Наистина той беше там и в началото ми каза, че ще усетя тежест, защото съм по гръб и бебето ме притиска и няма да ми е комфортно много, но после всичко ще се нормализира и така и стана. Искам да кажа, че не съм чула нищо лошо или страшно от екипа през това време- даже почти не ги чувах какво говорят. Само си гледах и се чудех какво става. Чак накрая като ме шиеха чувах ясно, но те си говореха за техни колежки и кой къде щял да ходи за празниците. Усещах дърпане и ръчкане, като се опитваха да извадят бебето без никаква болка естествено. Неоантоложката стоеше отвън и ми казваше, че остава малко докато го извадят. После ми казаха, че ще ме понатиснат за да излезе- натиснаха ме 2-3 пъти горе вдясно до ребрата и после го чух как изплаква- по- скоро измяуква 3 пъти  И ме питаха- чу ли го чу ли го- и аз викам "даа чух го  След това дойде една сестра и ми го показа- миличкия беше измит и увит до врата в одеалце и му се виждаше муцунката само- най- прекрасната на света  С още мокра косичка и един такъв ококорен  По време на операцията на 2-3 пъти за момент само ми стана леко лошо- все едно ти се вдига кръвното или ти прималява, но всичко траеше 1м., че и по- малко и се нормализираше. Единият път сестрата ме пита как съм- явно видя на монитора че показателите се промениха, но на мен вече ми минаваше и имах само леко треперене, което е нормално.  Нито за момент не изпитах страх или пък ме облада дива паника, както си мислех- някак си бях спокойна. После дойде неоантоложката и ми каза колко тежи дребния, см. и че всичко му е наред. Като свърши операцията ме преместиха на друго легло- много беше странно, защото не си усещаш краката- все едно са чужди и не са твоите. Видях мъжо за 30сек., целуна ме и като го попитах дали е видял бебчето той ми каза да и аз щях да се разплача от умиление и вълнение  После ме оставиха в същата стая, която се оказа след операционната. И така след 2ч. взе лека полека да ме отпуска упойката и съответно малко по- малко да си усещам краката и болките от операцията. А и матката много ме болеше, защото в операционната чух как доки на 3-4 пъти казваше, да ми слагат Окситоцин в системата- той нали предизвиква контракции и го слагат най- вероятно за прибиране на матката та и от това си боли. Болеше си след това целия ден въпреки обезболяващите, но сега тези болки ми изглеждат толкова далечни - като гледам малкото вързопче и забравям, че ги е имало Още същата вечер ме раздвижиха и след това сама ставах до тоалета, че нямаше как- тук слагат памперс и като ти го махнат след като те раздвижат нямаш избор- след всички системи които ми вляха и вода, която изпих ходих 4-5 пъти. Доста болеше всяко ставане и ходенето, а и ми прилошаваше, но нямаше как.
Вечерта ни дадоха съкровищата и ги гледахме с много любов в легълцата им, защото от всички болки не можехме да ги вдигнем. Още същата вечер ми го дадоха да го пробвам дали ще суче и от другата сутрин през 3ч. ни казаха да им даваме да сучат. Аз първите 2 дни молех акушерките да ми го подават за кърменето, защото имах чувството, че ще ми се разкъсат шевовете, а и доста болеше.  Целият персонал на болницата беше страхотен- всички си вършеха работата много професионално- моята лекарка и целия и екип, а след това акушерките и сестрите бяха страхотни. Винаги мили, любезни, обясняваха ни и ни помагаха да кърмим, сменяха памперсите на бебоците, когато поискаме и се отзоваваха на всяка молба и всеки въпрос.  Вземаха ги сутрин да ги къпят и вечер като идваха на свиждане ги прибираха в една стая и им миеха дупетата. През останалото време си бяха при нас.
Отношените и грижите в болницата бяха невероятни- БЛАГОДАРЯ НА ЦЕЛИЯ ПЕРСОНАЛ НА МАЙЧИН ДОМ ВАРНА 
Ето малко снимки от нас http://veselyshko.snimka.bg/baby/andrei.460931.
Ще довършвам друг път, че Анди се събуди 

Много е сладък малкия Анди 
А разказа ти е толкова спокоен все едно разказваш приказка, а не че ти си го преживяла

Изчетох всичко на един дъх и страшно много се вълнувах от преживяното Веси   Всичко е минало добре и е много хубаво, че си доволна   Разгледах снимките на Анди - прекрасен е (пу пу) един сладичък, мъчничък, розовичък   Много цунки и прегръдки! Ще чакаме нови снимки и разкази за Анди  

Веси,много е сладък малчо,а татко е толкова щастлив,че направо прелива.
Невероятен разказ.Да и кажа разказа ти ме успокоява,наистина много спокойно си го описала,а мен също ме чака секцио и мнооооого ме е страх.
Чакаме още снимки

Мале сладурка макар да си говорихме след секциото сега като чета всичко и се връщам към моето раждане и направо се просълзих!Казах ли ти аз,че ще е песен и че всички са много мили!?Ти си ми герой!като те знам как трепереше и много се тревожих за теб,ама виждам,че си била голямо спокойствие! Ама Весинка малкия Анди е адски сладичък! Нямам търпение да ви видя и всеки ден като излизам и си спомням за нашите мили разходки-толкова ми липсвате! Вие излизали ли сте?Има хубави дни за разходка
И аз чакам снимки с нетърпение!
Кали,мила ще видиш,че и при теб ще мине така леко!

