Наистина се изплаших от постовете, защото съм свекърва  , а както виждам, малко са хубавите думи за родителското тяло. Ще си сменя обаче ролята и от роднина ще стана сватбен организатор! Държа да кажа, че обстоятелствата го налагат и не е по мое нареждане. Приех молбата от страна на сина ми и годеницата му за организиране на сватбата с голям ентусиазъм и желание. Те са в чужбина и ще си дойдат няколко дни преди събитието. Май става нещо като традиция в нашия род - нашата сватба преди 33 години я подготвиха и платиха родителите на съпруга ми. Аз не исках сватба защото майка ми тогава беше много болна, а и разликите в семействата ни е голяма - моите родители са граждани второ поколение, висшисти и с много семейни приятели интелектуалци, а неговите имат завършен седми клас, живеят в село, в което по онова време се ходеше само с открит лист. Не можех да си представя събирането на двата рода на едно място, дори подписахме на 24.12 /тогава Коледа не беше празник/ само със свидетелите и наши колеги и приятели. На това едно време му се викаше "комсомолска сватба". По Нова година отидохме на село и свекърва ми каза, че не може така - какво ще кажат хората. Много се ядосах - нямахме къде да живеем, инженерските ни заплати едва стигаха за наема и храна, а те, вместо да ни дадат някой лев, искаха да теглят заем и да вдигат сватба. Аз съм зодия овен и трудно се съгласявам с нещо, което не е по вкуса ми, но тогава от уважение към съпруга ми /той много държи на родителите си/ се съгласих да "присъствам" на "цирка". Ушихме с майка ми роклята, купих си букета, взех си един ден отпуска и точно на рождения ми ден /падаше се неделя/, "отчетохме мероприятието". Имаше всички гадни и недопустими за мен селски обичаи като даряване с кърпи и комбинезони, кичене с пари.......Издържах всичко геройски, в крайна сметка от моя страна там бяха само майка ми и баща ми- аз не исках други гости по споменатите по- горе причини. Когато ме накараха да "бацнувам ръка" на всички чичовци и лели побеснях, но майка ми, която много добре си ме познава, така силно ме ритна в кокалчето на крака, че неволно преклоних глава... . Вярвайте ми, сега благославям свекърва си, че имам снимки с бяла рокля /и то цветни, защото фотографията беше хоби на баща ми/, че мога да се заливам от смях от комичните ситуации, в които изпадах и развеселявам с разказите си за този ден всички приятели. Представям си какво и е било на свекърва ми - нафукана снаха с дълги нокти и грим, гражданка при това, идва в събота, един ден преди сватбата и се притеснява, че прозорците са с паяжини, че вместо покривки на масите има вестници и оборотните чинии и прибори са алуминиеви  . Горката, толкова е била стресирана, че почти не можеше да ходи и говори от силно главоболие. Аз съм голяма артистка и никой не разбра /освен моите родители/, че съм скапана и със съсипано достойнство. Напротив, казваха, че такава усмихната и кротка булка-гражданка не са си представяли. Сега спокойно мога да кажа, че тогава сама съм си прецакала сватбения ден, добре поне, че никой от мъжовите роднини не е усетил настроението ми и не се е обидил. Та искам да кажа, че "прецакването" е и трябва да си остане само в нашите глави. Хубавото е, че стои там само няколко години, после остават снимките и задоволството, че все пак сме имали някакъв такъв ден.

svekarva направо се развеселих .  Аз много добре си спомням тези времена с кърпите и алуминиевите чинии . Била съм на такава сватба в чардак /дълга палатка /. Много пъти се сещам за тези времена и се чудя ,защо сега момичетата се тревожат за някакви дребни неща ,които само те ги виждат и забелязват . Както  казваш  -остават само снимките и спомените от купона .  Аз не мисля ,че нещо дребно може да прецака сватбата на който и да било . Всичко е в нашите глави . Колкото по рано го осъзнаем толково по добре . 

            Поста на Свекървата е страхотен. И понеже аз от самото начало подкрепих тази тема, ще ви задам един въпрос на който нека всеки си отговори сам. Както виждам (за моя радост), сериозно се размислихте по въпроси, за които се сещате след като мине сватбата. А всичко  отминава и остават хубавите спомени ( и Свекървата потвърди),  ето и въпроса:
  - НЕ МОЖЕ ЛИ преди сватбата повечко да прочетем и да премислим, където трябва да се примирим и да отсъпим или да приемем ситуацията, и да не си съсипваме деня на живота с глупости? Вярвате ли ми, че половината от булките (и хората около тях) сами си съсипват празника до неузнаваемост? Е повярвайте ми - не е толкова трудно, да НЕ го направим.

