От известно време ми се върти в тиквата един много неудобен и странен въпрос към Нинка и Дени! Вие сте с 'мъжете' от 3-4 месеца!Как успявате за това кратко време да прецените,4е е необходимо да се запознавате с техните семейства и да запознавате тях с вашите??Или пък да заживеете заедно??Не ме ржзбирайте на опаки.Просто мисля,4е времето е много малко...за сериозни стъпки.Имам си ржзни наблюдения от мои приятелки,които ако запознаваха родителите си с всяко гадже...на година по 5-6 мом4ета щяха да водят Много ми е любопитно/извинете за което/как разбирате от толкова кратка връзка,4е това е 4овекът за вас,4е ще живеете заедно....Може пък аз да съм безкрайно недовер4ива-знам ли Съжалявам идеята ми не е да нараня някого,но просто ми се ще да ми обясните кжк за толкова кратко време решавате,4е нещата са толкова сериозни??Понеже с моя мъж се опознавахме няколко години...и...сещате се

Деничка в последно време и аз имам някакви настроения. Снощи като се прибрах така му се накарах на милото, и то затова че си замезваше до 22.30ч. и аз си стоя до него и си мрънкам. После ми стана тъпо, че го изгоних от стоята и го пратих да си ляга и почнах да се умилквам, ама не ми се получи нещо номера- и днес е леко нацупен
И честно да Ви кажа като имам такива момент-почвам да се зомислям дали това е Човека и с този мой променлив характер-ще открия ли изобщо такъв. Ама и късмет имам- как ме търпи Митко незнам. Да ми се падне един като мене, ще ми се разкаже играта
Ние за празниците най-вероятно ще сме при моите родители, баща ми има рожден ден на 5 април и ще съчетаем празниците Не успяхме в неделя да си вземем фурна за хляб, да си направим Козунаци за празника, но нищо-догодина
милото нещо за Враца се замисля, ама да си ходи сам, ако реши да пътува до там. Аз си искам с моето семейство
Айде да сложа и кафенце

Мира сега видях че си ме изпреварила
Ама и аз да се включа по темата с гаджетата. Преди Митко имах две връзки по 5 години. Техните семейства и родители-бяха като мои, но нещата просто не се получиха. Когато срещнах Митко април 2009, просто се пуснах по "пързалката". Тъй като аз съм от Варна, той от Враца-или трябваше нещата да приключат със секс за една вечер, или да стане нещо по сериозно. На втората ни среща аз отидох във Враца и се запознах с техните, от четвъртата ни среща живеем заедно
Просто живота е един, времето лети,  рискуваш- аз лично нямам много време за лутане. А и не ми се занимава със срещи по кафета, ама сега в нас ли, във вас ли----няма смисъл. Ако нещо ще се случва-да се случва

Аз ще си позволя да отговоря за себе си на Клео, въпреки че не ме е отбелязала като човек, от чийто мнение се интересува по въпроса. Ние с моя приятел преди да станем "гаджета" се познавахме от 5 години. След като се погледнахме по различен начин, ние просто нямахме толкова място за му мислим, защото не е като да не знаеш нищо за един човек. И така - след 2 месеца заживяхме заедно. Дори чак след месец някъде за първи път отидох у тях, за да се запозная с родителите му. И така вече 3 години. Сега си давам сметка, че изобщо не е било рано за крачката, която направихме, въпреки че хората ни гледаха странно и с отворени уста - "Заедно са от вчера, днес вече заедно живеят". Истината е, че просто се усеща. Нещата в началото, ако не потръгнат, няма да можете да крепите връзката и занапред. Факт!

Наде /ох как оби4ам да се обръщам по този на4ин към едно специално Наде-благодаря,4е без да знаеш ми припомни прекржсни неща!/интересувам се от всеки.Просто те двете са ми най-пресен пример,всеки ден ги 4ета и реших да ги попитам.Не съм изпуснала никоя от вас наро4но СПоделяйте!!Миме благодаря за споделения опит!

Аз също ще взема отношение по този въпрос.

Смятам, че когато човек е на 30-тина години се предполага, че има достатъчен опит, и социален и любовен, за да може от раз да отдели качественото от плявата. Говоря за себе си, но вярвам, че и други ще се открият в думите ми.

И в този смисъл кому е нужно да се изчаква някакъв срок, който никъде не го пише какъв е, нали. Нека всеки се пуска по пързалката, както казва Мимка.
Да, може да сбъркаш, но ако не пробваш никога няма да разбереш, че си могъл и да спечелиш!!!

Мире, и аз ще споделя за себе си  С първия ми сериозен приятел , бяхме съседи и родителите ни се познаваха . Не сме крили , че се виждаме и така излиза , все едно съм го "представила" още на първата или втората седмица.
Запознавала съм родителите ми и с момчета с които съм била за 5-6 месеца.
Семейството ми е много важно за мен, и аз прекарвам възможно повече време с тях, и използвам всеки възможен момент за да сме заедно . Държа това да е ясно и за човека до мен, затова съчетавам любимите хора на едно място.
Аз лично никога не съм си мислила "Аз сега ще ги запозная, а пък ако се разделим след един месец , какво ще правя ??? "
Според мен няма гаранции за нищо в този живот 

Цитат на: ina_lemon в 23.03.2010 16:05

Аз също ще взема отношение по този въпрос.

Смятам, че когато човек е на 30-тина години се предполага, че има достатъчен опит, и социален и любовен, за да може от раз да отдели качественото от плявата. Говоря за себе си, но вярвам, че и други ще се открият в думите ми.

