Аничка пожелавам ти леки дни до финала...
бъди максимално спокойна и всичко ще бъде на ред...
наспивай се добре сега че те очакват доста безсънни нощи с твоето малко съкровище... 

Здравейте от нас, тук сме да не помислите че сме избягали някъде . Ами да вече започна да наближава заветния ден, но има още време. Днес ходих до болницата където ще раждам да ми разяснят нещата, за багажи какво трябва да съм подготвила и т.н В петък може би ще се срещна с анестезиолога. Това с упойките нещо много ме шашка. Винаги съм си мислила че ще съм с пълна упойка, но лекарката нещо ми говори за спинална, което мен нещо ме шашна, в крайна сметка избора в някаква степен е мой де, но все пак. Хем много ме е шубе от всичко което преддстои, хем ми се иска вече да е минало и да знам че е с хубав резултат.
Та така това от нас, за сега няма нещо друго за което се сещам. Целувки на всички, и благодаря на момичетата които ме подкрепят в темичката.

Ани, не остана, мила, още малко и ще се гушнете със сладкото малко бебенце. Аз бях с пълна упойка и естетсвено нищо не усетих, но която и мама да питаш - всяка различно мнение ще ти даде.. Аз съм много страхлива и за това предочетох пълна. Не се тревожи. Целувки от нас с Веското и good luck 

Аничка, спокойно мила! Не се шашкай за тези упойки.. И аз като теб съм голяма бъзла и бях казала на мойта лекарка, че ще искам упойка. И накрая ми я сложиха като бях с 8 см разкритие, бебето трябваше да излезе и аз да напъвам, но нищо не усещах За да излезе, понеже вече се беше подала главичката, лекарката трябваше да помогне с мощен тласък и накрая бях с толкова шевове, че си мислех, че трябваше да си платя да раждам със секцио! И това щото аз си бях наумила, че искам упойка! Според мен говори с твоята лекарка, че искаш упойка и си направи необходимите тестове за алергия и тя да има готовност. Една позната е раждала с упойка нормално, но каза, че упойката е почнала да я отпуска точно когато е трябвало да напъва, за да излезе бебето и всичко е минало нормално, имала е само 4 шевчета..Но лекаря предварително и е сложил упойката и се е съобразил кога долу-горе ще започне да отслабва действието и, за да протече възможно най-безопасно и бързо раждането. не се шашкай, то като дойде момента изобщо не можеш да мислиш за нищо друго..
стискам палци, всичко да мине бързо и с по-малко болки!

Благодаря ви момичеча кокичета... днес ще ходя при моя си док и мисля с него да говоря по този въпрос, аз съм решила почти окончателно че ще е пълна упойката, точно по причината и на Марианка, ами малко бъзличка си падам, предпочитам като се събудя да знам че всичко е минало... ще видя след срещата ще ви разказвам.

ani4ka1710   мила то не останало при теб  След броени дни ще гушнеш своята рожба 
Да ти кажа и мен в момента ме вълнуват същите неща като теб и съм изпълнена със същите страхове относно упойките и чуденки  И аз хем искам да се събудя и да ми кажат, че всичко е наред, хем ме е страх от пълната упойка и си мисля, че е много по- добре със спинална, но пък там през цялото време си буден  Аз също съм голяма паника и незнам дали ще мога да стоя будна и спокойна на операционната маса  Исках само да ти кажа, че не си единствената с тези притеснения и аз съм същата- двете ще си се подкрепяме    На теб ти пожелавам сега след разговора с анестезиолога да се върнеш по- спокойна и изпълнена с позитивно настроение, а ние ще чакаме да кажеш как е минало всичко 

Момичета, лекарите ще ви обяснят за рисковете и предимствата на двете упийки, но предвид страха, ще трябва сами да си прецените. Имам приятелка която роди в края на ноември секцио, със спинална упойка и разказа как след като извадили бебето и си свършили работата в корема й, видяла отгоре над паравана как се подава една ръка с игла с конец... Тя и други неща разказа, но ще се въздържа да ги разкажа, за да не ви стряскам.

