови неща покрай нея, толкова по-добре.

Кръщенето беше организирано от мама и всичко беше страхотно. Филипа се изплаши от попа, но не се разплака веднага, а едва когато я топнаха в казана (поне не я съблякоха чисто гола). След като приключи ритуала, обаче, писанка пак се нахили и беше готова за снимки. В ресторанта се наспа и след това падна голяма игра. С други думи кръщенето мина много добре.

На рождения ден програмата беше пълна със задачи. Първо на фотосесия и след това на ортопед , няколко часа за почивка, в които тя спа блаженно, че се беше убила от горещината и след това парти в къщи в тесен семеен кръг. Организацията за Рождения й ден беше изцяло делигирана на баба й, така, че ние също бяхме гости.

Междувременно нашата писанка порастна и понапредна с материала. На годинака тежеше приблизително 9.700 кг и беше дълга над 76 см. Супер усмихната и доволна от живота... дърдори нещо, най-ясно казва „айде”, а понякога  и „дай”. Реагира на много изречения, разбира доста думички, показва си главата и корема, лампата, пляска с ръце и „танцува” като чуе музика, раздава целувки... Убедих се, че сами си се учат и решават какво ще научат. Повечето от нещата, които прави не съм й ги казвала/показвала повече от 2-3 пъти, други, които се мъча да я науча от месеци, не иска и не иска да ги повтори...

Още не може да върви сама, но с всеки ден става по-стабилна и по-стабилана. За малко си мислех, че Филипа ще направи парадокс в моторическото си развитие като прескочи фазата на изправяне, но от известно време започна да се опитва да вдига дупето. Та преломния момент при нас в момента е да се изправи сама, след това ще тръгне супер бързо, сигурна съм. Тя навъртя вече почти 5 месеца стаж да върви хваната за ръчичките, но пустото дупе не се отлепя от земята и това е. Вече знае, че седне ли веднъж ставане няма и за това запъва крака и се  надупва като иска да вземе нещо от пода.

Като не съм писала 2 месеца и като знаете колко съм подробна, мисля да спра до тука с писането, че ще стане прекалено.
Ето малко снимки на Филипа от рождения й ден http://picasaweb.google.se/vesela.teshovska/Filippa1Ar?authkey=Gv1sRgCO3-u-rcv5H6qAE#

Момичета, искам само да ви кажа, че ми беше супер приятно да си отглеждаме заедно дечицата първата им годинка (макар и виртуално). Вие и вашите съкровища сте неизменен спомен от бебешката годинка на Филипа за мен. Сега като гледам колко много нови бебенца има, никога вече няма да имам времето да чета и пиша активно по техните теми. А както и забелязвам от известно време, една част от форума се е изместила във фейсбук, което ме натъжава, защото не е същото. Край на малкото ми патетично отклонение.

Целувки на всички ви!

Да ти кажа хич не ти беше толкова дълъг поста, четеше ми се поне още толкова 
Прекрасна ви е фотосесията  Красиво семейство 
Радвам се, че почивката ви е била наистина почивка за теб и е оставила хубави спомени.
Филипа скоро ще проходи. Щом от толкова време върви за ръчичка значи скоро ще се пусне и тръгне сама. Дари изведнъж преодоля страха си да остане на два крака без допълнителна опора.
Последния абзац ми е много познат като усещане- и аз чувствам дечицата от форума много близки, въпреки че никога не сме се виждали. Надявам се и занапред да споделяме нещата, които ни вълнуват, въпреки че бебета станаха дечица. 

Цитат на: Nataliya в 29.07.2010 17:14

Да ти кажа хич не ти беше толкова дълъг поста, четеше ми се поне още толкова 

И на мен, и на мен, и на мен 

Радвам се, че си отново сред нас. И от скука ще имаш повече време за писане 

Снимките ви са прекрасни. Чуден спомен за цял живот. Изглеждате като богато буржоазно семейство. А малката с карираната рокля е истински разкош 

Развитието на форума е сьвсем нормално. Аз нямайки фейсбук се чувствам тьжна като все дочувам колко неща се изместват от тук и се случват там, но това е цената на бойкота.

Нормално е мамите с все по-големи и активни дечица да нямат време да пишат по много, пьк и не познават добре новите сьфорумки, много от "старите" се отказват по различни причини да пишат тук, някои за сьжаление дори с огорчение, но всичко това са нещатата от живота. Panta rei и това е положението.

Радвам се, че сте изкарали хубава и спокойна ваканция, че растете весели и щастливи. Надявам се пак да намериш време да пишеш тук.

