Много увлекателни постове.
Много от нещата са ми близки, тъй като и Дари минава по същите стъпки.
Убедена съм, че всичко разбират вече децата. Понякога даже се учудвам, че Дари прави нещо, което съм й казала, а аз даже не съм се надявала да ме разбере. Имитират, хитруват, закачат се, имат претенции и желания, помнят.    И всеки ден научават по нещо, променят се. Тази вечер например играхме на криеница http://nataliyapetrova.multiply.com/video/item/26. Утре сигурно ще е нещо друго. Когато я взехме след едноседмичния престой при свекърва ми, си признавам че леко ревнувах, че не съм била с нея, не съм видяла новите й постижения. Вероятно цял живот ще страдаме, когато децата не са около нас, но трябва и на това да се научим.
За възпитанието знам каква майка не искам да бъда. Ежедневно гледам по градинките жени, които не спират да се карат на децата си или ходят непрекъснато след тях и да мърморят нещо вечно недоволни, да не говорим че ги пошляпват. Как няма после децата да са стресирани и агресивни. Повече спокойствие, търпение, добър личен пример.
Толкова много забавления имате за деца  Тази детска градина е направо незаменима. А това с библиотеката и музеите ми звучи непостижимо за българските условия.
За изправянето вероятно при всяко дете си действат различни принципи. Не знам дали има връзка между изправяне и вървене. Дари доскоро без опора не можеше да се изправя, примерно ако е по средата на стаята. Когато паднеше, чакаше някой да я вдигне. А щом Филипа вече върви метър сама, значи скоро ще се отпусне.
За спането и ние сме така- обикновено спи веднъж, веднага след обяда за 2-3 часа (тогава върша домакинската работа).
Май дългичко стана.

И аз сьм ти фенка на постовете 

По-добре, че не си в Бьлгария и аз на това се радвам. Следвай себе си и детето си, точно както правиш до момента и сьм убедена, че всичко ще е Ок 

Това за моториката не мисля, че е притеснително. Ще стане постепенно, явно си има свой ритьм малката

За градината нещо не разбрах. И ти ли присьстваш през деня?

Иначе всичко, което разказваш е супер. Мисля, че си чудна мама и имаш чудна дьщеря 

Айде, айде, тези мами които си напъват децата за щяло и нещяло едва ли им правят услуга. Ами нали ще им изхвърчат хард дисковете още преди да тръгнат на училище!
Според мен много добре си гледаш детето, здраво, доволно, от това по-яка основа за успешен живот здраве му кажи

Както винаги е удоволствие да се четат постовете ти 
Другите вече са написали, това което мислех и аз, но ще драсна няколко реда.
За градината ви завиждам страшно много - тук само можем това да правим и да си мечтаем за нещо подобно... Същото се отнася и за музеите и библиотеките...
И аз като Наталия страшно много се изнервям като видя майки да се карат, викат или бият децата си по площадките  . Ми нормално е да се изцапа примерно дете е все пак. Да не говорим, че ги пошляпват и защото са паднали. Не стига, че се е ударило и стреснало от самото падане, ами дай и да го набие заради това  . На това аз не мога да му кажа възпитание в никакъв случай 
И Вени се изправя само ако има за какво да се хване. На няколко пъти се изправя на крачета като се е навела напред и се е подпряла на ръцете си, но все още не може (или не се сеща) да се изправи само на крака.
А спането ни през нощта е с будене за пиене на вода. Винаги си е в леглото към 9:30. Все още има случаи да се сеща и за кърменето и започва да си търси и да се бута  Смятам, че е повече за унасяне. Вижда му се вече и при нас края на кърмаческия период. А през деня е различно - 1 или 2 пъти в зависимост от това кога ще стане сутрин. Като спи поне по час и половина два. Случвало се е и по 3 часа даже.
Хайде и от нас целувки, че стана доста 
А пропуснах да ти отговоря - второ за сега не сме планирали. Може би след година-две 

Кларафина,

Тази сутрин прочетох разказа ти и с усмивка отидох на работа. Голяма идилия изглежда ежедневието ви с Филипа, човек ей сега да му се прииска да си направи едно сладурче да си го гледа 
А да знаеш как ми се седи и на мен по цял ден в библиотеката - едно от най-любимите ми места, откакто съм малка, само дето не намирам време вече никакво за това. А виж те хората си го измислили, така "майка" вече не римува с "нямам време и за отмората си да мисля".

