19.05.2010 21:54
Да ви кажа, вече взе да ми писва от тази подготовка. Не знам дали съм се изнервила, но наистина ми идва в повече 
Ето, преди малко пак се скарахпме с майка ми по телефона, а като цяло се разбираме много добре. Проблемът тръгна от това, че тя много искаше да осигури ракията за сватбата. Тъй като имаме близки в Кортен, те ни съдействаха и взехме наистина хубава ракия. После и възложих задача да намери бутилки. Няколко пъти я притисках за тях - че става късно, ала бала...Събра ги. Сега обаче не можем да намерим самозалепваща хартия, от по-дебелата, за етикетите, които знаете, че си направихме сами. И затова половинката предложи майка му да съдейства да вземем готова ракия от мястото, от където ще е и виното. Ще ни направят етикетите по найшия проект. Като стана дума тази вечер с майка, тя се вкисна. Каза ми да правя каквото искам. Как сме щели да дадем сега още едни 200-300лв за ракия, при положение, че тя така се постара. Не че не е права, но...Писна ми от нерви и от недоволство. Всеки иска на неговото да стане. Обясних и че не сме искали така да стане, че просто времето накъся и няма за кога да търсим. Тя: Добре, добре, прави каквото искаш. Помълчахме си и накрая приключихме разговора. И на мне ми е съвестно, че така се получи. Не съм искала "да плюя" на усилията и, но какво да направя като нямам сили и време да търся варианти за етикетите. А самата фирма за алкохола не върви да и дадем наш алкохол и тя просто да го бутилира и да сложи нашите етикети. Нормално е да искат да се бутилира техен алкохол.
Не знам. Лутам се вече между това другите да се чувстват добре и това, че искам да ми са махнат нещата от главата. Колкото по-малко време остава, толкова по-напечено е.
За капак, днес съм с температура и се разболявам. Сега взимам мерки, но се чувствам ужасно.

Ето, преди малко пак се скарахпме с майка ми по телефона, а като цяло се разбираме много добре. Проблемът тръгна от това, че тя много искаше да осигури ракията за сватбата. Тъй като имаме близки в Кортен, те ни съдействаха и взехме наистина хубава ракия. После и възложих задача да намери бутилки. Няколко пъти я притисках за тях - че става късно, ала бала...Събра ги. Сега обаче не можем да намерим самозалепваща хартия, от по-дебелата, за етикетите, които знаете, че си направихме сами. И затова половинката предложи майка му да съдейства да вземем готова ракия от мястото, от където ще е и виното. Ще ни направят етикетите по найшия проект. Като стана дума тази вечер с майка, тя се вкисна. Каза ми да правя каквото искам. Как сме щели да дадем сега още едни 200-300лв за ракия, при положение, че тя така се постара. Не че не е права, но...Писна ми от нерви и от недоволство. Всеки иска на неговото да стане. Обясних и че не сме искали така да стане, че просто времето накъся и няма за кога да търсим. Тя: Добре, добре, прави каквото искаш. Помълчахме си и накрая приключихме разговора. И на мне ми е съвестно, че така се получи. Не съм искала "да плюя" на усилията и, но какво да направя като нямам сили и време да търся варианти за етикетите. А самата фирма за алкохола не върви да и дадем наш алкохол и тя просто да го бутилира и да сложи нашите етикети. Нормално е да искат да се бутилира техен алкохол.
Не знам. Лутам се вече между това другите да се чувстват добре и това, че искам да ми са махнат нещата от главата. Колкото по-малко време остава, толкова по-напечено е.
За капак, днес съм с температура и се разболявам. Сега взимам мерки, но се чувствам ужасно.
Кога друг път ще облечеш такава рокля? 


Та е поела инициативата, а аз не бях там, когато са говорили. Днес е отишла и я е поръчала. То и тя за добро го прави, ама пусто...





По-скоро ми приличат на анемонии, но кой знае...
Предпочетох сякаш да не си я сменям сега, че и без това нямам време и по опашки да вися. някъде тук из форума бях чела, че е достатъчно да си направя копие на акта за граждански брак. Дали ще свърши работа? Дайте ми съвет, моля ви
от тези с биометричните данни и т.н, или?