Убедена съм, че каквото й да изберете, всичко ще мине добре и дори и да ви е шубе, пак ще го преживеете. Ами помислете за всички мами дето раждат нормално, да неби да не ги е страх, пък всичко забравят като си гушнат бебето 

Мале, Аничка, как съм изпуснала темичката ти...
Пожелавам ти леки последни дни и безпроблемно раждане! И много кураж, мила, съвсем естествено е това, което изпитваш в момента, но всичко си струва, а и планираното секцио е по-добрия вариант. 
Аз, ако бях на ваше място с Веселушко щях да избера спиналната упойка, защото не те лишава от момента, в който виждаш как най-милото ти същество проплаква за пръв път, идвайки на белия свят, а този момент е един-единствен в живота и колкото и игли, скалпели и кръв да видя, не бих го пропуснала за нищо на света.
Ей за това най-много ме е яд от моето раждане - не заради болката, трудностите или нещо друго, а  че пропуснах този момент, защото ме приспаха. Е, то нямаше как де, защото при спешност няма време за спинални упойки, но ако раждах планирано секцио, просто щях да искам да не пропусна този велик момент. Въпреки че пак щеше да ме е малко страх, де.  А и излизането от пълна упойка не е много приятно, не знам при спиналната как е възстановяването.

Ани как мина срещата с док?Разбрахте ли се вече дали ще е пълна упойката?

Ами аз днес се срещнах с докторка който си ме следи, и който всъщност ще ме оперира живот и здраве ако всичко е ок, той също ми каза за спиналната упойка и направо съвсем ме шашна, инъче утре на обед ще ходя с анестизиолог да се срещам, но въпреки всичко все още си клоня към общата упойка, просто незнам , то както е казала КлараФин което и да е ще се изтърпи и ще мине, но някакси по скоро на там клоня, утре като се върна ще разкажа вече със сигурност.
Инъче днес пак ходих кръв да ми взимат, уфф това боцкане направо, аз толкова мразя и ме беше шубе ама какво да сеправи налага се, те и в болницата кой знае колко ще ме боцкат и не само , ама стискам зъбки и така.
Веселушко предполагам че и ти си с моите терзания щом ще си като мен.... ами каквото и да решим надявам се да е правилно, или най вече се надявам всичко да е ок, все пак каквото е писано ще стане, божа работа, само мъничката да се роди жива и здрава ще търпя другите неща, това сега е най важното.

Ани аз понеже нямам опит и няма да давам съвети,но съм убеденa,че всяка твоя жертва си заслужава на 1000000% и каквото и да избереш ще е правилното!Надявам се и ще стискам палци само всичко да мине леко и безпроблемно!

rosit@ Благодаря много, така като ви чета си вдъхвам кураж, че сега на финала си е нужен. Цунки

Аничка, не е останало, мила, още малко и ще се срещнеш с малката си принцеса!
Пожелавам ти всичко да мине наред и да си спокойна. Всички ни е страх - някои по-малко, други повече, но всичко това се забравя, важното е какво остава след като всичко е минало и това ще е твоето сладко бебе.
Пред мен засега въпроса със секциото не стои, но ако трябваше да раждам с планово секцио, не бих искала да пропусна срещата ми с бебето.
Искам да ти преведа една индианска приказка, която чух преди време и доста неща, с които се сблъсквам, ме карат да се замисля над думите в нея.
"Един индианец учи внука си на нещата от живота.
- В душата ми бушува битка - казва индианецът - ужасна битка между два вълка. Единият е зъл - в него има яд, завист, тъга, жал, алчност, арогантност, самосъжаление, вина, възмущение, малоценност, лъжи, фалшива гордост, превъзходство и его. Другият - продължава той - е добър - в него има радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, доброта, доброжелателство, съпричастие, щедрост, истина, милост и вяра. Същата битка я има и в теб и в душата на всеки друг човек.
Внукът помислил за минута и попитал дядо си:
- Кой вълк печели битката?
Старият индианец отговорил:
- Този, който храниш."

Стискам ти палци да направиш най-доброто за себе си и за малкото същество, бъди силна!

ani4ka1710, макар да не пиша, следя темата и се вълнувам заедно с теб.
Дано срещета с анестезиолога мине успешно и след нея вече да вземеш решение как да премине раждането.

Стискам палци и ти изпращам положителни мисли и енергия, за да мине всичко по най-добрия начин за теб и бебка.

Ей , Аничка къде се изгуби? Да не би да имаме голяма новина? Айде ние с теб последни останахме от нашата темичка