Целувки на малката хубавица

мда и аз очаквах да чета повече
първо много са ви хубави снимките
второ браво на Филипа за всички нещица който е научила,не са никак малко  май наистина си права че учата това което искат(Дея онзи ден каза на баща си НЕ ВИКАЙ  ,но ако е нещо което аз съм я учила няма да ме отрази)
а забравих за снимките,надявам се да гледаме и от рождения ден и от кръщенето
в карая на поста ти направо настръхнах надявам се че  ще намираш време за форума,този месец ми беше много мъчно за вас
а този фейсбук имам чуството че някой хора живеят с него и за него,аз не го харесвам
цунки на Филипа и едно повдигане от нас на дупето да се отлепя вече от земята

КлараФина, много са хубави снимките и вие на тях 
Радвам се, че всичко е минало чудесно и с кръщенето и с почивката в Бургас.
И аз оттам се прибрах преди 2 дена и още ми е криво, искам пак безцелно лентяйстване я по плаж, я на кафенце 
Аз още не мога да осъзная, че е минало една година, така като го видя написано и все ми се струва малко нереално...
Как си минава времето само покрай радости, тревоги и колко ми беше интересно само да следя как се развива малката Филипа.
Хайде ще следим с нетърпение и първите стъпки, че след това колко има да се тича след нея 

KlaraFina радвам се, че пак сте на линия  А също и че сте си изкарали хубаво
Снимките са ви много хубави, а Филипа ми изглежда толкова порастнала  Ама така е растат си децата 

"патетично отклонение"... и аз никак не го харесвам фейсбук-а, а и честно казано все по-рядко сядам на компа (не че неиска, просто не ме оставят  ). То и за това и темичката ни "хваща паяжина" от време на време 
И това което си писала, че си отгледахме виртуално децата си е точно така - къде със съвети, къде просто четейки как се развиват връстничетата. Хайде може да се засечем с вторите бебчовци пак, а дотогава пак ще си споделяме от време на време какво става с дечицата ни

Много целувки и на вас от нас 

KlaraFina, добре дошли вкъщи (и във форума отново   )! Липсвахте ми.
Снимките ви са очарователни. Радвам се, че пътуването се е оказало толкова положително и пълно с прекрасни емоции.

  Веси, сигурна съм че си го знаеш, но не мога да не кажа - Филипа е уникално красива ! Като майка си    Къде правихте фотосесията ?
Обичам да чета постовете ти, защото освен наслада ми дават възможност и да си сверя часовника  , за което благодаря !

Благодаря ви момичета, изключително мили, както обикновенно.

darling, много благодаря за комплиментите. Снимахме Филипа в Бургас. Не знам кой часовник си сверяваш с мен, но мисля, че аз най-накрая си сверих моя с вашия. Ако се бях прибрала по-рано, може би щях да си спестя 1/3 от постовете ми.
mamcheto,  ще е супер ако и вторите бебоци си ги отгледаме заедно. Аз вече се замислям за второ, а ти?
maslinka, много ме разсмя с това  „и едно повдигане от нас на дупето да се отлепя вече от земята”. Май е помогнало, защото е на път да се отлепи.
inaxastra, ставаме две в бойкотиращата фейсбук група.

Аз нещо получих спонтанен изблик на желание да пиша... за всичко. Дощява ми се да разказвам за Филипа на дълго и широко, защото найстина се случва много на тази възраст. Чувствам се толкова щастлива и горда майка... мисля, че всички ме разбирате.  Всеки ден се изумявам колко много разбира... дори неща, който не подозирам.
Вече говоря с нея почти като с голямо, разбиращо дете. И как няма да го правя когато ме слуша като й казвам „Филипа, премести ключовете в другата ръка и се хвани за...”, „подай ми лъжицата”, „свали си фибата от косата”, „вдигни си крачето”, показва ми къде е топката, патето, кучето, книжката, компютъра на тати (никога не съм й показвала какво е компютър), чорапите, половината (за сега) части на тялото и някой от моето тяло... и безброй други неща. Опитва се да се облича и съблича сама. Достатъчно е само да я наблюдавам, тя ми показва съвсем ясно какво иска. Чувствам, че комуникирам с нея в истинския смисъл на думата. Чувствам, че имам контакт със съзнателно малко създание (или поне с избирателна съзнателност, защото така и не мога да я науча, че пясъка на детската площадка и пяната в коритото не се ядат ).
Не мога да изразя с думи колко ми е скъпа всяка секунад с нея – найстина се наслаждавам прекарвайки времето си с нея. Сега, когато остава по-малко от месец, в който съм с нея през цялото й будно време, ме обзема паника, тревожност, старх от времето, когато ще я виждам и прекарвам с нея само няколко часа на ден . Не мога да повярвам, че тя ще расте, ще се развива, ще се научава и опознава света без мен. Струва ми се, че оттук нататък работата и дететео ми винаги ще бъдат в комфликт. 
Миналата седмица, в рамките на два дни се научи да върви хваната само за една ръка, да прикляква и събира неща от пода и дори направи първата си самостоятелна крачка. Вчера извървя повече от метър самичка, но е все още твърде нестабилна. Днес пък вървя сама покрай мебелите за първи път. Струва ми се, обаче, че това не са знаци на скорошно прохождане,  та тя, миличката, не може да се изправя сама от никакво положение – лежи и пъшка, маха с ръце и крака и не схваща, че има начин да се вдигне сама. Ами какво ще прави ако проходи и падне, да не говорим, че тупва като дъска! Много е странно това с моториката й...

