Има много верни неща в тази тема... Съгласна съм, че една бременност по време на сватбата може да попречи на една булка да изживее денят така, както иска, както и че организацията в последния момент може да скапе настроението. Но някой път бременността не е причината за сватба, а просто нещата са се случили едновременно, познавам много булки, които се захващат с подготовка на сватба и с бебеправене по едно и също време и просто така се случва. Слава богу, сред познатите ми с такъв случай става дума за безпроблемна бременност и сватбите им минаха чудесно.

Аз от съвсем пресния си опит преди 2 седмици да споделя някои нещица като съвети:
1. Ако работите, си вземете поне седмица отпуск 2-3 месеца преди сватбата за запазване на най-важните неща и поне седмица отпуск преди самата сватба. Аз лично нямах тази възможност поради ред причини и успях да си взема два пъти по 1 ден отпуск за тичане по задачи и след това едва ден и половина преди самата сватба... Е няма да ви казвам какво изнемогване беше, да се опитвам да балансирам работата и тичането по задачи, накрая последния ден буквално бяхме изнемогнали с мъжа ми. Все пак успяхме да си легнем в 11 и да спим до 8, т.е. не бяхме недоспали на самия ден.
2. Не се психирайте за дреболии. Ако не можете да свършите нещо - майната му, някой липсващ детайл няма да развали деня. За себе си мога да кажа, че се присмивах на булки, които се втрещяват от най-дребните проблеми, а накрая самата аз се превърнах в такава булка. Например бях направила дизайн на тейбъл картичките с наши снимки и мъжът ми трябваше само да ги обработи и да ги разпечата в някое копирно студио. Е, оставихме тази глупост за деня преди сватбата /понеже до последния момент ставаха размествания поради отказали се в последния момент гости/ и съответно се видя, че няма да има време... Първоначално се ядосах, че всичко останало е изпипано, а тейбълките ще трябва да са просто имена на бели листи... После махнах с ръка, намерих цветни листи в тон с украсата, изпринтих имената в нас на черно-белия принтер... Никой от гостите не ми каза "тейбълките ти бяха грозни", всички бяха във възторг от сватбата.
3. Горещо препоръчвам наемането на координатор на сватбата, тази услуга струва не повече от 100-200 лева, а спестява много нерви. Аз направих грешката да не наема координатор - разчитах, че роднините ни ще се включат с помощ на самия ден, да ама не. Явно родителите ни бяха по-ошашавени и от нас и не се сещаха дори за елементарни неща като да предложат питие на гостите, когато ме взимаха от нас /в един момент супер сконфузно беше, гостите са влезли, насядали са тук там, нас ни снимат и няма кой да ги почерпи/, камо ли в ресторанта да се заемат с комуникацията със сервитьори и водещи... В резултат за всичко от всякъде дърпаха мен - не че това по някакъв начин е развалило настроението ми, но определено отнемаше време, което е ценно в такъв ден, който минава като миг.

В моя случай, въпреки гореописаните грешки, сватбата не беше прецакана и мина прекрасно, но определено можеше да мине по-спокойно и приятно. И не на последно място - много трудно може всичко да мине по план и да няма неприятни ситуации, в нашия случай например бабата на мъжа ми влезе в болница 4 дни преди сватбата и беше под въпрос дали ще дойде, баща ми се разболя преди сватбата и ден преди събитието заяви, че няма да дойде /в крайна сметка и двамата дойдоха/, на сутринта на самия ден се хванахме за косите със свекървата... В такива случаи правилото е просто да приемеш нещата, които не зависят от теб /а не да губиш време и нерви във вайкане/ и да продължиш спокойно напред. За щастие успяхме сравнително спокойно да приемем тези сътресения и да не позволим да ни помрачат деня.

Много е кофти, когато хората си мислят, че се жениш заради бременност. Аз забременях 2 месеца преди сватбата, когато всичко вече беше уговорено и роклята избрана и капарирана. Но за съжаление ми личеше и естествено много от хората, които не ни познават (а свекърите ми бяха поканили доста такива) са си казали, че заради това ме взимат.
Съгласна съм с постовете относно на какво трябва да се обърне по-специално внимание при организацията и няма да ги повтарям.

