Здравейте на всички!

Току-що се регистрирах и искам да помоля да ми дадете някакъв съвет, мнение, критика...
Ще разкажа моята история и ще чакам да ми пишете, че вече съм много отчаяна.
Предварително искам да благодаря на всички, които ще ми отговорят!
С мъжът ми - Мишо се запознахме лятото на 2007г - беше любов от пръв поглед, много се харесахме, силно се обикнахме, бяхме постоянно заедно и всичко беше прекрасно.След 2 месеца заживяхме заедно, 6 месеца след запознанството ни се оженихме, 1 година след запознанството ни се роди нашето слънчице - Ема, желано и искано дете, много искахме да е момиче и се сбъдна.До тук е хубавата част от историята ни.
Само до поясня, че с Мишо сме от различни градове, разстоянието между които е 20 км. и, че живеехме в нас с майка ми и брат ми и ние с детето, той работи в моят град.
Всичко от запознанството ни до 5 месец от запознанството ни беше наред-имали сме спорове, но дребни в сравнение с другите, които ще опиша.
! месец преди сватбата възникна първият ни сериозен проблем- родителите му искаха да са ни кръстници децата/детето на техните кръстници / да поясня - детето казвам -при църковен брак, както е нашия не може брат и сестра да са кръстници и затова пише един от тях /, такива били традициите.Аз не исках на моята сватба, на нашият ден, родителите му да определят това-и се започна едни войни, Мишо застана зад мен, караше се с родителите си, и накрая викнахме моя добра приятелка за кръстница на сватбата ни.Мина някак сватбата, през седмицата живеехме в нас с Мишо, събота и неделя ходихме в тях, и уж някак се разбирахме с техните и той с майка ми и брат ми. Роди се детето ни.Тогава започна другият проблем - името. Аз исках да я кръстя на Мишо, техните искаха да е на тях - на майка му.Отстъпих този път и кръстихме детето с първата буква на майка му.Оказа се , че това не било достатъчно, трябвало да е като нейното име. Но детето взе първата и буква.
След като се роди детето отношенията с техните много се влошиха - аз не исках да водя детето там, ходило е 2-3 пъти само и то замалко-2 часа някъде. Ние с майка ми гледахме детето.Мишо се грижеше финансово за мен и детето.Той започна да се сърди, че не водя детето там, не му давах и той да ходи там и отношенията ни ставаха лоши и на нас. Стигна се до там, че майка ми го изгони от нас и той живя 3 месеца при родетелите си, но с него си поддържахме връзка постоянно. Оттогава той намрази майка ми.Аз пък не исках да хода при родителите му, не водех детето.Но Мишо пак се върна при мен и детето, в нас, и при майка ми в името на семейството.Наистина направи голяма жертва, а аз не я оцених-не исках да ходя при техните с детето.Месец септември тази година направихме кръщане на малката-и пак се почна-техните искаха да вземем сина на техните кръстници, и Мишо искаше това, аз не.Той пак отстъпи и взехме за кръстница на детето най-добрата ми приятелка.Тогава мъжът ми се скара с техните, за да ме защити и 1 месец не говори с тях и не ги търсеше.Стигна се до трагедия-октомври 2009 баща му почина.
Мишо се промени на 360 градуса към мен - започна да ме обвинява за отношението му към родителите му, че не съм водила детето при тях, че съм говорила против тях, че не съм се съгласявала с тях.И то е така и знам, че съм сгрешила, ама как да върнем баща му?Разделих го с баща му - скарани и то заради мен.
Мъжът ми е казал всичко на майка му и сестра му какво съм говорила против тях и казва, че не ме искат вече. Мишо иска да се разведем - каза ми или да отида да живея при него и майка му 2-3 години да се пооправи или ще се разведем.А аз как да отида като той казва, че майка му не ме иска, че ме мрази, че никога няма да ми прости. Мишо дори и почти не ме търси, взе си багажа от нас, не дава пари на детето и сега е при майка си.
Незнам как да постъпя-ако остана в нас-се развеждаме и всеки поема по пътя си, а детето ще страда най-много, ако отида там при него, в неговият дом-те постоянно ще ме обвиняват, той казва, че не ме искат, той по цял ден е на работа, а ние трябва да сме сами с майка му-какво ще си кажем-като тя ме мрази?
Искам да взема правилното решение, но незнам кое е-знам, че обичам мъжът си още и , че искам най - доброто за детето ни!

Аз мисля, че е време да заживеете отделно, в собствен дом.    от там ви идват целите проблеми на главата!!!

