Сватбата на Miri - 01.07.2007г.

[Miri]

Baby, много ти благодаря. От водещата останах много доволна, защото изготвя индивидуален сценарий, просто и казваш каква искаш да е сватбата и тя го изпълнява. работи заедно с ДиДжейя. Хубавото е ,че може да реагира и в кратки срокове. Аз я наех месец преди сватбата. Тя ми организира обличнето на столовете и украста на нашата маса,украста за на маста за церемоният, организара букета ми, гайдар от ансамбъл "Тракия". Аз и казах също ,че искам сватбата да бъде рокерска и да има метал също, но и да не отегчавам гостите,защото трябва все пак и за тях да се помисли. И наистина така бяха съчетали нещата ,че имаше за всеки по нещо и всички бяха доволни. Освен това е коректна, каквото уговорихме като цени това остана. Да не говорим,че нищо не платих за панделките , които са дали на милото да завърже на столовете, които бяха изнесени в градината за церемонията.

[mehandjijska]

Мири, много сте сладурски! Красива и щастлива булка си на снимките! А окрасата за церемонията е много хубава! Поздравления още веднъж! 

[BaBy]

Браво, радвам се,че всичко е било перфектно!!! Питам те, защото и аз мисля да и се обадя, вече четох много хубави работи за сватбарите на няколко места! А украсата ви и в ресторанта и външната е невероятна!!! Абе изобщо- ПЕРФЕКТНА СВАТБА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[Miri]

радвам се ,че ти е харесала, единственото , което на моята кума не и хареса, че агентката говореше с нея още от първия ден на "ти " все едно ,че я познавала от много време. Но мен това не ме притесни , напротив а се почувствах по-комфортно.

[emily]

ЧЕСТИТО и от мен със закъснение 
Страхотна булка и много много щастие, любов и разбирателство 

[Miri]

Просто незнаех в коя тема д апиша и тъй като си имам за моята сватба, може би тук бих могла да споделя чувствата си. Незнам дали този спонтанен аборт ми повлия или нещо друго, но от както излязох от болница съм ужасно депресирана. не виждам смисъла на живота, чудя се от къде сме дошли, с каква цел сме тук, къде отиваме. Тези мисли ми пречат да се радвам на живота , даже плановете , кото имаме с милото за мен вече нямат никакво значение.....просто съм в някаква дупка...незнам имали Бог и в какво да вярвам, мисълта за смъртта и че това би могло да бъде краят и след това да няма нищо още повече ме депресират и се получава един омагьосан кръг, от който няма излизане....повечето време прекарвам в рев , направо съм се видяла в чудо и ме е страх да не взема да полудея ,че само това ми липсваше...опитвам се да мисля за други по-хубави неща, но някак си не се получава....моля ви помогнете.....  

[mandarinka]

Просто незнаех в коя тема д апиша и тъй като си имам за моята сватба, може би тук бих могла да споделя чувствата си. Незнам дали този спонтанен аборт ми повлия или нещо друго, но от както излязох от болница съм ужасно депресирана. не виждам смисъла на живота, чудя се от къде сме дошли, с каква цел сме тук, къде отиваме. Тези мисли ми пречат да се радвам на живота , даже плановете , кото имаме с милото за мен вече нямат никакво значение.....просто съм в някаква дупка...незнам имали Бог и в какво да вярвам, мисълта за смъртта и че това би могло да бъде краят и след това да няма нищо още повече ме депресират и се получава един омагьосан кръг, от който няма излизане....повечето време прекарвам в рев , направо съм се видяла в чудо и ме е страх да не взема да полудея ,че само това ми липсваше...опитвам се да мисля за други по-хубави неща, но някак си не се получава....моля ви помогнете.....  

Miri,  я се стегни миличка ! Живота е пред вас, тепърва имате време да пробвате и да имате дечица, само желание да имате, най-най-най-важното обаче е да мислиш ПОЛОЖИТЕЛНО! И най-вече мъжа до теб трябва да те подкрепя сега най-много. И заедно да изминете този път и да ти помогне да излезеш от дупката! Не се самообвинявай, не  мисли за смъртта... Не губи надежда. В тоя живот нещата се случват когато мислим положително за тях! Знам какво ти е без да ми се е случвало, защото го изживях с приятелката ми, наистина не е приятно, но не е и повод да се затвориш в себе си и да се оттадеш на черногледство! Стискам ти палци, да се възстановиш, най- вече психически!