Напълно подкрепям съветите на Maria_I. И аз като прясно омъжена изживях подобни затруднения, които с удоволствие бих споделила в помощ на бъдещите булки. Ето и грешките от моята сватба, след направената равносметка:

Грешка 1: не делегирате отговорности предварително.
Наемете си професионален сватбен координатор, или ако не, внимателно разпределете задълженията в сватбения ден между родители, кума и най-близки приятелки/шаферки. Поименно и подробно за да си знае всеки отговорността. Иначе сред толкова много хора отговорностите се размиват, и в крайна сметка булката и младоженеца са тези, които трябва да се справят с всичко!! И при мен като при Maria_I родителите си бяха глътнали граматиката. През 5 минути тичах да ги питам какво им е, защо не се усмихват, добре ли са. По ошашавени и безпомощни не съм ги виждала през живота си! Да не говорим, че като се прибрах от фризьор по обяд вкъщи установих, че няма никой и вместо да започна да се обличам и просто да си почина час-два до идването на гости, се заех да подреждам храна, прибори, салфетки и прочие. Майка ми и сестра ми закъсняха два часа от техните фризори  След като дойде мъжа ми да ме вземе с ужас установих, че никой от гостите няма сервирано нищо за пиене. Майка ми, баща ми, сестра ми - нииииикой не се сеща да предложи! А аз през това време закичвам 15 бутониери и гривни и съм с вързани ръце (въпросното закичване ми отне половин час - по-добре помолете шаферките и/или кумата да ви помогнат, каквото и да гласят традициите!) Същата безпощност на най-близките продължи целия ден - забелязаха, че булото ми е поставено накриво след един час и около 50 снимки, а милият ми мъж цялата сватба е бил с завързана по-дълго вратовръзка също без никой да му каже.

Грешка 2: не планираме внимателно снимките си.
Снимките ми са страхотни, но при все това съжалявам за толкова пропуснати поради недомислие моменти! Пропуснах да кажа на фотографа например, че искам задължително снимка на зелена полянка ( и сега си нямам), нямам снимки с някои от братовчедите и най-близките. За това помолете преди сватбата най-близките си хора да не чакат вие да ги викате поименно за снимки, а сами да идват при фотографа и вас, за да няма после сърдити! В крайна сметка булката не може да върви с лист и химикал и да си отмята: с този имам, с този няма снимка. Фотографът също не е длъжен да знае кои са ви най-близките приятели, братовчеди, роднини...В тази връзка, много удобен за снимки е моментът преди идването на младоженеца. Сега е времето булката да се снима на воля с родители, баба, дядо, брат, сестра, приятелки...Другото което се сещам, ако наистина държите на определи пози/места направете си списък и го дайте на фотографа преди сватбата. Аз не го направих и много съжалявам!

Грешка 3: не оглеждаме внимателно покупките си
Така изпуснах да видя например, че на дъното на чашата ми за вино си е останало етикетчето, което по едно чудо не си личи мнооооого на снимките...Но ме хвана ужасно яд де.

Грешка 4: излизане от църквата след някой друг
Ужасно много харесвам снимките на младоженците на излизане на църквата. Ако пък има и хвърчащи късметчета - разкош! Е при мен не стана така, защото първи от църквата излезнаха моите малки шаферки, които въпреки инструкциите ми хвърлиха късметите още преди ние да излезнем и то не на входа а директно напред в ръцете на стоящите на няколко метра бабички-зяпачки. Не знаех да се смея или да плача!  После пък пред мен минаха големите ми шаферки, които вместо да се отместят веднага настрани си останаха на входа на църквата и аз и мъжа ми се виждаме просто като две захилени глави зад техните. За това ако имате църковен брак и държите на хубавите снимки на излизане, избутайте смело всички останали отзад, застанете си най-отпред, излезте си бавничко, спрете се на входа, целунете се и се усмихвайте. Разбира се същото може да важи и за гражданското.


И още други такива дребни нещица имаше, които не ми помрачиха деня, но все пак щях да се чувствам още по-добре ако не се бяха случили!

        Цитирам малко от предния пост:

Грешка 2: не планираме внимателно снимките си.

          За 10 г практика така и не разбрах, защо всичко свързано с Видеото и Фотото в 90% е оставено на самотек и се явява "последна дупка на кавала". Чак на другия ден се сещате за ценните пропуснати възможностти. Имам една сериозно препоръка към всички. За да не се получава обичайният хаос, може би трябва да се изработва примерен график/програма на това важно събитие.Той би трябвало да се раздава на гостите заедно с поканите.Там ще пише не само часовете на ритуалите, ами и кога се взима булката например, или кога е времето за снимки с гостите.Би било полезно, защото от личен опит ще ви кажа, че много от вашите гости не са в час, и през целия ден се мотаят напред - назад като мухи без глави. Това не е обидно, логично и нормално е. Повечето от тях скоро не са били на сватба, или са изморени от дълъг път. Аз лично ще изготвя зимата един такъв примерен график и ще го пусна тук.А и още една забележка - забелязъл съм , че обикновено наемате Видео и Фото последни. Когато всичко е подготвено, барабар с грешките. Защо бе хора, ние първи отиваме на сватбата и последни си тръгваме, питайте, много неприятности ще си спестите.