И в този смисъл кому е нужно да се изчаква някакъв срок, който никъде не го пише какъв е, нали. Нека всеки се пуска по пързалката, както казва Мимка.
Да, може да сбъркаш, но ако не пробваш никога няма да разбереш, че си могъл и да спечелиш!!!

Aбсолютно съм съгласна като махнем "когато човек е на 30" и на 20 да си пак се усеща  Аз също съвсем в началото запознах нашите с Явор, но не съм дете нека знаят с кой съм, плюс това си личеше че нещата с него няма да са само за единия път 

Цитат на: ina_lemon в 23.03.2010 16:05

Смятам, че когато човек е на 30-тина години се предполага, че има достатъчен опит, и социален и любовен, за да може от раз да отдели качественото от плявата. Говоря за себе си, но вярвам, че и други ще се открият в думите ми.

Да, може да сбъркаш, но ако не пробваш никога няма да разбереш, че си могъл и да спечелиш!!!

Клео, честно казано досега не се бях замисляла над въпроса, защото при нас с Явор нещата някак интуитивно се получават. И вярвам, че така и трябва да бъде. Това, разбира се, не означава, че човек не размишлява трезво, но когато си минал през една-две сериозни връзки, не ти трябва много време, за да прецениш, че с човека имате какво да пробвате заедно и си струва "пускането по пързалката". Освен това, понеже питаш специално за нас с Нинка - тя имаше много сериозна връзка преди сегашната, която й е дала опита вероятно. Аз също съм имала две достатъчно сериозни съжителства, за да успея да порасна и да посъбера жизнени впечатления.

Ние с Явор се познавахме от повече от година, преди да се "видим с други очи". Така че имах някаква нагласа спрямо него и исках да го опозная като партньор, не само като гадже, с което ще излизаме на кафе и кино. Пък и май съм от тези, които преценяват другите според способността им да бъдат партньори в сериозна връзка, да гледат семейство. Когато се виждаме само епизодично, няма как да трупаме такива разсъждения правилно, макар че и това търпи критика. Сега като се замислих повече.. май при жените действа интуицията най-много. Друг е въпроса, че при някои тя е сбор от опит и правилна нагласа.

Между другото аз съм запознавала само един мой предишен партньор с родителите ми, бяхме заедно 5 години, така че не съм  досаждала много с гаджетата ми. То не с всеки човек можеш и градиш планове за семейство. Пък и родителите са си важно нещо, лошо няма в това да знаят с кого си. Така или иначе бройката на гаджетата не те прави по-добър или по-лош човек. Просто хора всякакви има.

Аз мисля, че по-сериозният въпрос например е дали скоростните връзки, при които набързо се появява дете, оцеляват. защото запознанства с родители, общ живот скоро след първите срещи, това пак бива, но ако се появи много бързо и бебе... какво става?

Лени, ina_lemon,  точно така, напълно ви подкрепям, аз смятам, че всеки си усеща този момент и като настъпи няма за какво да се притеснява, просто ги запознава и това, каквото стане...
Хе хе, сега се сетих за този филм "Запознай ме с вашите", невероятно ме забавлява всеки път като го гледам

Много ви блжгодаря за споделения опит.Много полезни неща про4етох.Нищо,4е съм омъжена!
При мен беше толкова по-рали4но.Първите 6г криех с кого се виждам.Беше 12г по-голям и лъжех,4е ми е съу4еник....може би за това ми се струват странни онези спонтанни и искренни взаимоотношения още от самото на4ало.Искренно се нждявам никой да не ми се убиди,4е повдигнах темата!Не е било с цел да нараня някого напротив.И като ви 4ета ми се струва,4е с умиление си спомняте тези неща

Клео, мила, мисля, че беше много добра хрумка да повдигнеш този въпрос, защото сега прочетох и другите мнения и ми беше много интересно да видя различните гледни точки на момичетата. 

А като каза за криенето на гаджето - и аз така криех първият си сериозен приятел 3 години от баща ми, защото вкъщи беше много взискателна обстановката, само кусури ми търсеше родителското тяло, съответно все се тревожех за реакцията му. Може би затова сега съм така щастлива, защото след различни случки и срещи с хора, този път имах късмета да ми се случи това да срещна човек, с когото си пасвам, в правилното време, без да ми пречат някакви утежняващи обстоятелства.

kleo_20, нормално е да търсиш други гледни точки от живота. Аз лично като теб разпитвам за неща, с които не съм се сблъсквала и ми е много интересно. Никак не си ни претиснила или наранила, по-скоро разбуди малко темата, че всички се скатаваха

Както са написали по-горе момичетата, опитът и годините си казват думата. С всяка следваща връзка знаеш точно какво искаш и какво не. И когато погледнеш някой, не ти трябва много време да разбереш, дали е за теб и дали нещата ще се получат. Имам много приятели, които за 3-4 месеца познанство направиха много здрави семейства. Всички са се запознали около 25/30-та си годишнина.

И аз много държа на семейството си, въпреки отношенията ни, и мога да кажа, че майка ми познава всичките ми "изгори", та дори и за 9 месеца да сме имали връзка. Според мен е нормално това и така родителите от двете страни са спокойни с какъв човек си има вземане/даване детето им.

Мира изобщо не си ме засегнала. Дори докато пиша за тези неща се усмихвам , става ми много мило като се сетя за тези изпълнени с приятни емоции моменти.
А да си призная беше ми много любопитно да прочета историите на другите момичета  

Оле,много благодаря,4е не ми се сърдите
Явно,оба4е моята огроооооооооооомна липса на опит си казва думата Може би и за това така се у4удвам на вси4ко.Ужас.Колко съм назад с материала То това не е лошо.Лошото е,4е не мога да наваксам