[pleasure]

Еййййййййййййййййййййййййййййййййй Мириииииииииииииии, момиче вземи се в ръцеееееееееееееееее
  само ти знаеш как се чувстваш и каквото и да ти казваме просто трябва да преживееш този момент. не , разбира се , че не омаловажавам болка ти, напротив...но ако ти се плаче-плачи ако ти се крещи-разкрещи се....не е  малко това което преживя...но Госопoд ни изпраща изпитания през целия ни живот...а от някои от тях излизаме по-силни. Няма обяснение за това, което ти е е случило...няма и да има...просто това е животът-ЖЕСТОК !!!Времето лекува всяка болка и колкото си мислиш в момента, че е не можеш да го наживееш...ще видиш, че не е така.....надявам се думите ми да не ти звучат агресивно и тежко......така ми се иска да можем да ти помогнем....но единствното, което можем да направим сега е да пишем. Ако имаш нужда говори....ние ме тук и винаги ще те изслушаме...ако имаш нужда замълчи....ние пак ще сме тук и ще те подкрепяме....
Бъди смела...и не оставяй празнотата която чувстваш да те обземе, момичееееееееееееееееееееееее

[tonitta]

Миличка аз няма да те поучавам и да ти казвам да се стегнеш,защото съм сигурна,че в момента това ти звучи доста лековато и повърхностно колкото и да  е вярно!Само ще ти кажа,че още от мига в който разбрах за случилото се се поставих на твое място и адски ме заболя,е определено не колкото теб,но това ми показа поне малко как се чувстваш ти и как може всяка една от нас в  даден момент да е на твоето място... :'(Истинае това,което ти казват и другите момичета-това не се преживява,а се изстрадва,та за това наистина трябва да плачеш и крещиш без това да продължава до безкрай,защото следващото ви бебче не бива да чака!
Само ще ти дам пример с моя близка,която е изживяла същото,но в по-напреднала бременност,което  е още по-гадно...Та тя в началото се лутала от лекар на лекар,от кабинет на кабинет и то седмица някъде.... ohmyможело е да стане фатално и за нея!Докато не попаднала на една гинеколожка,която й подала ръка,помогнала й и й обяснила,че така е трябвало да стане и е бил по-добрия вариант от това да се появи едно детенце с големи увреждания, а да не говорим,че можело и организмът на жената да не издържи!И така тази моя позната в момента си има 2 сладки дечица и ми каза,че колкото по-бързо го преудолееш психически,толкова по-бързо ще си имаш пак коремче,а след 9м. и детенце!
Това е миличка...тъжно е,боли,но явно е едно от поредните изпитания,които ни поднася живота!Просто доколкото може да е успокоение си помисли за думите на тази лекарка "Всяко зло за добро!"
Целувки и не се притеснявай да споделяш с нас дори да ти изглежда,че само хленчиш и се оплакваш-в момента имаш пълното право.И моля те-забрави за всякакво чувство за вина!
Целувки!!!

[estrella]

Мила Мири, няма да повтарям това,което момичетата вече са ти казали-ти знаеш ,че те са прави,само ще добавя,че това,което не ни убива ни прави по-силни и точно такава трябва да си сега-силна и абсолютно убедена,че ще имаш здраво бебче и колкото по-бързо се съвземеш,толкова по-скоро ще стане това!!!!!!

[Little_Sweet_Didka]

Не искам да чета какво са писали другите момичета, а да кажа това което чувствам и мисля. Може да се повторя в думите си с някои от тях извини ме за което. Колкото и брутално и нетактично да звучи приеми го така "Щом е станало, значи е трябвало така да стане! Всяко зло за добро" Представи си че това бебче се беше родило с някавко заболяване? Мъка за него, мъка и за вас. В природата оцеляват здравите и силните. Ти си достатъчно разумен човек и именно за това се чувстваш така наранена, депресирана и мислеща за какви ли не неща. Но помисли за милото ти. На него едва ли му е лесно, сигурна съм че и той скърби и то двойно повече когато те гледа тъжна и нещастна.
Незнам как да ти помогна да се разведриш, не искам обаче да си мислиш че си тръгнала към лудостта. Според мен всеки би се чувствал като теб в подобна ситуация! Имам прителка която сега има син в 8-ми клас, а преди него е имала 13 аборта. Така че винаги може и по зле!

