Хихихихиих! Най-обичам така да чета на Герганчето дилемите.

В кръга на шегата толкова. Герганчик, действай си както на теб ти е кеф, то не може всичко значи.

Уф, пък аз тук не съм писала от милион години, само чета през деня от работа и ви се усмиФвам такова "под мустак". (ама и аз го казах).
При мен сума ти работи. Ходихме с Явор в събота и неделя на малко пътешествие из България, видях Перперикон, за което си мечтаех от години, качихме се до църквата в с.Шипка, разходихме се по центъра на Казанлък, въобще... програма максимум. В неделя се прибрахме леко меланхолични, задето трябваше да се прибираме и Флюбени до ушите.
Вчера започна работната седмица, всеки от нас двамата се поизнерви на работа, вечерта щяхме да ходим на фитнес за първи път (заедно де, не по принцип) и аз нещо се размрънках, милият ми пък взе, че си развали настроението, цупихме се, после се изяснявахме, после пак се цупехме, глупава работа общо взето. Нещо не бях на себе си, защото почнаха да ми минават едни откачени мисли как не го правя щастлив, защото не излизаме по клубове, не ходим да пее, както той обича, мрънкам му да сме повече време заедно вкъщи... А всъщност той предишния месец имаше прекалено много работа и аз все си мислех, че имал нужда от почивка. Както и да е. С две думи, държах се като една мрънкаща женичка и добре че към 1ч вечерта вече благополучно се скофтих тотално и се сетих, че не мога без него, та се сдобрихме. Не знам какви са тия моменти, ама има дни, в които някакви супер дребни неща ме вълнуват и това ме дразни. С часове мога да се съсипвам само, задето тонът на човека не бил какъвто трябва или защото съм си въобразила, че нещо бил крив с мен. Има ли оправия, я кажете?

И тъй. Споделих ви поредния епизод от семейния ми живот. Сега ще чакам някой да вземе да ме подкрепи, като ме залъже с приказки от сорта на:"Мацко, всичко си ти е ОК. И други има като теб." А? Няма ли да се прежали някой?
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Хайде, чета ви. Липсвахте ми, момичета!

П.П. Бременните мацки, гушки специални на вас!