Разбирам те за стреса от предстоящата раздяла, представям си какво е да свикнеш с това същество. Лично аз си живея с една мечта - как един ден ще намеря начин да си работя от вкъщи нестресова работа (ако може даже на половин работно време  ), че да мога да си се наслаждавам на живота. Но май само с илюзии ще си остана  Пък и не трябва човек да е прекалено взискателен, че започва да се главозамайва 

Благодаря, че ме четете дами. Голяма прегръдка на всички ви 
Natalya, твойта принцеса ми е взела акъла отдавна, още когато вкарваше топките в дупките на лоукъра и пляскаше с ръце след това, а беше доста малка. При Филипа някак си всичко стана изведнъж - както не показваше много, много и хоп една сутрин ми скри шапката.

mamcheto, аз нещо бях изпуснала момента, че вие все още се кърмите. Поздравления! Мислех, че всички майки от нашата генерация вече са приключили с това занимание.
Момичета, разбирам, че "завиждате" за удобствата за деца дето са направили хората, но да ви кажа и така сам да си отглеждаш детето не си е работа. И хич нямам предвид физическото отглеждане, а контакта с роднини и стари приятели. Колко ми е мъчно, че Филипа вижда баба си и дядо си само по скайп... Направо ми се къса сърцето. И освен това за какво са им детси площадки с люлки, пързалки, катерушки, пясъчници... пред буквално всеки блок, когато няма деца на тях  Аз на 5 мин растояние от вкъщи имам поне 6-7 такива площадки и ги обикалям всичките като излезем с надеждата да видим някое детенце на някоя площадка. Може би и за това има отворени детски градини.

inaxastra, това дето аз му казвам "детската градина" е точно като градина, но родителите не си остават децата там, а сами си ги гледат или си говорят с другите родители. Има 2 педагожки, които са на разположение за всичко, дори сладкиши пекат и по-големите дечица "помагат"... ама стига съм го хвалила това прекрасно място...

Regina, много си права за това с хард дисковете. Аз знам  не за един и два такива случая. Да не говорим, че попаднах на автор със супер шантави теории за възпитанието, дето здраво ми размъти представите. Та той това казва – децата съдействат и толкова много им се иска да угаждат на родителите си, че когато родителите неусетили се злоупотребят с тяхното желание и готовност, става точно това, което казваш – избиват им балансите.

minalina, какво работиш, че можеш да работиш на 50% и това да ти осугурява достатъчно средства за „наслаждаването”, че това състояние често струва.. . Леле, каква бохемка си. Няма лошо, мечтите са хубаво нещо или?  И аз се надявам в един хубав ден когато започна работа като хората да работя на 80%, за да имам повече време за децата и къщата...

Да ви кажа нещо съм объркала аз работата с Филипа. Това носене и обслужване... не си е работа. Гледам аз Филипа, гледам връстниците й... днес изпаднах в егати и комичната ситуация – нали все по гъза й ходя, принудих се да се кача на една буквално бебешка конструкция с тунелчета и подобни, от която се излиза само през една пързалка. Изясни ми се, че може и да заседна аз на пързалката, ама няма друг начин, не мога и сама да я пусна да се спусне (а защо ли да не можех). В същото време до същото това съоръжение стой един татко с детето си, което е само месец по-голямо от Филипа, но се движеше на собствен ход. Седя човека, гледа ме къде съм се завряла, така ме хвана срам, че чак ми се прииска да обясня... Ама какво да обяснявам, че съм си отгледала едно такова лентяйче сладко...  Не се отлепям от нейно величество за секунда и сега си сърбам попарата.