[prin4ipessa]

Mири, колко бих искала да те прегърна...много, много силно...да ти прошепна успокоителни думи съвсем тихичко на ушенцето и после да поплача заедно с теб и да мога да избърша сълзите ти...но не мога! Мога само да ти изпратя безкрайно много топлина и енергия, изпълнена с разбиране и съпричастност и заредена с много приятелски чувства. И аз често съм мислила за смъртта, когато изпадна в психическа дупка, но това е нормално...  Плачи, защото и това е нормално, недей задържа болката в себе, остави я да излезе... Излей я пред нас (и бъди сигурна че винаги ще те разберем и ще се опитаме да ти помогнем със каквото можем) или над лист хартия, слушай музика, която съответства на насторението ти, чети книги, които отразяват усещанията ти в този момент от живота ти, гледай филми, онези дълбоките филми, които сякаш те смачкват и пречистват едновременно, онези които те оставят замислен за истинските неща от живота. Не търси решение веднага, не се насилвай да скокнеш радостна сякаш нищо не се е случило...остави нещата да отминат от само себе си, защото те винаги отминават рано или късно. Опитай се доколкото е възможно да се разсейваш от тези мрачни мисли за смъртта, но ако усещаш, че имаш нужда да бъдеш замалко отдадена на меланхолията и затворена в себе си, недей се насилва да доказваш на никого колко си силна. Точно в тези моменти на слабост и отчаяние, човек постепенно и градивно събира сили, преосмисляйки какво му се е случило и когато се почувства отново готов да стъпи на крака, тогава той става много по-силен и уверен отпреди. Депресията може да бъде възприета като време, в което имаме нужда да останем насаме със себе си, с мислите си, със страховете си, но само за да ги обмисляме и анализираме, не бива да ги оставяме да ни завладеят напълно. Може би, имаш нужда да си отпочинеш, да премислиш много неща, за да успееш да научиш сама себе си как да ги превъзмогваш и преодоляваш в бъдеще. Общо взето надълго и нашироко се разпрострях в мислите си, а исках да кажа нещо съвсем простичко: Довери се на вътрешното си усещане, на "вътрешния си доктор" така да се каже, защото някой неща имат нужда да бъдат хиляди пъти премисляни и изстрадани, преди да съберем сили да ги преживеем и да ги превъзмогнем. Ти сама ще усетиш кога си отново готова да се изправиш на крака, да се усмихваш и да продължиш наново с опитите и позитивните мисли. Пречисти се от болката, за да се успокоиш и да събереш сили да се бориш птново с трудностите на живота! Защото мамичката му и живот, много се опитва да ни мачка, но макар и да ни огъва здравата, никога няма да му се дадем и да загубим вяра в себе си, нали? Не губи надежда и остани вярна на себе си! Другото ще дойде от само себе си, повярвай ми! 

[Miri]

Скъпи момичета , много ви благодаря за подкрепата, която отказахте. И въпреки че не бях писала отдавна във форума, непрекъсното влизах и четях различните постове, което ми помагаше също да се съвзема.

Но стига с тъжни неща !!!Сега отново съм тук, изпълнена с нови сили и енергия     .

Да висе похаваля, днес правим точно 6 месеца от сватбата ни!!Но...миличкият ми не се сеща    и май ще има голям     

[fanimira]

Честито, Мири, ех, половин годинаааа!!!! Нека с всяка изминала секунда, час, ден, месец, година любовта ви става по-силна!!!!!!!! изненадай го ти, ние взехме че забравихме и двамата че сме заедно от 5 г.- случва се, наготви нещо вкусно, бутилка вино, свещи........ (и т.н ти си знаеш какво и двамата харесвате)

[kleo_20]

мила Мири така се радвам че се завърна много здраве искам да ви пожелая преди всичко и силно силно да се обичате!! @}->--новата година ще ви донесе огромен късмет сигурна съм и ще се сбъднат всичките ви мечти! честито 6то месече миличка