Не става, Делийски, не става при повечето жени така . Няма как да си наложим да не ни дразнят неща, които не приемаме. Дори когато правим премислени компромиси, пак се пръскаме от яд  . Единственото, което можем да сторим е да се преструваме и после да си поревем скришом. Или да извъртим някой номер в наша полза, без да ни усетят. За успокоение на булките ще кажа, че емоциите при сватбата са нищо пред тези, когато раждаме деца. Всичко минава и заминава и ако сме подготвени, че при всички е така, може да го приемем по- леко.

Хм...по-тази логика моята сватба трябва да е ужасна...
Организирах я сама,за бих казала доста малко време.Преди не повече от месец започнах и останаха дреболии.Освен това съм бременна(не по грешка)!И не знам защо се смята,че сватбата е заради това...
Родителите ни ще я платят,но пък поне не се бъркат много и като им се каже НЕ! се приключва.
А баща ми ще пристигне като гост 5 дни преди това.
Сватбата е на 20.11.2010г.

Айде честито.И никъде не казано , че точно вашата сватба трябва да е ужасна.Просто темата по горе е за нещата които обикновено пропускате и обръщат каруцата, както се казва.Когато вашата сватба мине, тогава ще разберете каква ще е .

Катя, нека те успокоя че ние си пристигнахме в БГ 1 седмица преди сватбата, като аз си наех ресторанта, понеже знаех кой ще е и дж и видеото чрез е-майл, а с ранната организация се занимаваха майка ми и сестра ми и малко свекърва ми- които запазиха час, купиха и раздадоха поканите, купиха подаръчетата за гостите, разбира се всичко беше с предварителна дискусия помежду ни, бяха на обиколка в Асеновград и снимаха роклите които са им хванали окото, понеже аз също нямах рокля защото  бях решила че в БГ ще я купувам, по простата причина че тук първо нямат моя размер рокля и най-малкия ми е доста голям и второ рокля се поръчва най малко 6 месеца по рано, нещо което беше немислимо за мен, защото аз не мога да поръчам рокля за хиляди $, без да имам представа как ми седи, а да не говоря за разликата в цените. Мисля че 3 седмици ще са ви напълно достатъчни. Да, наистина през тази 1 седмица луднах, защото повечето организационни неща остават за послендите дни, независимо дали живееш в БГ или не, последните дни са най-натоварени- не можеш например, да дадеш окончателното разпределение на масите, тейбълките,броя на гостите или пък да доставиш алкохола или мезетата по-рано в ресторанта. В тази 1 седмица трябваше да направим медицински, да си платим ритуала, да си купим чашите, шампанското и украса за колата, също да купим алкохола и останалите неща за ресторанта, да купим подарък на кумовете и ние да си изберем за нас, да поръчаме тортата, питки, кумски дарове, да се срещнем с видео и дж, да си поръчам букета, да ида на пробна прическа, да си купя рокля- естествено готова, защото няма как да ми шият тепърва нова рокля за 2-3 дни, а и за мен щеше да  е немислимо, до последния ден да си чакам роклята, и други такива организационни неща, които искат добра организация на времето за да се свършат за 1 седмица и поради което бях доста изнервена и си го изкарвах на хората около мен, единствено за роклята не се притеснявах, защото знаех че няма да остана без рокля. Ние не сме ползвали агенция и не съжалявам за това, украсата си я планувах и правих сама в деня на сватбата сутринта, понеже беше дневна сватба, да не беше кой знае какво, но пък  аз си я харесвам, това си е моята семпла украса и ако сега трябваше да си я правя пак сама щях да я правя, само че идеите ми сега са други Да, имаше неща за доизкусоряване- например не ми остана време да си направя хубав маникюр, и други такива дребни неща, но това не ми е развалило деня, пак сватбата беше прекрасна,аз пак се чувствах като принцеса, независимо дали съм с хубав маникюр или просто съм лакирана.
Аз също съм за координатор. Ние нямахме такъв, тъй като подценихме работата му,  поради което, имаше моменти в началото на тържеството, когато дж обявява  главните лица на сватбата- именно нас, кумовете, родителите, шаферите и в момента, в който дж обяви нас, естествено камерата е към нас,  а майка ми е до мен и ме пита нещо. След това, същото се получи и когато дж покани родителите да танцуват, майка ми не беше на мястото си, а се разправяше с нещо в залата, разбира се че никой не я е накарал да се занимава с тези неща, но тя си  е такава, трябва всичко да е наред, за да е спокойна и разбира се че навреме си почнаха танца. След всичко това, майка ми беше спокойна че всичко е наред и си стоеше на мястото,но мисълта ми беше, че точно когато трябваше, майка ми не си стоеше на мястото и  ако имаше координатор майка ми нямаше да се разправя с излишни неща и щеше да си стои на мястото.
Също съм и 100% за дрес код.
Това, което също ми прави грозно впечтление е че в БГ на сватбите е масово явление някой от хората да дойдат с ежедневно облекло или с дънки.Разбира се, че не можеш да кажеш на гостите как да се облекат, това е до манталитета на човека, но все пак това е сватба, би трябвало да се облечеш по така. После тези хора са на снимките и видеото до младоженците. Грозно е на сватбените си снимки или видео да имаш хора с дънки или съвсем обикновено облекло. Разбира се че облеклото на гостите няма да развали деня на булката, но трябва да се научим да показваме уважение към младоженците, както те са ни уважили с поканата си да присъстваме на този ден. Уж се опитваме да правим сватби като по филмите, а явно се пропуска факта че на сватбите по филмите гостите са официално облечени. Да, времената са скъпи, но можеш най малкото вместо дънки и тениска  да сложиш един панталон и риза. Не може роклята на булката да е за 1500 лв примерно, а да има гости с дънки. Тази сватба не е без пари, дават се страшно много пари за организирането на този ден и гостите би трябвало да оценят това. Същото важи и за дж, видеото и фотографа- особено за дж, който често влиза в кадър, те също според мен би трябвало да са с панталон, най-малкото.