Deliysky аз не съм съгласна с теб, че "За 10 г практика така и не разбрах, защо всичко свързано с Видеото и Фотото в 90% е оставено на самотек и се явява "последна дупка на кавала". Чак на другия ден се сещате за ценните пропуснати възможностти. "
все си мисля, че основно задължение на фотографа е да разбере пъров какво искат младоженците  и после да им каже  младоженците, колко време е неоходимо за това, което искат. всеки добър фотограф трябв ада направи това според мен.както и да организира самата фотосесия. аз поне разчитам на професионализма на фотографа. и не мисля, че аз трябв ада му казвам колко време на него ще му е необходимо да направи хубави и разнообразни снимки.

Темата ми допадна страшно много, имам само една забележка,че е написана в малко по-груб стил отколкото трябва, но въпреки това всичко е вярно. Никога, ама никога не оставяйте родителите да правят сватбата по тяхна преценка и осмотрение, правете точно каквото на вас ви се иска в този ден, защото после, повярвайте ми, ще се сърдите на тях. Техния сватбен ден е минал, вземете вашия ден във ваши ръце, вие стмладоженците все пак. Темата за бременните булки е малко лична, но да се жениш само заради детето ,което после ще страда заради неразбиращи се родители е малко нелепо и неправилно, поне според мен. Що се отнася до организацията наистина не я оставяйте за последния момент, планирайте си всичко от по-рано, за да сте спокойни на самия ден, повечето булки са толкова развълнувани на сватбата си,че последното, което виждат е подробностите, всичко минава като на филм. Разбира се, има набързо организирани и много сполучливи сватби, но това са изключения. Имам един познат който каза: " На сватбата ни бяхме толкова спокойни, не се притеснявахме за нищо и от тогава до сега 5 години продължаваме да сме спокойни и щастливи с две деца" - каза това и целуна жена си. Какво по-хубаво ми кажете..................

Знаете ли, какво си мисля аз? Сватба е възможно да се направи и за месец! Да, на бъдещете ни кръсници се получи идеално. Нашата си я организираме ние. На самите себе си разчитаме. Всеки сам определя, кого да покани. За мен е по-важен самият ритуал в ритуалната залата - затова съм поканила много приятели, колеги и др. Яденето и пиенето с спец. приготовления съм го изключила. Да ще бъде тържествено. Вълнения и безсънни нощи също. Ако трябваше да чакам 6 мес. сигурно щях да се пръсна от вълнение. Тако докато се усетим вече ще сме съпрузи. Всичко е въпрос на предпочитания. Надявам се наистина да бъдем щастливи. Винаги ще се намери някой или нещо да ти провали настроението.

Цитат на: petichka в 31.08.2010 09:58

Знаете ли, какво си мисля аз? Сватба е възможно да се направи и за месец! 

Сигурно може... и нашите кумци миналата година си я организираха за малко повече от месец и беше перфектна. Е, пръснаха доста пари и оставиха всичко на агенцията, но пък сватбата беше хубава. Малкото уточнение е, че се падна събота, в която се отработваше почивен ден и благодарение на това имаше свободни часове в църквата и гражданското.
Конкретно за нашата сватба, около месец преди сватбата, в разгара на уточняването на всички съпътстващи я детайли, с мъжа ми една вечер се погледнахме и си казахме, че ако тепърва трябва да започваме от нулата за този месец, който ни остава, никога не бихме се хванали. Това при положение, че аз не работя и изнесох нагърба си, кажи речи, цялата подготовка. При нас стана така, че 5 месеца по-рано, когато отидох да записвам час в църквата, всичко за този ден беше резервирано, та на луд късмет една двойка се отказа.  Един от ресторантите, които си бяхме харесали, също ни го ангажираха под носа докато се чудехме той ли е, или не, пак толкова време преди датата. Така че организация на цяла сватба, а не само на граждански брак за 1 месец си е жива мъка. И излиза много солено на бюджета. Поне в София, поне през летния сезон.
За да съм полезна по темата, трябва да кажа за единственото прецакано нещо на нашата сватба, по моя вина (по-скоро недомислие) - родителите ми закъсняха за гражданското, съответно подписването се забави, защото се откъснали от колоната на един светнал червено светофар и се загубиха. Така че ако имате гости, които не познават града, задължително им дайте карта с маршрута до всички точки. Аз разчитах, че всички ще се движат в колона, но не предвидих светофарите. Имайте го предвид. 

