Много е сладка малката Симона пу,пу да
Чакам да прочета разказче

Аничка,честита дъщеричка и от мен,много е красива-да ви е жива и здрава,само радост и щастие да ви носи.

Всички сте много сладки и щастливи с малката Симона!!! Пожелавам ви всеки път като я погледнете да се изпълвате с гордост и щастие!!! 

Абе момичета незнам при вас получава ли се, но Симона като повърне понякога и все едно и в нослето има и едно такова като хрипане се получава, пръскаме и почистваме, обаче пак си хърка едно такова, при някой друг имало ли е такова нещо.
Инъче ние свикваме лека по лека, малко ни е трудно, нямаме почти никакъв режим и сега се нагаждаме.
За раждането утре ще гледам да разкажа, то не че има много за разкаване но ще споделя...

Нормално е, на новороденте често им се запушва носа и все едно хриптят. Постепенно намалява.

Хълцането и кихането също са нормални.

Благодаря ти Кикси, защото и аз така мислих, ама все пак ми беше свитичко и щях да звънкам да питам педиатърката утре, но като питах тук там май наистина е нормално.

Честита бонбонка Симона на мама Ани.
Пожелавам на сладурката да расте здрава и щастлива и да има безгрижно и весело детство



А ти, мила Ани изглеждаш прекрасно 
Ще чакам с нетърпение разказче за преживяното 

Ани, както ти е казала Кикси, съвсем нормално си е лекото хриптене-просто на бебенцата са им много тесни носните канали,ако се казват така , и затова почиствай едовно с помпичка или просто накапвай физ. разтвор, пък тя ще изкиха ненужното. Освен това като повърнат също част от млякото отива към нослето или и излиза от нослето и остатъците като засъхнат също хърка нослето

Ани аз впръсквам всеки ден Стеримар и после почиствам с клечка с ограничител. Ако е много сух въздуха в помещението също им хриптят нослетата.

Благодаря ви момичета, така малко се успокоих. Инъче аз още незнам много къде се намирам, хем една радост, хем едно странно чувство... не мога да обясня, но понякога се чувствам една такава сякаш не съм добра майка. Никакъв режим не можем да си създадем, Симона има моменти в които спи то 4-5 часа, храни се, и незнам, всеки вика разбуждай я примерно на 2,30-3 часа, ама тя точно тогава е заспала толкова сладко, като се опитам да я разбудя и да я сложа на гърдата тя едва ли не ми спи и ние само стоим и я ръчкаме. Надявам се да мине този период, всеки ми вика тя ще си създаде някакъв режим, но се притеснявам да не би да не правя всичко каквото трябва.