Цитирам:

"Също съм и 100% за дрес код"

Уважаема, в Бг сме, на бас се хващам, че доста от младоженците не знаят какво е това.Не си и представям ако се опитам да направя проучване измежду гостите на 1 средностатистическа сватба (100 човека например), колко от тях ще знаят какво е това. Не мога и да ги обвиня, че не знаят. Иначе си права - гледаме сватбите по филмите, ама нашите не са такива - ами не са  - наши са си, каквито си ги направиме са си. Има и още един много болен въпрос.Много от младоженците живеещи в чужбина, навремето са емигрирали главно от по-малки български градчета.По напълно разбираеми причини.Поработили са, постъпили са си на краката.Решават да вдигнат сватба, връщат се в родното си градче.Но между тяхните роднини има и такива който не могат да им дойдат на сватбата.Защото нямат пари за подарък.Защото от години са без работа.Защото вече са забравили, кога в техния град имаше фабрика. И в този случай не можем да говорим за дрес код, изобщо за дрехи.Обличат нещо което горе-долу става и отиват.Това за тези хора е радост която може би отдавна чакат.Повярвайте ми, често виждам такива, достатъчно снимам извън София. За съжаление през последните 2г. положението доста се влоши. Но нека не разискваме това, доста се отклоних от темата, съжалявам за което.

Щом държите на определен дрес код, наистина не пречи да добавите в поканите за събитието например:
Облекло: официално
Понякога самият ресторант го изисква,понякога се канят твърде много непознати хора и много далечни роднини, колеги, непознати за вас, хубаво е гостите да знаят какъв точно ще бъде ресторанта, вече сме свидетели на толкова голям избор във външното оформление на едно сватбено тържество. Така че нищо лошо няма просто да загатнете какво ще бъде настроението- супер официално, приятелско, традиционно, на открито на поляна в балкана, в нощен клуб.

Била съм канена на сватба в "кръчмарски тип" ресторант, без украси по маси и столове, бясна чалга за музикално оформление, само домашна ракия и домашно вино в пластмасови бутилки от минерална вода по масите. Мога да ви кажа, че изключително смешно и не на място изглеждаха шапките с мрежички и бален тип тоалети на най-близките роднини на младоженците в тази атмосфера.