а защо не заживеете отделно, нито при майка му нито при твоята
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти преглеждаше тази тема.

Цитат на: fiamaa в 27.11.2009 15:18

Аз мисля, че е време да заживеете отделно, в собствен дом.    от там ви идват целите проблеми на главата!!!

Ммм и  моето мнение е като на Фиама   Не знам какво да кажа, сериозно си объркала нещата и не съм сигурна че въобще има нещо което би могло да ги оправи. Хубаво е поне че осъзнаваш грешките си. Егоистично е било от твоя страна да лишаваш бабата и дядото от внучето им, то е толкова тяхно внуче колкото е и на майка ти Постави се на негово място, не му е лесно никак, освен че страда за баща си, обвинява себе си че не е направил нищо за да е по близо до внучето си в последните си дни. Опитайте да поживеете заедно - на квартитра, ако това не оправи нещата нищо не би могло. Бавно и постепенно се опитай да приобщиш майка му и сестра му към вашия дом, но без да прекрачват границата на личното ви пространство - канети ги на гости, събирайте се за празниците, оставяйте за няколко дни детето ту при твоята, ту при неговата майка. Вярвам че силната ти обич към него ще успее да промени ужасната ситуация   Стискам ти палци  

Фиамка ми взе буквално думите от устата.
Все пак сте отделно семейство, за мен поне не е редно да нито да ви се месят, нито пък да живеете при нечии родители. Особено като е ясно, че заради проблеми с тях си разваляте вашите отношения  
Успех от мен  

Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Ейй, има и по--бързи от мен. Напълно подкрепям и на Герганчето мнението 

Нормално и обяснимо е поведението на твоя съпруг, болката по загубата на любим човек променя много и показва неща, които сме пренебрегвали или игнорирали, понякога води до ирационални решения. важно е дали мъжът ти все още те обича, защото ако е така той рано или късно ще преодолее загубата на баща си, но дали ти ще си все още там? поговори с него, покажи му че го обичаш, че съжаляваш за грешките си, но че ако той те обича не трябва да губи, това което е между вас, вие сте семейство, нека да помисли върху това, ако държи на теб и ако е простил твоите грешки, нека да даде шанс на вашето семейство, кажи му тези неща, чуй какво ще ти каже. ако те обича ще намерите вариант да сте заедно. той иска да подкрепи майка си в труден момент, това е разбираемо, но защо трябв ад ажертва вашето семейство?Ако те обича ще намери път към теб, ако ли не, тогава , колкото и страшно да звучи е по-добре да се разделите. но да се живее при едните или другите родители не еизход, така проблеми винаги ще има

Аз казах на мъжът ми, че съм съгласна да живеем на квартира - отделно, но той твърдо иска да е до майка си  " 2-3 години", каза той. Незнам дали ще издържа толкова време там.
Незнам дали още ме обича той-в sms ми пише, че не ме иска вече, че всичко е свършило, че това е краят.
Но ако е така защо тогава ни кани да живеем при него?
А има и още нещо, което не споменах-откакто стана това с баща му почна много да ме ревнува-мисли си, че като той не е при мен му изневерявам?
Дали не е много отчаян и от отчаяние прави така-ревнува, кара ме да живея при него, като ми казва, че ще се разведе с мен или наистина никога не може да ми прости и вече не ме обича?

ако ти направиш компромис да живееш там, а не го искаш, все в един момент ще си проличи и това ще попречи на връзката ви, няма да можеш да прикриеш чувствата си и това пак ще попречи на връзката ви. поговори с него на спокойствие, но не по телефона, не просто ей така, иди при него, отидете някъде извънграда дори, да сте сами за по-дълго време и да видиш какво наистина мисли той, защото понякога всеки говори на инат, казва не това, което мисли, а това което е решил, защото е наранен, сърдит и т.н

Олее, голяма каша е Исках да те попитам  (за да си изясня картинката) преди да се случи всичко ти какво не харесваше в неговото семейство и защо отказваше да водиш там детето си? Потам, понеже ако тези неща са актуални и сега то ти не би могла да живееш с тях, но ако ти би могла да ги преглътнеш аз бих те посъветвала да отидеш при него. Мисля, че майка му постепенно ще омекне особено заради внучето си , а и грижите за него ще и помогнат по - бързо да се възстанови, а като се възстанови вие пук можете да се изнесете... Звучи лесно и знам, че в реалния живот не е така, но щом ти още обичаш мъжа си мисля, че си струва да опиташ. А и какво може да стане - пробвай, а ако е непонусимо там си се върни при майка ти и това е. Времето лекува и ситуацията ще се подобрява с всеки изминал месец стига ти да устоиш и да не влушиш нещата като си изтървеш нервите например...
Успех 

Emi4ka08, имай пред вид, че тук във форума момичетата са добронамерени към теб, но все пак може би не е ясна цялата картина.

