Каква новинааааааа 
Честитоооооо, жив и зрав да е малкия Андрей - голям и силен да порасне!
На мама Веси много целувки и бързо възтановяване 

Ехееее тук ве4е мaмa Веси гушкa един слaдур 
4естито бебе нa Веси.Дa е здрaв и дa рaсте силен и пaлaв
Много е слaдък мaлкия 4aкaме мaмa с нетърпение

Еха, Весииииии, честито, миличка!  Страхотна новина! Да  ви е жив и здрав малкият мъж с прекрасното име!  Бързо възстановяване на теб! 

Честито синче! Да ви е живо и здраво и много да ви радва! На мама бързо възстановяване!Страхотен коледен подарък за цялата фамилия 

Честито бебче - да ви е живо и здраво и много да ви радва  По-хубав коледен подарък едва ли има  Бързо възстановяване!

Весинка честит имен ден и честита първа нова година на малкият Андрей!!!
Хайде кога ще разказваш и ще показваш снимиии!

Момичета благодаря ви от сърце за прекрасните пожелания - направо ме разплакахте от умиление да знаете  Съжалявам, че чак сега пиша, но имах нужда от малко време да се поокопитя - ние с малчко сме си вкъщи от 27.12 и се гледкаме, а аз се уча да бъда добра майка  Все още влизаме в час с таткото и не можем да повярваме, но нашето слънчице ни дава много сили и енергия- а таткото много помага  Обещавам да влизам вече по- честичко и да пиша по- подробно. Започнаха ни и коликите и редуваме тук капки Инфакол и Саб Симплекс- засега помагат, но да видим докога ще е така 

Ееее,чудесно че се дключи.Сигурна съм че сте прекрасни родители с таткото.Малко време с с бебчетои ще се нагодите напълно един към друг.Чакаме разказче и снимки.

Ей Веси вече взех да се тревожа за теб къде се изгуби?Липсва ми твоята бъбривост,пък и телефона не ми вдигаш  Искам снимки на Адреййййй!Алооо,хайде дай малко снимки како Веси,че Пепи иска да види приятелчето си!!!
Сега сериозно-кога ще започнете разходките?

Ей Веси, здравей -Добре дошла!!!
Свивате ли с малкия юнак. Хайде покажи го да го видим. Радвам се, че сте добре и сте си вкъщи. Пиши когато ти се отдаде възможност, ние чакаме 

Веси от кога те чакаме, хайде когато си наместите графиците с този на бебчо пиши малко да разкажеш и покажеш как се гледкате 

Мили мои още вчера исках да пиша по- подробно, но малчо го болеше много коремчето и беше неспокоен през целия ден, та се погушкахме повече. Сега мъжо готви, той дреме, а аз влизам за малко да ви попиша 
Той миличкия ми е такъв сладур- направо като го гледам и дъхът ми спира  Благодаря на Господ всеки ден за този прекрасен дар и само искам да ни е жив и здрав нищо друго.
Първите дни след като ни изписаха бях доста шашната, притеснена и от хормоните плачех доста често, но сега вече съм доста по-добре. Естествено, че все още се притеснявам и се шашкам, но то е нормално. А като погледна в кошарката и сърцето ми прелива от любов 
Раждането мина много леко- аз бях толкова притеснена, а то всъщност се оказа, че не е толкова страшно  Бях със спинална упойка- анестезиологът я избра и аз се съгласих. На 22.12 бях в болницата за преглед и изследвания- пуснаха ми кръвни изследвания, урина, направиха ми тестове за упойки, правиха запис на тоновете на бебчо, гледаха ме на видеозона и ме провериха за разкритие. Аз си мислех, че като съм секцио тази екстра ще ми се спести, но не би  Казаха да идвам на 23.12 сутринта в 7:00 ч. с багажа, тъй като секциото ми беше насрочено за 8:30ч. После се прибрах, а мъжо по- късно ме води в МОЛ-а да хапна каквото ми се ядеше, пийнахме кафенце и се прибрахме. Вкъщи започнах да си приготвям багажа за болницата, защото не беше готов, но аз бях сигурна, че бебока ще си дочака датата за секциото  Легнахме късно- то от вълнение и притеснение може ли човек да спи. Сигурно съм спала около 3ч., мъжо малко повече. Сутринта станахме в 6:00ч.- навън беше тъмно, аз притеснена, но едновременно с това и развълнувана, защото знаех, че само след няколко часа на бял свят ще се появи нашето малко слънчице 
И така в 07:00 ч. с багажа бяхме в болницата. Облякох нощницата и ме заведоха в стаята, а мъжо го пратиха да си ходи и да се върне към 09:00ч. - това беше единствената акушерка, която се държеше по- дръпнато и направо му се скара на милия. Заведе ме в стаята където имаше още 4 жени и си зачаках. След половин час ми сложиха абоката и ми пуснаха система. Анестезиологът дойде и ми вика " С каква упойка ще бъдем" и после сам си отговори " Със спинална". Аз само го попитах" Така ли ?" И той " Да със спинална" и излезе. Говорих си с мъжо по телефона и стана 08:35 и дойдоха да ме вземат. Заведоха ме в операционната и ми казаха да седна на масата. Анестезиологът започна да ме боде, за да сложи упойката. Боцна ме няколко пъти, аз усещах болка, а не трябвало. Казаха да се свия още и да си извия гърба- ами с този корем не  е много лесно, но пък стана работата. Последните две боцвания изобщо не ме заболяха и веднага усетих как упойката започна да действа. Казаха ми да лягам и ми пуснаха чаршафа отпред да не виждам. Усещах как ми изтръпват краката и искам да ги мръдна, а не мога- много е странно, но не се панирах де. Питах анестезиолога, ако много се притесня и припаткам по време на операцията какво ще правим, а той вика " няма страшно, нищо няма да ти стане, всичко ще ти е наред".Каза ми " Аз съм тук ще ти говоря спокойно". И така започнаха.