11.11.2009 14:28
Ето ни тук сме си вече 
Да ви разкажа в общи линий, отидох за успокоение да му чуя сърчицето след като не го усещах да кажем малко повече от цял един ден (от събота вечерта, а аз в понеделник отидох до болницата). Обаче там в манипулационната стана адското струпване - двама лекари, три акушерки и свекърва ми и аз и въпреки че му чухме сърцето, решиха че трябвало да остана една нощ под наблюдение. Та така до вчера сутринта когато им казах че вече си го усещам, просто е по странно, но смятам че е от това че вече сме седалищно и ритниците са по скоро в пикочния мехур отколкото по коремната стена
Решиха че трябва да се обадя на моя си доктор, звъннах му , той се държа изключително грубо, даже не искам да казвам какви ми ги наговори в общи линий каза да си стоя до петък а той като дойдел на работа за нощна смяна ще говорим по подробно. Та теглих му вчера цял ден един рев, защото се побърквах в тая болница и то при условие че съм абсолютно здрава
И той снощи като дойде на работа и на него му обясних че не се чувствам добре, не съм спала цяла но, ям само някакви солети, кръста ме заболя ужасно от тая пропаднала пружуна на леглото, емоционално не се чувствам добре, няма с кой една дума да си обелиш и той накрая се предаде. Накара ме да викна мъжа ми да си ме прибере с обещанието да не излизам до петък че недай боже нещо да стане той носи отговорност за мен защото се водя че лежа в болницата
Иначе ние сме си добре, риткаме се макар не толкова активно като преди но явно вече ни е поотесняло
Благодаря на всички за стиснатите палци
Отивам малко да полежа и по късно пак ще има включване 

Да ви разкажа в общи линий, отидох за успокоение да му чуя сърчицето след като не го усещах да кажем малко повече от цял един ден (от събота вечерта, а аз в понеделник отидох до болницата). Обаче там в манипулационната стана адското струпване - двама лекари, три акушерки и свекърва ми и аз и въпреки че му чухме сърцето, решиха че трябвало да остана една нощ под наблюдение. Та така до вчера сутринта когато им казах че вече си го усещам, просто е по странно, но смятам че е от това че вече сме седалищно и ритниците са по скоро в пикочния мехур отколкото по коремната стена
Решиха че трябва да се обадя на моя си доктор, звъннах му , той се държа изключително грубо, даже не искам да казвам какви ми ги наговори в общи линий каза да си стоя до петък а той като дойдел на работа за нощна смяна ще говорим по подробно. Та теглих му вчера цял ден един рев, защото се побърквах в тая болница и то при условие че съм абсолютно здрава
И той снощи като дойде на работа и на него му обясних че не се чувствам добре, не съм спала цяла но, ям само някакви солети, кръста ме заболя ужасно от тая пропаднала пружуна на леглото, емоционално не се чувствам добре, няма с кой една дума да си обелиш и той накрая се предаде. Накара ме да викна мъжа ми да си ме прибере с обещанието да не излизам до петък че недай боже нещо да стане той носи отговорност за мен защото се водя че лежа в болницата
Иначе ние сме си добре, риткаме се макар не толкова активно като преди но явно вече ни е поотесняло
Благодаря на всички за стиснатите палци
Отивам малко да полежа и по късно пак ще има включване 

Сега само спокойствие и позитивни мисли!!!
- за какво им беше да те оставят в болницата въобще
/color]
Просто нямам думи. 
При условие че само се обадих да му обясня ситуацията и това какво сме се разбрали с останалите лекари и че просто искат и той да знае преди да си тръгна. Нито съм молила някого да ме пуска, нито съм изнудвала някого
А за доктора ти какво да кажа- изобщо е нямал право да ти вика, то понякога нали знаеш хората са супер изнервени и си го изкарват на другите, та сигурно му е бил крив света- не че това го оправдава де ! Дано занапред си мери приказките и внимава с тона, че да не те разстройва ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
...досега не съм срещала да е от задължителните изследвания?Някой да знае повече по въпроса...в смисъл дали се се прави профилактично (както твърди лекаря) или само при нужда (т.е.вече си е повод за притеснение)
Имам една колежка с детенце на две години тя ми обяснява че по време на бременността си е напипвала всичко на бебето, е аз не вярвах до тая сутрин