Все още се пробужда през ноща, но й давам вода и заспива отново. До сега спеше два пъти на ден – сутрин около час след като сетане от нощен сън и следобяд. Напоследък забелязвам, че променя постепенно режима си – пропуска сутрешното спане и заспива в 12 часа директно след обяда. Така спят децата в детските градини тука, оказа се не толкова странно. Честно да си призная, мен това не ме устройва, защото в будното й време съм залепена за нея и ако не заспи след закуска не мога да изчистя масата след закуска и да й приготвя обяда. За това, съвсем старателно и целенасочено я приспивам. Татко й, когато остане с нея съвсем скоро, ще реши как да практикува в бъдеще.

Иначе ходим на детска градина всеки ден. Обожавам това място. Толкова е уютно и приятно, всички са супер симпатични, научавам нови и полезни неща, получавам безценни съвети от педагожките, Филипа се забавлява супер много. В 12 часа всеки ден всички се събираме и пеем песнички с много движения и танци. Филипа се забавлява истински... аз също. Прекарваме много време извън вкъщи, в детската или навън по детските площадки, а напоследък  все повече и в библиотеката,  другото ми люимо място. Детското отделени е страхотно уютно, винаги има дечица, които се ровят из книжките или разглеждат нещо на някое диванче, родители, които са гушнали дечицата си и им четат... Филипа за сега само се рови из бебешките книжки и наблюдава другите дечица...

Тъкмо разправях на татко й, че не му завиждам как ще я забавлява есента когато вали постоянно, но той се оказа готов с програмата – през ден на басейн, на детска градина, по музей (повечето имат отделения за деца), а защо не и навън в дъжда и локвите. Купуваме и гумени ботуши и дрехи за дъжд и юруш... в локвите.

Храната... ох, най-сложната част от живота на Филипа. В момента е в периода, когато яде всичко с ръце, събира парченце по пърченце. Ако не става за захващане не го яде, много е просто. От няколко седмици живее на паста (всечки видове - спагети, макарони, спирали...), варени грахчета, варен нахут, бобчета, кюфтенца, преварен ориз (за да се слепва и да става на хапки),всякакви меса (обожава месо, напаво налапва цялата кълка), риба само сьомга и любимия кашкавал, разбира се. Зеленчуци не харесва много, много. Говорете ми за детски кухни и разнообразно хранене. В началото се притеснявах, но говорих с няколко майки и се оказа, че е съвсем естествен момент от израстването на децата.

Всяка вечер изпива 120 мл (че и повече) прясно мляко. До като й го приготвям целия блок разбира, че млякото идва. Пищи като обезумяла от нетърпение... Сладко поема единствено чрез плодовете и хляба, бъкан със захар (избягвам го когато мога). Другата седмица сме на зъболекар и ще ми обяснят по колко пъти на ден максимум може да яде с оглед здравето на зъбите (7 пъти) и какви храни трябва да избягвам, за да предотваря кариеси. Да си призная, много ми е трудно да налагам правила и създавам рутини, когато самата аз не съм отраснала по този начин. Специално по въпроса със сладкото сякаш още нямам ясен план как ще практикуваме. Вкъщи такова нещо вече почти не се консумира така, че не е проблем, но кога тогава ще бъде разрешено да си похапва сладкиши? За сега сме решили когато имаме гости или ние сме на гости или при по-специални случай сладкото да бъде разрешено. Само трябва да дефинираме „по-специалните” случай, че да не се окажат всеки ден специален с нещо.

В момента сме разхвърляли стаята, в която постепенно Филипа ще се нанесе. От зимата съм я замислила тая стая, сто пъти си смених мнението, последния от които беше вчера... Направо ми писна. Последната идея е Филипа да спи на огромен матрак на земята, зарита с възглавници и балдахини... Ще й направем цветни и весели стените около мястото за спане. За сега съм й ушила само пертета. Не се изненадвайте, ако когато съобщя, че стаята й е готова, тя има коренно различен вид. Или е минало толкова време, че Филипа сама реши как да изглежда.

Мамчета, как се справяте с възпитанието? Знам, че е от тия въпроси дето не се задават, но на мен ми е мноооого трудно... сигурно защото още не съм прочела идеите, които ми лежат най-близо до сърцето. От друга страна съм благодарна, че съм далеч от натиска на семайството и очакванията на обществото, какво успях да го усетя за 4-те ми седмици в България.

Между другото, егати амбициозните майки в тая държава. Направо онемях, то не учене, то не е дресиране от още бебешка възраст. Съседката пред блока  „изпитваше” 10-месечната тогава (първото ни прибиране през май) Филипа да каже чао, да даде целувка, да покаже колко голяма ще стане... а майка ми очакваше, че като навърши една година, на деня едва ли не трябва да може да показва на голко години е. Сега пък ми обяснява как съседското 7-месечно бебе казвало мама, тате и имената на всички във семейството. Тука оставам без коментар, че нещо пак се фрустрирах.

Леле, колко изписах. Вече не можете да кажете, че не ви стига.
Целувки