А за връзката между изправянето и прохождането, какво да ви кажа. Аз виждам, че едното няма да стане без другото. И като казвам, че Филипа не може да се изправи сама имам предвид, че и заобиколена с опори пак не става работата. Не се притеснявам , преустановила съм тези занимания за сега.

За малко да забравя – направо бях забравила, че има майки, които се карат на децата си, че са паднали. Е това, ако може някой да ми го обясни... Мамчета, много е лесно да гледаме отстрани, да съдим или дори да не съдим, а само да си казваме, че такива не искаме да бъдем. Ама като ти дойдедо главата какво правиш? Вероятно това което на теб са ти правили или си виждала да правят. Да ви кажа и аз пред очите си имам един пример и само си казвам, че така аз няма да правя, но в същото време нямам ни най-малка предства как аз бих постъпила.

И аз отдавна чакам нова информация от вас и с голям интерес прочетох разказа ти. Благодородно ви завиждам за детската градина и начина, по който е изградена системата в Швеция. Ако пуснеш и малко снимчици хич няма да се  разсърдим

Ами мечти, мечти, може и трагични да са защо нереализуеми, но все пак мечти :-) За момента съм на точно противоположната посока от бохемския начин на живот, без реална тенденция за оправяне

По-сериозно... това, което исках да кажа е, че е странно как (лично съдейки по себе си) с времето се преоценяват ценностите и стремежите. Не съм си мечтала за това преди 3-4 години, даже и въпросните 80% за които говориш и които в предприятието, за което работя са доста често срещани (но сериозно ти прецакват кариерата в повечето случаи), ми се струваха смешни преди.

Само за информация, не знам как е в Швеция, но съвсем скоро разбрах, че във Франция, при преминаване на въпросните 80% дефакто нямаш особено намаляване на заплатата (говоря за средна заплата на нормален чиновник или служител в частна фирма). Просто защото социалните ти покриват една добра част, а останалото го спестяваш от факта, че в сряда, когато децата във Франция почиват и трябва да наемаш бавачка за целия ден, ти си си вкъщи. А самата бавачка, ако не успeeш да се добереш до ясла (около 600 евро на месец) излиза около 1000 евро (но има и данъчни облекчения за този вариант). Скъпо удоволствие и лично аз имам примери на хора, които са решили да намалят работата (особено когато са вече с 3 деца), и да отглеждат сами децата.

Момичета  и ние ще правим прощапулка
Филипа проходи, още миналата седмица, само седмица след като започна да върви хваната за една ръка и един ден след като се научи да върви сама покрай мебелите. Толкова бързо стана, че още не мога да повярвам. Не, че тича из къщи, но я оставям на едно място и я намирам в другия край на къщата... Придвижва се няколко метра, хваща се за някоя мебел, поема въздух и продължава до следващата мебел. Много е сладка  Като върви се концентрира като си плези езика, умирам от смях направо  Пада доста често, за моя радост все по дупе. Понякога и плонжове прави, но главата за сега е невредима. Все така не може да се изправя сама, но е на път и това да направи.
Направо се родих след като миналата седмица се престраших да я оставям изправена сама и сега след като проходи и сама си намира занимания... Казват, че не било по-лесно като проходели, но сигурно важи за деца дето сами са се занимавали преди това. В моя случай си е живо облекчение. Сега всички рафтове и полици се разчистват от опасни предмети и да върви и пипа колкото си иска!

