така..
днес Пепи и много нервен и аз за първи път излязох от релси и се разплаках, не знам как ще я караме от понеделник, когато тати е на работа

за разказчето - да продължа...
докато ме държеше упойката усещах само ритканията на бебчо и сърбеж по тялото от самата упойка, говорехме си с лекарката сладки приказки, докато изведнъж не започнаха напъните, хайде 3 напъна на всяка контракция, в този момент упойката беше поотминала и усещах контракциите, но бях до такава степен съсредоточена в напъните, че не усещах така болката...
целият екип ме укоражаваше и ме наставляваше, следва моментът на слизането на главичката в тазовото дъно, болката се ядва.. няма да разказвам за неродилите, не че е страшно де, много бързо минава, изкрещях само веднъж, стисках много ръката на акушерката и в 19:44 го записаха роден

"погледни го", ми казва акушерката "имаш прекрасен син"
а аз отговарям, не искам да го гледам, измийте го и после

, много ми се смяха.
един вътрешен шев, не го усетих почти, а имах и някаква местна упойка, която сложиха по време на раждането, че не искаха да се отпуснат едни от мускулите, та всичко беше изтръпнало.
"Браво", чувам от съседната стая 4150 и 54 см, "сега ти го носим", следват сълзи, прегръдки, после да покажем бебето на тати и на баби дядовци, видяхме се за малко в коридора...
и така, следващите дни в болницата бяха малко мъчителни, че нали са празници, но бързо ни изписаха.
В началото в болницата се дохранвахме, но от сряда има достатъчно кърма а Пепчо е лаком...
имаше малка жълтеничка, 2 дни давахме глюкоза, но мисля, че вече отминава..
сега свикваме с режим на 3 часа, без нощно хранене, но не успяваме добре да го спазване

спирам, че отивам да кърмя, ще пиша пак.
Целувки от нас