Цитат на: roumyana в 29.07.2010 10:53

Deliysky аз не съм съгласна с теб, че "За 10 г практика така и не разбрах, защо всичко свързано с Видеото и Фотото в 90% е оставено на самотек и се явява "последна дупка на кавала". Чак на другия ден се сещате за ценните пропуснати възможностти. "
все си мисля, че основно задължение на фотографа е да разбере пъров какво искат младоженците  и после да им каже  младоженците, колко време е неоходимо за това, което искат. всеки добър фотограф трябв ада направи това според мен.както и да организира самата фотосесия. аз поне разчитам на професионализма на фотографа. и не мисля, че аз трябв ада му казвам колко време на него ще му е необходимо да направи хубави и разнообразни снимки.

       Ами за да организира фотосеията трябва време, ако отидете при него с готов график, всичко организирано и няма предвидено време как да стане?Нали затова давам предложение да се направи примерен график, но явно не сте ме разбрали добре.Много ясно , че не може вие да казвате на професионалиста какво да прави, а той трябва да си знае, но ако не му кажете какво искате, няма да стане. Когато отидете на лекар, преди да ви прегледа нали ви пита къде ви боли?

Според мен едно от най-правилните неща, които можете да направите за сватбения си ден, е да наемете добри професионалисти, които да се погрижат за всичко.
  Намерете си свястна сватбена агенция, която да поеме грижата за ресторант, украса, нощувки, координация на събитията. Ама за всичко, а вие само да си получавате сведения какво и как е свършено. В противен случай меко казано ви чака голямо тичане и хабене на нерви. Е, да, имате опцията да пратите родителите си да свършат всичко това. Но се замислете дали ще може да разчитате(какви изненади понякога поднася живота) и дори и да е така, заслужават ли да ги натоварвате?
  Добри фотограф, видеоператор и DJ и/или оркестър-забравете да имате весела сватба и красиви спомени без тях. Напълно съм съгласна, че много хора се сещат за тях почти в последния момент. После се чудят защо на други резултатите са по-добри. Истински способните се ангажират често най-малко 6-7 месеца по-рано, да не кажа и 10-12 месеца.
  Така си подберете хората, че да нямате никакво съмнение за това колко добре ще си свършат работата. Защото ако и съвсем малко нещо ви тревожи по отношение на тях, значи не сте попаднали на точните за вас . Не става дума дали са способни, а дали ще се разберете и ще има диалог между вас. Имайте им доверие, след като сте го избрали. От личен опит се убедих, че хората действат най-добре и с вдъхновение, когато им се вярва и им се даде свобода. Ако ги контролирате и за най-малкото нещо, не се получава.
   И така, за да не си прецакате сватбата, разчитайте на хората, на които това им е професия. Не отричам, че роднини и приятели могат да са изключително самоотвержени в помощта си, но най-сполучливи и красиви сватби се получават с добър екип от професионалисти.
  Невинаги излиза по-евтино да се справите сами. Парите, които ще дадете може и да са по-малко. Само че с никакви пари няма да можете да компенсирате изхабените нерви и негативните емоции.

Здравйте някои от постовете, които прочетох ме успокояват други ме стресират а ми остава още 5-6 месеца до сватбата.
Проблема ми е, че не живеем в България, вече имаме запазени ресторант, църква ( в гражданското вече сме подписали ), фото и видео, оркестър, и жена, коятъо ще се погрижи изцяло за украсата. Следващото ни прибиране искам да е 1 месец преди датата, но мъжът ми ми казва, че е по-добре да се приберем 3 седмици преди датата защото сме имали предостатачно време а най-важните неща са ни резервирани и сме щели да се шматкаме, и да се чудим какво да правим 1 месец там. При тези му думи аз изпадам в един лек ужас  защото си мисля, че няма да ми стигнат тези 3 седмици за нищо, като тогава ще си купувам и роклята.
Прочетох, че някои от вас са успяли с всичко за 1 месец, но аз съм си паника и най-вече искам всичко да ми е перфектно, както казах имам доста време а вече успявам да изнервя хората около мен  .
Според вас достатачни ли ще са тези 3 седмици, понякога като се замисля се чудя дали мечтаната сватба няма да се окаже най-голямият ми кошмар. Още по-лошо е че нямам приятелки, които да "натоваря" с разни задачки, всички са или извън България или доста далече от града ми, родителското тяло също не е там а и да беше не искам да ми се бъркат в организацията защото вижданията ни как да станат някои неща са ни различни  .