Днес бяхме на зъболекарски преглед. То е по-точно консултация и информация за хигиена на зъбите и правилно хранене. За тези, които ги интересува - казаха почистване на зъбите с паста за зъби сутрин и вечер, особено старателно вечер. Казаха, че това пастата за зъби да е колкото нокътя на малкото пръстче на детето е остаряло схващане и пастата да е толкова, че да покрива четката. Пастата задължително да е флуорна. В детските пасти съдържанието на флуор не е високо и няма проблем с това, че те изяждат пастата. Постепенно като се научат да си изплакват устата може да се премине и към паста за зъби за възрастни. За храната да не ви разправям. Никакви подхапвания и подяждания всеки час, защото е много лошо за зъбите. Закуска, евентуално междинна закуска преди обяд, обяд, следобедна закуска, вечеря и евентуално похапване преди лягане (за малки деца) са нормалните приеми на храна за едно дете. Между тях е препоръчително само вода. Никакви безалкохолни и сокове, вода или мляко с храната. Да се внимава с готовите йогурти и др. подобни храни за деца, защото са пълни с химия и захар. По-добре да се дават намачкани плодове с натурално кисело мляко. За захарта вечесъм писала – крайно непрепоръчителна. ОК е да ядат сладки неща понякога, но найстина да е понякога, а не всеки ден. Ако все пак се дава нещо сладко, то да е непосредствено след хранене, а не между храненията. Както всички знаем от рекламите, при хранене pH в устата намалява, т.е. се образуват киселини, които разяждат емайла. От друга старана кариесните бактерии разграждат захарите също до киселини, които увреждат емайла. Нормалното pH в устната кухина се възтановява в рамките на половин до един час.  За това е важно сладко да се консумира само след храна, както и да не се подхапва всеки час, за да може зъбите да „почиват” от киселинните атаки. Следващия път (след една година) ще изследват слюнката на Филипа, за да видят количеството кариесни бактерии и дали има нужда от допълнителна превенция на зъбите. На края ни дадоха информационна брошура и четка за зъби, подарък за Филипа.
И за да обобщя ще кажа, че на този етап става въпрос за създаване на навици. Добрите грижите и предпазване на млечните зъби са добра предпоставка за здрави перманентни зъби. Аз поне мисля, че това беше смисъла на днешната 20-минутна лекция.

minalina, направо съм шокирана от цифрите, които споменаваш в последния си пост. Детските градини в Швеция струват средно около 100 евро, зависи от доходите на семейството, а има и облекчения за всяко следващо дете.

Честито прохождане! Да крачи смело и уверено!
Много полезна информация за зъбките. Аз скоро купих четка и паста за зъби и започнахме да мием зъбите вечер преди лягане. И аз съм привърженик на системата да се яде няколко пъти на ден, по възможност на масата, а не на крак, навън или межди другото. На Дари не й давам никакви солетки, бисквитки и подобни.

Честити ви първи самостоятелни и смели стъпки ! Желая й да стигне далеече в живота :-), а ти започвай да месиш питката за прощъпулника .
И аз като теб мисля че сега ще ти е много по-лесно, защото детето само ще достига до всичко което предизвиква интересе му

честито прохождане
я да видим сега какво ще избера на прощапулника
и на мен сега ми е 100%пъти по-леко като ходи,въпреки че всички казват "ау като проходи е много трудно1" 
много инересно ми беше инфото за зъбките 

Ехаа честито прохожданееее!И все така без аварии
А за празните детски площадки,при нас положението е също така трагично Децата си киснат вкъщи и това е.И ми е писнало това,че много момичета  идват да живеят тук я обсипват Германия с такива хвалби че  Аз винаги им викам поживейте,родете си деца и елате пак да ми се похвалите колко е готино.А за мен социалните контакти и с възрастни,и с други деца са си страшно важни!
Аз да ти кажа,че последния път като питах съседката кога ще ми дойде на гости с нейната щерка,тя ми каза първо трябва да види в календара си кога може да дойде  Да уточня,че и тя си е вкъщи и си гледа детето.Абе луда работа...
Лекцията за зъбките и при нас е такава процедурата.Ние си миеме зъбките от както и изби първото зъбче.За да придобие навик детето.Смятам че е много важно!
И хайде пусни някоя нова снимчица на ходещото момиче
Поздрави и целувки!

Хайде и тук да честитим прохождане 
Да върви напред уверена и стабилна и по възможност с по-малко падания 

Честито прохождане на сладката Филипа  С нетърпение чакам разказ и снимки как е минал прощъпулника  Нека да са й здрави краченцата и да я водят все във вярната посока