А относно раждането ми... ами да ви кажа бях решила че ще е 14,12 защото е понеделник и се падаше точно 7 дни преди термина, незнам но седмица преди това всеки ден се услушвах да не тръгне бебето по рано, ама си ме наболяваше корема и имах чувството че с всеки ден повече, може и да си въобръзявах естсествено, то като чака човек и какво ли не мисли. Та на 13,12 вече вечерта незнаех къде се намирам, само някой да ми каже нещо и аз рев..незнам защо хормони ли какво беше това чудо ама бях като някаква ревлива станция, само някой да ми каже ААА и аз  - шантава работа. Та в понеделник отидохме в болницата в 6,30 в толкова ми бяха казали да ида,въпреки че щях да бъда третата в операционната, но аз отидох, доста бързо ми направиха там клизмата/  леко неприятна , но нищо повече, аз от притеснение даже никаква не я свърших почти / тоновете на бебето слушахме, там боцнаха ме да видят за алергии и т.н и се почна едно чакане, много много дълго, сама стоя в една стая гледам телевизия и нищо не виждам , казаха ми че ще сме след 9 часа , обаче какво да ви кажа чак в 11,30 тръгнахме към операционната, ето това чакане ме побърка, какво ли не мислих през това време, и пак Митака ми се обади нещо и мен веднага на рев ме обръща. Но като ме взеха вече за операционната качихме се в асансьора аз вървя и не виждам... сложиха ме на операционната , вързаха ми там ръцете, но пък кръвното ми падна и трябваше да го стабилизират преди да ме почната, анестезиолога беше супер, много е приятен и през цялото време много ми въздействаше успокояващо, моя пък доктор му вика ееее ти не може да я обедиш за спиналната , много твърдоглава и аз викам не не искам да спя. Сложиха ми и прослувутия катетър, от който супер много се притеснявах, незнам защо, но пък не беше чак толкова ужасно, може би защото такасе бях настроила че ще е нещо много гадно и вече другото което помня е че анестезиолога само ме питаше как си , как си и това беше последното.... след това се събудих и чувам имаш момиченце , как се казва и аз СИМОНА.. после ме отведоха в реанимацията и там беше леко по неприятно защото всъщност докато излезна напълно от упойката, незнам как но телефона ми се беше озовал до мен, Митака също бяха го довели и ми беше хванал ръчичката , беше ми много мил в този момент, толкова се беше шашнал, защото си представям и аз как съм изглеждала де, една такава неадекватна, но веднага грабнах телефона и написах един много кратък смс, за да го пратя на приятелите... и така после ме отведоха в стаята ми, в крайна сметка до края на престоя ми в болницата бях сама в стаята, това беше хем от една страна по добре, хем малко на моменти ти се иска да споделиш с някой който е в същото състояние като теб. Персонала в болницата беше на абсоютно високо ниво поне за мен, много добро отношение, абе нямам думи, да скъпо излезна в частната клиника, но пък не съжалявам грам, определено след такива събития човек има нужда да бъде заобиколен от приятни хора, които са и професионалисти.На втория ден ми направиха раздвиждаване и вече тогава започнаха да ми я водят по често Симона за да свикваме една с друга и да се мъчим да се кърмим. Най големия ми зор е кърменето незнам за вас но просто сме трагедия, нямам никакви зърна, уж правих и аз някакви подготовки, ама файда няма, единствено със силиконовото зърно захапва Симона, после се опитвам да го махна и да продължи но тя само се дърпа една такава, захапи за малко и после неще, много зор просто, то първо че не ми дойде веднага разбира се, защото съм секцио, и те дръж я повече дръж я повече да стимулира, но то като няма нищо тя се дърпа , абе трагедия сме, сега уж малко задобряхме, ама много ми е трудно, незнам и тя се мъчи и аз се мъча, направо като свършим се чувствам все едно съм прекопала цяла нива..надявам се за в бъдеще дасе оправим и да свикнем, просто инъче незнам.
Педиатърката идва в нас на другия ден след изспиването, ами незнам нещо една много префърцунена ми се стори, важното е че каза че детето е добре и всичко за сега ни е ок, обясни ми там някой неща, но някакси не ми допадна и сега съм пред дилема какво да правя с доктора на детето. От Клиниката където раждах имам едни безплатен преглед на нея на 15 ден, ще отида и ще видя там как е положението.
Та така спирам да ви занимавам с моите проблеми, надявам се да влезнем в някакъв ритъм всички, защото с таткото сме като пияни, само като мръдне малко и ние скачаме и после ходим като сомнанбули. Добре че майка ми е през деня с нас и след обед поне между едното ядене се опитвам да почина в другата стая , защото като съм в нейната стая просто не мога да си затворя очите

ani4ka1710, а освен стреса с кърменето, как се чувстваш? Все пак си след операция.
Сигурна съм, че ви трябва малко време още, за да създадете свой ритъм и да се успокоите. Предполагам другите майки ще ти дадат много полезни съвети по въпроса.

Изпращам ти силна прегръдка

Ани, дано скоро изградите режим и всичко тръгне леко и гладко!!!

Аз също щях да те питам как се чувстваш след секциото, предвид, че си е оперативна интревенция.
А също исках да те питам и къде си раждала, може би си писала, но аз съм пропуснала.

Ани,ЧЕСТИТА ДЪЩЕРИЧКА!!!
дА ВИ Е ЖИВА И ЗДРАВА И МНОГО ДА ВИ РАДВА!!!

Прочетох разказа ти на един дъх,много вълнуващ чак по едно време се просълзих
за кърменето е така да,но всяко начало е трудно мила,а и те са много мънички и крехки и нямат много силичка да сучат ,а и когато имам проблем със зърната мъчението е двойно и за майката и за бебето.
дано се стабилизират нещата при вас ,а ти имаш ли много кърма?

gostenka_82 и lionelsa  раждах в Селена Пловдив, планово секцио, след операцията се чувствам вече много добре, движа си се, лягам ставам спокойно вече, леко опъва но само на моменти, направо съм забравила че съм рязана честно казано, днес ще ходя конците да ми махат, да видя дано наистина раната да заздравява, но като цяло мисля че съм напълно ок.
За кърменето е голям зор, но не нямам много кърма, да не кажа почти никак, тъй като вчера цял ден се мъчихме със сученето и незнаех колко яде, но пък ака само веднъж и малко, и се притесних че не яде достатъчно, реших цяла нощ да си оставя гърдите на спокойсвите, нахраних я вечерта с АМ ,въпреки че всички отричат този начин и на сутринта се изстисках да видя какво се е събрало и какво се получи 20мл от едната и 20 мл от другата гърда след 30 мин яко помпене. Незнам това малко ли е, нормално ли е, абе изобщо...