Помогнете!

[emi4ka08]

Исках да отговоря на Svetla_ety - отначало харесвах семейството му, но като почнаха разправиите покрай сватбата малко се отдъпнах от тях. След известно време отношението ми към тях си беше като първоначалното - преди да се роди детето ходихме всяка събота и неделя там при тях. Имало е неща, които не са ми харесвали, но съм си премълчавала. След като се роди детето отново отношението ми към тях се промени - първо с това, че ми наложиха име, но това лесно ми мина, а и името на детето ми много ми харесва и много и отива Но майка му не се обади веднъж да ме пита как е детето, имам ли нужда от помощ, аз как съм се възстановила след раждането/родих секцио/. Това ми беше обидно да не се интресуват от детето ми и това беше донякъде причината да не водя детето при тях.
Сега да отговоря на mimika25 - моята майка също има вина за развилите се обстоятелства - това, че го изгони от нас е много голяма нейна грешка, аз много пъти съм се карала с нея за това, за това, че не трябва да се меси, където не и е работа, че това си е между нас, за това, че тя трябваше да се сближи с родителите на мъжът ми, оттам щяха да тръгнат и нещата между нас с Мишо.
Знам, че и аз имам голяма вина, че направих много грешки, но как да ги поправя?

[Вероника]

Аз нямам намерение да съветвам човек, който не познавам и който изказва само неговата гледна точка, но не стърпях да попитам следното нещо:
Защо търсиш решение на проблемите си във форум? Нямаш ли близки и познати, които са достатъчно наясно със ситуацията ви които да ти кажат кое как стои?
Че то много лесно тука всеки да си каже мнението ама никой не чул мъжа ти какво мисли по въпроса - неговата гледна точка я няма,  а и чесно казано точно заради това че споделяш проблемите си в Нета с непознати не одобрявам и не мисля, че помага за едно семейство.
Не мисля че ще оправиш нещата с това че някой тук ще ти напише нещо, а само  търсиш внимание.
Брака и отношенията с някой се градят бавно и внимателно, като да ходиш по въже, от което лесно можеш да паднеш, трудно е да се качиш отново и всичко да е по старо му. Просто излез, огледай се - постави се на мястото на другите и помисли, ние тук каквото ни кажеш - това знаем, но как се разказват 2-3 години от живота на всички около теб.
Успех напред!!! Човек трябва да поняся последиците от действията си 

[emi4ka08]

Аз съм питала познати какво мислят по въпроса - приятели, роднини, кумата от сватбата ни, кръстницата от кръщането, но всеки казва, че не може да прецени и ,че не знае.
Всяко мнение за мен е важно и го чета по няколко пъти.
Благодаря на всички, които досега са ми отговорили.
Знам, че всеки трябва да понесе последствията от действията си, но обичам мъжът ми и не мога да си представя животът ми без него

[Desi_Deskata]

Аз мисля, че най-важно е каквито и проблеми да имате, да седнете и да поговорите, без да се обвинявате за старите грешки. Опитайте се да си простите. Щом осъзнаваш грешките си, признай ги пред него. Много важно е да си открита, но и да не го нападаш или обвиняваш. От друга страна, не се примирявай с положението, все пак никой не притежава другия и не е редно да се поставят такива ултиматуми.
Не мисля, че един баща би изоставил така лесно детето си и в този ред на мисли може да използваш мъката, която изпитва от загубата на баща си, за да му обясниш колко липсва на дъщеричката ви и на теб. Мисля, че не е толкова трудно да се сдобрите, предизвикателството е да се разберете къде да живеете. Може би ако му обясниш, че най-важното за теб е да сте заедно, но насила няма да се получи. Това ще доведе единствено до постоянно напрежение на първо място между теб и роднините му, а респективно и между вас двамата.
Аз мисля, че трябва да събереш цялата си смелост и да проведеш един разговор и с майка му. Ако се чувстваш виновна за нещо и го кажи. Може и тя да е наранена от станалите събития. Приеми, че и тя е човек и също като теб допуска грешки. Ако успееш да се помириш с нея, мъжът ти ще е поблагосклонен на преговори.
Най-важното е да не се отказваш.
Успех!

[milenastef]

Да споделя и аз мнението си.
На първо място според мен вие много сте избързали с бебето, били сте заедно от няколко месеца и в дейсвителност още не сте се позанвали истински (не че това е възможно да се опознаете изцяло и за 100 години, но все пак...). Първата година от една връзка е период, в който двойката не забелязва своите недостатъци и едва след тази една година те започват да приемат постепенно недостатъците на половинката си. При вас този период е бил много емоционално натоварен от раждането на детето ви и съпътствъщите конфликти.
Не искам да звучи страшно, но не мисля, че мъжът ще съумее някога да ти прости, защото това което е станало в резултат от твоите постъпки е много болезнено и жестоко. Надявам се обаче ако се обичате достатъчно силно, просто да приеме грешката ти и да останете семейство.
Според мен всичките ви проблеми (както споменаха и други съфорумци) произтичат от това, че сте позволили на други хора да висе месят във връзката - както неговите, така и твоите родители.
Относно заживяването при майка му. Не вярвам, че ще отстъпи от това. В момента се чувства вероятно много виновен и търси начин да притъпи вината си от това, че е изоставил баща си. Сега майка му е сама и страда и той не иска да допусне отново същата ситуация. Затова е решил да се погрижи за майка си инай-вече да се постарае тя да не е толкова самотна.

Не познавам ситуацията в детайли, но ми се струва, че ти твърде бързо си решила да откъснеш родителите му от мъжа ти. Постарай се да подходиш по-състрадателно и внимателно към нея. Възможно е тя наистина да те мрази, но не е като да няма основание за това. Покажи й, че хората понякога се променят, и че ти обичаш сина й толкова много, че си готова да го направиш заради него. Знам,че няма да ти е никак лесно, но първо съпругът ти е направил доста по-сериозни жертви заради теб (Повярвай да се откажеш от родителите си ида им се сърдиш дулго време не е никак лесно). Сега е моментът и да решиш за себе си на къде искш да поеме животът ти.
Относно промяната в поведението на съпругати - тя е нормална и неминуема, защото той е загубил един от най-близките си хора - баща си, чувства се виновен и нещастне, защото е пропилял много време, което вместо да е с него се е карал с него и накрая със сигурност обвинява директно теб за създалата се ситуация. Вероятно затова ти изпраща двузначни сигнали. В един момент надделява яростта му и той не иска да има нещо общо с теб, в друг обичта му и иска да отидеш да живееш при него.
Истината е, че който каквото иска и може ще ти каже, но решението е твое и ти ще носиш последиците от него. Няма готово решение, ти трябва да направиш компромис или да се разделите!
Извинявай ако част от нещата са ти се сторили сурови, но мисля, че трябва да се постараеш повече да се поставяш на негово място като взимам каквито и да било решения.