Здравей, katya26  Да помислим реално-дали ще са 3 или 4 седмици, има ли голяма разлика? Ще има, ако си свръхстресирана и притеснена. Ако обръщаш прекалено много внимание на дреболии, които, повярвай ми, може и ти да не си спомняш няколко години след сватбата. Пиша ти всичко това от личен опит. Защото собственоръчно бих си теглила едно конско и шамар за всички прекалени вглеждания и редките моменти на краен перфекционизъм.
  Едни от най-сигурните начини за една булка да си прецака сватбения ден е да се стресира, ядосва и да иска всичко да и е перфектно.
  Всичко се подрежда и всяка сватба е по-хубава от перфектното-уникална е. Не поради оригиналност, а когато носи усещане за любов между двама души 

Напълно си права michelle все пак този ден е за нас, нали все пак празнуваме това, че се обичаме . Аз съм  човек, който иска всичко да му "мине през ръцете" и това ми е най-големият проблем, не че съм толкова перфекционист, колкото съм властна личност и все си мисля, че ако аз не си направя нещата никой друг няма да се справи  ще оплескат всичко, и ставам мноооооооого лоша дори без причина. Да не говорим, че викам наляво и надясно, и давам заповеди кое как ще стане ( за което често съжелявам ), и се ядосвам, че нещо ще се обърка още преди да се е случило.
Вече се примирих, че роклята няма да е мечтаната, но си казах е какво толкова не е било писано да е тя, за сметка на това роднините и приятелите на, които държа са много ентусиезирани и казаха, че няма да изпуснат сватбата ми за нищо на света. Приятелките ми вече си планират отпуските и си отработват почивните дни за тогава , и въпреки, че това ме радва много пак нещо ме човърка отвътре  .
Не се съмнявам, че тези 3 седмици ще ми стигнат дори имам списъка със задачки вече, кое, как и къде, и пак не спирам да се ядосвам и да си мисля, че няма да успея.
Незнам дали аз сам си такава паника или това, че немога да съм там и да контролирам нещата ме панира, но си мисля, че ако нещо не е наред на самия ден само и единствено аз ще съм виновника, а това ще е най-лошият вариант  .
Винаги е по-лесно, когато има кого да обвиняваш и сочиш а аз май ще трябва да соча към себе си 
офффф и постовете ми са едни объркани 

katya26 Един съвет от мен ! Остави хората ,които си наела да си свършат работата без да се ядосваш предварително и да ги задушаваш от прекален контрол . Това не значи да ги оставиш да си правят, каквото искат или каквото могат ,а просто да е с мярка ! Защото ,ако нямаш доверие в тях и ги поставяш под съмнение всяка една минута, нещата стават сложни . Както за теб така и за тях ! Само по постовете ,които пишеш намирам много общи неща от теб и мен ! Аз понякога съм толкова недоверчива и лоша ,че не мога да се понасям . Ако аз не пипна нещо си мисля ,че то няма да стане никога ! А това изобщо не е така ! Щом раздаваш заповеди значи си силна личност ! Колкото до крещенето наляво и надясно много ми е познато . Сигурна съм ,че ще се справиш прекрасно ! Три седмици са достатъчно време да свършиш всичко ! Мишелче ти е дала прекрасен съвет ! Не се задълбавай в дребните неща ! 

Много ви благодаря за положителните коментари  , понеже не искам вече да изнервям хората около мен съм си заставила да не говоря за сватбата известно време и само тук намирам един вид одушник  .
А от друга старана, когато някой, който вече е минал по този път и то скоро ми каже, че има време и т.н. ми става едно такова по-спокойно, само се надявам да се запази това спокойствие, че  .
А за задълбаването в дребните неща много ми се иска да не им обръщам внимание, но немога, то си ми идва от вътре, просто забелязвам и се дразня от неща, на които едва ли някои ще обърне внимание ама не аз като знам, че не е в ред все там са ми очите  , луда работа