Ей, и аз най-накрая да мерна заветните снимки - макар и 3-4! Много хубава булка, пу-пу 
Специални поздравления за косата (аз сега съм на тази тема и затова се заглеждам по прически)! Харесва ми небрежната и романтична прическа като на г-жа Пройчева 

Айде, залавяй се за работа госпожо, чакаме снимки, по-щедро го давай!
И с разказите да не се скъпиш, време и е на колежката ти да поработи, докато ни задоволяваш любопитството

Ами, май е добре полека лека да започна с разказа за нашия сватбен ден.
Предната вечер трябваше да се прибера при майка ми, защото тя е сама и знаех, че този жест ще я трогне, макар и никога да не ме е молила за това. Дори беше ми казала да не си усложнявам живота с прибиране предната вечер. И така към 5 надвечер тръгваме към нас и се обаждам на майка ми, за да я предупредя. По телефона чувам плач и сърцето ми спира за миг. Оказа се, че си е заляла пръстите на единия крак с врелия сос на ястието, което е готвела. Хукнахме за Дефламоли, марли и т.н. Разплаках се. Знаех как очаква този ден и как невъзможността да танцува би я съсипала. Прибрах се, намазахме крака, превързахме го и се надявахме на другия ден да успее да обуе някаква обувка въобще. След това Миро се прибра обратно в СтЗ – всичко му беше приготвено.
Ние си поприказвахме с майка, а по-късно дойдоха от София и кумците ни, които много обичам, затова че се хванаха след работа само и само да ми дават кураж. Та, хапване, пийване и сладки приказки и с тях до към 1 през нощта. Трябваше да лягаме вече. Бях се изкъпала и приготвила дреболийките за следващия ден. Легнахме с майка ми в една стая. Цяла нощ се въртяхме – тя става няколко пъти. Така и не заспахме като хората.
И Денят дойде. Станах към 7.30. Имах уговорка с една приятелка, която да ме закара при гримьора и фризьора в СтЗ. В 8 потеглихме. В 8.30 вече ми правеха прическата, а в 10 и нещо започнаха и да ме гримират. Всичко вървеше по план отвсякъде за моя радост. Към 12 и нещо се върнах вкъщи, там вече бях надошри най-близките ни роднини. Аз само ги поздравих и се усамотих с кумицата в моята стая, за да започна приготовленията. Облякох се, а кумицата оказа безценна помощ при закачането на шлейфа – то си е истинска стратегия това... Отне сигурно 20 минути. Междувременно фризьорка беше направила прическа на майка ми и на кумицата. След като се облякох гримирах и майчето ми. И бяхме готови, в очакване...Казвам ви няма емоция, която да се сравни с това очакване, няма. Тръпнеш и дъх не можеш да си поемеш. Нищо че живееш с този човек от достатъчно време. По едно време отварят врата и ми се казва: Дойдоха! Долу са! Аз се покатерих на леглото, за да ги видя от прозореца, много бях смешна, защото с тази рокля е малко странно да се катериш като маймуна, ама детското в мен надделя. След мъничко влезе фотографката и започна да ме снима. Започнах да си слагам червилото и тя ме помоли да държа огледалцето и да се правя, че си слагам още червило – за снимката. Ръцете ми трепераха ужасно вече. После правих неистови опити да сложа капачката на червилото, но от треперене не можех да улуча червилото...Смях!
Не знам какво точно се е случвало през това време. Знам че ми подадоха едната обувка с банкноти в нея и свяко ми ме попита дали ми става. Аз реших да се избъзикам и казвам: Тази е ок, ама другата хлопа! Айде, дадох и другата. След още 5 минути пазарене при мен дойде кумата с букета и бутониерите. Забули ме, връчи ми букета, каза ми, че съм била страшно красива, разчувствахме се....И след нея влезе моята си половинка...И наистина времето в този момент спря. Така треперех и няма търпение да се гушнем, за да се успокоя. Той ме гледа и ми се усмихва успокоително. Повтаряше колко съм му хубава...Аз му казах същото. Целунахме се и отидохме при гостите в хола. Казахме си по една наздравица, поотпуснахме се и се побъзикахме малко. Излязохме, ударихме едно дъълго хоро. Аз през цялото време държах роклята, че ми беше жал да я нацапам или скъсам още в началото. Половинката ме изненада с научените стъпки за хорото. Оказа се, че предната вече е отишъл у сестра си и зет си и там хем се изкарали приятно вечерта, хем се е научил да играе хора  
Качихме се в колите, аз не се обърнах назад, както майка ми ми заръча. Вдигнахме олелия с клаксоните и тръгнахме към СтЗ. Всичко вървеше точно час по час. Имахме цял час пред църквата. Никой не се юркаше да бърза. Някои отидоха в близкото кафенце да се разхладят, други останата да се снимаме. А ние с двамата си направихме невероятна фотосесия в двора на църквата, който е много хубав.

