18.03.2010 19:03
Мацкиии, не успях да ви прочета, че ме избиха бременлинските хормони и влизам да споделя с вас...
Днеска цял ден бях самичка и направо бях полудяла...чакам си аз да стане 5 часа да си гледам бозичката...И съм се подготвила - самичка съм си, завила съм се с една завивка, парното ми угасна още сутринта, ама аз нали съм си локално парно с тия газове, та си пускам с извинение под юрганчето, да ми е топличко..
Наляла съм си каната с вода, наливам и после тичам да изпускам, че съм като вододайна зона станала - само дето ми е слаб преливника, та добре, че е онази бяла порцеланова прелест у нас, да направя място за следващата порция...
Почва си сериала, аз от 43 серии ги чакам тия двамата главните да вземат да се нацелуват, щото и на тях им е ясно, че това ще стане (сценарий, нали разбирате) и на мен ми е ясно, че ще стане ( не е от сценария, изтеглих си епизодите напред до края, от нетърпение не можех да мисля, ама са на турски...пусто, толкоз пъти като си удрях главата, що ли барем не го проговорих тоя език, ами..хайде)я та и двете страни сме наясно, че това иде вече....Еми, голям зор, голям зор, нацелуваха се тия най-накрая, а аз каквооо....вместо да се зарадвам, че тая боза най-сетне показа някакво действие, като ревнах....Как така тая рошавата ще я нацелуват, а аз цял ден ще вися сама, без дори една целувка...и му звъня на Жоро - той е на работа, разбира се, и му рева, че Ейлюл са я нацелували, а мен не са - представете си, ТОЙ ИЗОБЩО НЕ РАЗБИРА ЗАЩО Е ЦЯЛАТА ТАЯ ДРАМА, и ме отвява, че като си дойде, ще ме нацелува и не разбира защо ми е криво в момента.
Оставих го да си работи човека, като не разбира аз защо агонизирам в момента поради острата липса на внимание и целувки - звънял ми е само милион пъти днес, разбирате ли...САМО!
И като ме напуши един смях...ама зверски....и викам - я да седна да ви разкажа мойте драматични преживявания днеска, да се посмеете и вие...Ще взема, казвам ви, да напиша в крайна сметка, мемоари - "Моята голяма, луда, бясна, бременност"...
Днеска цял ден бях самичка и направо бях полудяла...чакам си аз да стане 5 часа да си гледам бозичката...И съм се подготвила - самичка съм си, завила съм се с една завивка, парното ми угасна още сутринта, ама аз нали съм си локално парно с тия газове, та си пускам с извинение под юрганчето, да ми е топличко..
Наляла съм си каната с вода, наливам и после тичам да изпускам, че съм като вододайна зона станала - само дето ми е слаб преливника, та добре, че е онази бяла порцеланова прелест у нас, да направя място за следващата порция...Почва си сериала, аз от 43 серии ги чакам тия двамата главните да вземат да се нацелуват, щото и на тях им е ясно, че това ще стане (сценарий, нали разбирате) и на мен ми е ясно, че ще стане ( не е от сценария, изтеглих си епизодите напред до края, от нетърпение не можех да мисля, ама са на турски...пусто, толкоз пъти като си удрях главата, що ли барем не го проговорих тоя език, ами..хайде)я та и двете страни сме наясно, че това иде вече....Еми, голям зор, голям зор, нацелуваха се тия най-накрая, а аз каквооо....вместо да се зарадвам, че тая боза най-сетне показа някакво действие, като ревнах....Как така тая рошавата ще я нацелуват, а аз цял ден ще вися сама, без дори една целувка...и му звъня на Жоро - той е на работа, разбира се, и му рева, че Ейлюл са я нацелували, а мен не са - представете си, ТОЙ ИЗОБЩО НЕ РАЗБИРА ЗАЩО Е ЦЯЛАТА ТАЯ ДРАМА, и ме отвява, че като си дойде, ще ме нацелува и не разбира защо ми е криво в момента.
Оставих го да си работи човека, като не разбира аз защо агонизирам в момента поради острата липса на внимание и целувки - звънял ми е само милион пъти днес, разбирате ли...САМО! И като ме напуши един смях...ама зверски....и викам - я да седна да ви разкажа мойте драматични преживявания днеска, да се посмеете и вие...Ще взема, казвам ви, да напиша в крайна сметка, мемоари - "Моята голяма, луда, бясна, бременност"...


, снощи с мъжа ми се смяхме, че може да сложим камерата и обективите вътре, тъкмо да не ни тежат и да тръгнем навън ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)


Иначе на моя мъж много му харесва.Но аз съм дребничка 158 
Хем бях страшно уравновесена понякога, при доктора никога не ревнах, там бях желязна, ама ей така като Верчето като се замисля или се заприказвам нещо за най-нежното човече дето нося в себе и как съвсем скоро ще го гушкам и ще му дам цялата любов на този свят и... се почваше
И сега съм така, сега пък като ми се усмихне и вече съм готова 
Пораснал е и е към 1300 гр и 26-27 см
отчетох се