Съвет може да ти даде човек, който е от твоето обкръжение, но не е пряко намесен в сагата (някой извън семействата ви). Сети се за такъв познат!

Това, че поведението на съпруга ти се е променило, от както живее при майка си, е нормално. Той е сменил средата и контактува повече с нея.

И последно от мен - ако не възразяваш, моля те, сподели на каква възраст сте ти и твоят съпруг.

Желая ти успешно развитие на нещата!

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Мила разбира се, че ще ти е трудно, но нали затова сте заедно да се подкрепяте в трудни моменти.
Доколкото разбирам ти не си го подкрепяла през годините ви заедно.Съчувствам му , че е бил сам и сам се борил с неприятностите и проблемите. Бил е между чука и наковалнята. Дали с твоите или неговите родители, вие сте две различни поколения и такива сръдни винаги ще има.
Ти един път не обвини своята майка, а само неговата. Не искам да те обиждам, но всеки си има трески за дялкане.
Ако обичаш мъжа си, ще го последваш навсякъде!

И аз да се намеся тук.Когато взимате решение за нещо първо се поставете на мястото на другия и помислете той как ще се почуства, защото съвместния живот е низ от компромиси.Мисля си че проблема при вас е започнал още от самото начало.Моя мъж също е сирак и баща му почина когато той беше на 18 г.За всичките тези години който сме заедно аз имах много поводи да се скарам с майка му или да говоря против нея.Не съм си позволила нито веднъж.Откакто баща му почина той цени и гледа много повече майка си от преди.Да не съм съгласна винаги с нея, но намирам начин без виканици и скандали да покажа кое не е правилно, защото иначе ще го настроя срещу мен.Имай в предвид, че сега той е много чуствителен мисли си че има само нея и ще я гледа, иска да навакса това което е пропуснал с баща си с нея, затова иска да отидеш да живеете там, за да може майка му да се нагледа на внучето си и на него.Не е правилно и за двама ви е трудно, но ако искате да сте заедно трябва да намерите решение.Съгласна съм с мненията на Румяна и Чери-то.

Късмет.

Аз съм на 26, Мишо-31г.

Цитат на: emi4ka08 в 27.11.2009 16:24

Аз съм на 26, Мишо-31г.

Звучи ми като да сте достатъчно опитни и предполагам разумни, за да се справите със ситуацията.

Аз напълно подкрепям казаното от Герганчето.

Само ще допълня, че до сега, съпругът ти само е давал, а ти - само си вземала във вашата връзка. Каквито и да са неговите родители, ти си ги лишила от радостта да виждат внучето си, за мен това е нечовешко, предвид това, че съпругът ти е направил много компромиси.

Мъката и тъгата на твоя съпруг в момента са огромни, защото сега, каквото и да стане, баща му, този, който го е отгледал, възпитал, изградил като човек и винаги (дори, когато теб те е нямало в живота на мъжа ти) му е помагал и го е подкрепял. А ти не си направила един малък компромис, помисли добре, как би се чувствала ти, ако това бяха твоите родители. Твоята майка се е радвала на внучето си, а неговата - не, баща му - също и никога няма да може. Това твоят съпруг никога не ще забрави. Един малък компромс да бе направила, сега нямаше да пускаш тази тема.

Не знам, но аз не мисля, че бих могла да постъпя по този начин с човека, когото твърдя, че обичам.

Това, че ти си износила 9 месеца това дете, не означава, че твоята майка е винаги права и има, по подразбиране, правото да го вижда, а родителите на твоя съпруг - нямат никакви права. През това време, докато ти си гледала детето, мъжът ти е осигурявал всичко необходимо, за да сте добре и задоволени, за да расте детето здраво. Ми аз от теб прочетох само за неговите задължения, а никъде не видях да споменаваш, че все пак този човек има и права, като това, да поиска собстевното му дете да постои при собствените му родители.

Извинявай, че така се изказвам, но това е моето лично и безпристрастно мнение. Стореното - сторено.
Просто ...не мога да те успокоя, като смятам,че много си сгрешила, ама много.
За мен, ти ще трябва да вземеш много важно решение. Не бих могла да дам съвет, наистина. Всичко съм написала с най-добри чувства и желание да видиш как изглежда в очите на другите, безпристрастните, стореното от теб.