Веси, много ви е хубав Анди, ама много! 
Целувки!

Веси, честито прекрасно бебенце! Много е красив Андрей (любимото ми мъжко име).
Да ви е жив и здрав, всичко останало ще дойде от самосебе си!
Човек като чете за раждането ти ще си помисли, че то нищо работа не е да родиш. Много хубаво, че така добре е минало всичко.

Голям е сладурчо малкият Андрей пу пу

да ви е жив и здрав и много да ви радва

Весенце, детенце е толкова красиво, такава изразителна муцунка има..
Да сте живи и здрави и тримата, и нека младежът с толкова красиво име да бъде повод за гордост и само положителни емоции.

Много е хубав Андрей !!!!!!!! много да ви радва !!!

за раждането наистина си го разказала, така колко леко е минало !!!! радвам се, че е останал мил спомен за теб и си случила на много добър и отзивчив екип !!! надявам се да има повече такива в БГ !!!!

дано бързо му минат коликите на АНДИ !!!!!!

Веси, много мил и  истински разказ !   А Андрей е толкова сладък !  Радвайте се един на друг и гушкайте силно !

Веси много е сладък малкия ти мъж
Твоят разказ ме върна назад.Припомних си как по подобен на4ин проте4е и моето раждане.
Целувки от нас

Благодаря ви милички мои от сърце за прекрасните думи  Сега се гушкаме с малкия ми мъж и не мога да му се нарадвам и да го нацелувам, нито аз нито татко му    Той е нашето слънчице и осмисля дните ни 
kali_gali   както е казала tonitta аз също изпитвах безумен страх от секциото. Сума ти и време го мислех как ще мине, имало е нощи, в които не можех да заспя от мисли как ще отида и ще ме оперират, какво ще се случи, как ще ми подейства упойката. Плаках даже няколко пъти от страх от неизвестното- никой не можеше да ме успокои. Но ето ти на изненада- като легнах на операционната и страхът ми някак си изчезна и слава Богу всичко мина леко и безпроблемно. Ако знаех какво ме чака, нямаше да изхабя толкова нерви и сълзи и щях да си спестя безсънните нощи. Вярно след това боли и няколко дни хич не е лесно да ставаш и да се движиш, но всичко минава и 10 дни след операцията вече забравяш за болките. Аз съм сигурна, че и при теб всичко ще мине леко и после с усмивка на уста ще разказваш как е минала и твоята операция. Имай доверие на лекаря си и ще видиш, че всичко ще е наред 
Toni наистина всички бяха страшно мили  И на мен ми липсват нашите разходчици - още повече като стоим с Анди по цял ден вкъщи , а навън времето е толкова хубаво. Не сме излизали още никъде, във вторник трябва да ходим на преглед при педиатърката и да видим какво ще каже тя за излизането. Аз нея чакам.

Веси,думите ти за секциото все едно от мен са писани И аз бях много пжнирана.Не знаех какво ме 4ака,не можех да спя и пла4ех от страх.Как така,операция,ами ако не ме хване упойката,ами след това....Все въпроси и страхове,които щом легнах на масата из4езнаха.Казах си "Ве4е съм тук и се запо4ва,не мога нищо да направя,да става каквото ще"И бях приятно изненадана като теб колко леко мина вси4ко.Също си мисля,4е толкова нерви изхабих напразно и 4е ако знаех какво е нямаше да съм толкова притеснена.Оба4е като дойде момента за втори тур сигурно пак ще се сковем от страх
Нацелувай малкия ти мъж И разказвай за ежедневието ви

kleo_20 абсолютно еднакви чувства и страхове сме имали с тебе - хубаво е като знаеш, че има още някой като теб преживял същото. Хубаво е, че след това всичко  е минало леко  Но и аз съм сигурна, че живот и здраве следващият път пак ще съм си същата паника 
Вчера бяхме на доктор- педиатърката каза, че е доволна как гледаме малкия ни мъж  Прегледа го обстойно- огледа го отгоре до долу голичък, преслуша го, претегли го. Анди вече тежи 3 850кг., а се роди и ни изписаха 3 100кг. Да ми е жив и здрав миличкия и все така хубаво да си хапва. Каза да започвам да го извеждам на терасата като увеличавам времето всеки ден, но да е хубаво и да пече.А за моя изненада вчера беше много послушен и изобщо не плака- само малко помрънка. Аз мислех, че ще настане голям рев, защото докторката каза да го доведа на обяд преди да яде, че ако не  е качил достатъчно да правим пробно кърмене и аз си викам край ще ореве орталъка. А той като заспа сутринта и се разбуди чак като го преобличах за прегледа, после пак си заспа в колата и само малко мрънка в кабинета. Чистият въздух явно му се отрази добре, защото после спа цял следобяд като се събуждаше само да яде- това не се е случвало от изписването му    Та такива работи покрай нас