Да бе дрес код.На нашата сватба имаше хора по дънки, но аз знам, че за тях е почти невъзможно да си купят панталон и риза специално за моята сватба.Съжалявам, но това лято бяхме канени да ходим на 2 сватби не можехме да отидем по други причини, но мисълта, че трябва да си копувам дрехи специално за сватбата ме убиваше бавно, просто нямаме пари в момента.Може да ви звучи много странно, но е точно така.В провинцията по-голямата част от хората имат пари да си платят сметките и за хляб.

Цитат на: anitta в 31.10.2010 20:47

Също съм и 100% за дрес код.
... После тези хора са на снимките и видеото до младоженците. Грозно е на сватбените си снимки или видео да имаш хора с дънки или съвсем обикновено облекло. .... Не може роклята на булката да е за 1500 лв примерно, а да има гости с дънки.

Много ме впечатли това изказване... Преди нашата сватба в нито един момент не си помислих за дрес код. Може би ми липсва необходимата показност. Беше важно гостите да дойдат, да се забавляваме заедно... какво толкова, ако са с дънки или обикновено облекло? ... Нали не по дрехите избираме приятелите си? Грозно е да мислиш предимно за "дънки или съвсем обикновено облекло", да сравняваш цената на булчинската рокля ... И ако мислите ти са заети предимно с такива глупости, вероятността да си прецакаш щастливия ден е много голяма. Докато правиш преценка дали е спазен "дрес кода" може да пропуснеш или слънчева усмивка, или блеснал поглед...

Забравих да спомена по повод на горния ми коментар- аз самата бях с ушита за случая ленена туника, направих си обувки от същия плат и... бях с дънки   
Чувствах се комфортно и на място, уважихме приятелите си, забавлявахме се, не сме се скъпили за подаръци, нищо, че покана така и не ни дадоха и че щяхме да си останем жадни ако не си купувахме сами напитките 

Съжалявам ако съм засегнала някой с изказването си, съгласна съм и с вас, но това е моето мнение. Аз на сватба няма да отида с дънки.  Не отричам че в БГ времената са трудни. Да, истина е че някой от хората нямат пари за храна, а камо ли за подарък или ново облекло. Относно дрес кода аз никога няма да се разсърдя на някой, ако го пише в поканата ми. Аз също нямам пари, но винаги ще намеря с какво да заместя дънките си.Аз не съм имала дрес код на моята сватба, имаше хора с дънки, но това нито за миг не ми е развалило деня, важното беше да се забавляваме. Но въпреки това съм 100% за него, но ако сватбата и гостите го позволяват и ако в поканата е загатнато какво ще бъде тържеството, както Виолет е споменала, защото и гледката описана от Виолет, също не е приятна. Прави впечатление, обаче когато човек, който се прави на голям паралия, се появи с дънки на сватбата на моя приятелка и после всички, които го познаваха го коментираха. Това за мен не е въпрос на показност. Както казах аз не съм имала дрес код и ако сега правех сватба също нямаше да имам, но защото нито близките, нито приятелите ми могат да си позволят официално облекло и това не означава че не харесвам сватби с дрес код. Не ангажирам никой с мнението си.

Според мен проблемът не е в дънките, а в това с какво са съчетани... Violet е дала добър пример, че може и по дънки човек да изглежда стилно Не всеки има финансовата възможност да си позволи нов и модерен тоалет.А и все пак каним на сватбите си близки хора... аз, например, знам, че никой от гостите ми няма да дойде по дънки и тениска...А дънки и риза за мен не е "несватбена" комбинация...

Права си Анита, не може да се ходи на сватба с маратонки, дънки и джапанки, особено ако заведението не е някоя кръчма, а изискан ресторант. Това както и да е, тези хора рядко стават да танцуват и може никой да не ги види. Но да ти се изпери DJ с яркозелена риза с къс ръкав и 3/4 панталон е направо смърт. Аз на една сватба се възмутих от музикантите - вземат доста пари, а обувките им кални, изпочукани, ризите с национална шевица - непрани от година. После се яхнаха на една червена Лада, мръсна и грозна, смесиха се с останалите лъскави коли и направо ми стана гнусно. Ако е циганска /ромска/ група, добре - можеш да си помислиш, че нарочно са такива. В случая обаче това бяха преподаватели в музикално училище..... Можеха поне да се измият и избръснат.....