Църковната церемония мина добре, не повече от половин час, но поне едно време краката ми бяха омаляли и нямах търпение да свършваме там. Бяхме пуснали шлейфа за разкош и никой не го настъпа, слава богу
Излязохме след това, кумата хвърли късметчетета и малко ме доядя, че пак се намери една бабичка, която да обере половината преди гостите ми още да се наведат. Направихме си обща снимка на входа на църквата и се отправихме към ресторанта, оставаше веселата част
Коктейлът беше навън, но под сенник, както настоях в случай, че завали. И добре, че съм настоявала, защото започна да ръми. Е, не за дълго, но все пак. Може би 5-10 минути хората се чудеха какво да правят, но един като разбра и повлече крак. Снимахме се с всеки от гостите, те пускаха пликовете в кутията, която беше на масата до нас. Цветята веднага топяхме в една огромна кашпа на земята до нас. Стана 7 ч и дойде време да влизаме в ресторанта. Гостите се настаниха, ние разбира се последни. Вътре майките ни захраниха, вече бяха проронили сълзи по време на речта на водещата. Аз с ръка дискретно казвах на майка да забърше сълзите и да се усмихне, но емоциите яко я бяха завладяли. Захраниха ни, седнахме за малко. Дойде време за първия танц и тук стана гаф, който ни накара да се смеем като луди и да помним този танци винаги. Водещата ни изненада като накара половинката да ме отнесе на ръце до дансинга. Той ме взе без проблем, обаче на втората крачка ми казва: Мило, ще те пусна, скъса ми се колана! И двамата почваме да се хилим  Той си придържа панталона до дансинга, а там вече аз вкарах ръце под сакото му, хванах гайките  ипридържах нагоре, защото му бяха станали широки последните дни. През целия танц сме се смели и двамата  Оттам нататък як купон, истински купон. Рок, денс, ретро, бг и народна музика. Без чалга. ДЖ и водещата бяха невероятни и изпълниха всичките ни желания. Дансингът постоянно беше пълен. Мъжете се развихрира дори повече от жените. Миро ме изуми как не спря да танцува. Той и компанията му са върли рокаджии и като пуснаха Rainbow и AC/DC просто избухнаха  Приятелите му по едно време го понесоха на ръце и почнаха да го хвърлят във въздуха, а като се има предвид, че полилеите в ресторанта са на ниско, през цялото време треперех да нe се претрепе  После друг негов приятел се метна като риба, по корем от единия до другия край на дансинга и ни събра очите. Пак той по едно време изпразни една от големите вази мартини с цветя (около метър висока) и си сипа малко вино и дойде за наздравица с нас. Не питайте как е отпил от тази огроооомна ваза Абе, въобще, беше супер забавно, динамично и готино – много музика и танци. Дори и играта с обувката се отказаха на момента да правим, защото постоянно имаше танцуващи. Само разчупвахме питата, от която аз отчупих доста по-голямо парче Разразяхме тортата, Миро не ме жалеше особено в мацането  Хвърлих букета, който се оказа доста тежък и внимавах да не убия някоя кандидат булка. Хвана го братовчедка ми, но тя е малка още за тия работи Накрая имахме и финална балада, по времето на която всичките ни гости бяха помолени да се съберат около нас и с позитивните си мисли да ни донесат много щастие занапред. Към 1 приключихме.
После се прибрахме в стаята си, където нямахме търпение да прочетем безбройните си картички с пожелания. Към 3.30 си легнахме.

На другия ден пихме кафе с кумците, които също бяхме настанили в хотела и отидохме с всичките букети и багажи у нас, да видим първите снимки 

Така мина нашата сватба – най-хубавата за нас, какво повече да искам. Само здраве и чувствата ни да не стихват, а само да се трансформират в нещо още по-силно, каквото е семейната хармония и уют 

П.С. Довечера ще кача снимки в албума, за да не ми се карате пак 
И се извинявам за фермана, който сътворих. В следващия си пост ще допълня други важни неща. Сега ще ви оставя да се давите в морето от думи по-горе

Велвет, така се увляках в разказа ти...... имала си една незабравима сватба  Поздравления, пожелавам ви много здраве и семейно щастие 

P.S.  Как решихте проблема с колана 

Офф, да, забравих да внеса яснота за колана - после Миро с подръчни средства някак си го е закрепил
Благодаря ти, Лилиум

И на мен ми беше интересно да чета и успя да ме върнеш към спомените от моята сватба.
Разказвай още и давай снимки.

velvet, това е твоята тема - развихряй се.
Разказът ти е много увлекателен. С нетърпение очаквам и снимките.

Майка ти как е? Оправи ли се кракът ѝ?

Велвет, страхотен разказ
Наистина сватбеният Ви ден е бил изпълнен с много емоции, щастие и любов
Какво стана с крака на майка ти? Успя ли да танцува жената?
Чакам снимките с нетърпение

Еее, браво за подробния отчет,много интересно четиво  Гафът с колана много ме забавлява - и как сте с общи усилия проблема за танца  И аз чакам снимки с нетърпение 

Velvet честито и от мен! Като четох разказа ти и се разчуствах  .  Желая Ви любовта , която изпитвате в момента, никога да не Ви напуска. Радвам се, че сватбеният ти ден е бил такъв, какъвто винаги си мечтала. 

Велвет, много вълнуващ разказ. Пожелавам на всички бъдещи булки да изпитат същото щастие и удовлетворение като твоето, а на теб винаги да си толкова щастлива, колкото в този ден.

Velvet, и аз много се развълнувах от разказа. Сякаш съм била и аз там  Радвам се, че сватбата е минала толкова добре и сте останали доволни от всичко. Пожелавам ви и занапред много любов и семейно щастие 

Браво за подробния и хубав разказ velvet!  Била е хубава сватба със сигурност, но най-важното е, че всичко е протекло, както на вас ви се е искало! Надявам се майка ти да е по-добре сега и да си е изкарала добре въпреки инцидента. Честито още веднъж!

velvet Ох само как си го разказала не е истина !    Все едно прочетох една приказка . Много обичам булките така да разказват с подробности за което благодаряяяяяяяя !  Чакам многооооо снимкииии !

Velvet честито и от мен, пожелавам ви щастлив семеен живот изпълнен с много положителни емоции Имали сте страхотна сватба чакам с нетърпение снимки