03.12.2009 11:50
Прекъснала съм си разказчето в най - напрегнатия момент от деня, но сега с малко поотлежали емоции ще го довърша 
... отидохме в ресторанта да направим подредбата на масите , но не стигнахме до кнсенсус, а и присъствието на някои гости беше под въпроси почти се скарахме от нерви ... Аз се ядосах излязохме и аз поех към фризьорката ми в противоположния край на града, а милото имаше задача да отиде до банката да изтегли парички. След страшно продължително пътуване (шофьора караше с 40км/ч ) стигнах най - после в салона. Идеята беше да поговорим да се доуточним и да и покажа снимки, но уви нейния лаптоп не разчете моята флашка и снимки не гледахме
Това в последствие се оказа голям проблем, защото накрая аз изобщо не бях доволна от прическата си. След тази неползотворна среща бързах за среща с ена моя братовчедка, с която купихме още панделки и материали за украса на сватбената кола (мъжут и ни беше шофьор и тя я украси повече от прекрасно според мен). След като отметнахме и тази задача малко се поъспокоихме, пийнахме по кафе и понеже вече беше късно за други задачи се прибрахме у нас. Денят не беше приключил обаче! Малко след това отново излязохме, понеже кумовете ни пристигнаха в града, настаниха се в предварително запазеният от нас хотел и ние отидохме да ги изведем на вечеря. Разходихме се по плажната алея, хапнахме морски деликатеси, посмяхме се и нещата почнаха да ми изглеждат вече не чак толкова страшни и безнадеждни. На другия ден ни предстоеше подписване в гражданското 

... отидохме в ресторанта да направим подредбата на масите , но не стигнахме до кнсенсус, а и присъствието на някои гости беше под въпроси почти се скарахме от нерви ... Аз се ядосах излязохме и аз поех към фризьорката ми в противоположния край на града, а милото имаше задача да отиде до банката да изтегли парички. След страшно продължително пътуване (шофьора караше с 40км/ч ) стигнах най - после в салона. Идеята беше да поговорим да се доуточним и да и покажа снимки, но уви нейния лаптоп не разчете моята флашка и снимки не гледахме
Това в последствие се оказа голям проблем, защото накрая аз изобщо не бях доволна от прическата си. След тази неползотворна среща бързах за среща с ена моя братовчедка, с която купихме още панделки и материали за украса на сватбената кола (мъжут и ни беше шофьор и тя я украси повече от прекрасно според мен). След като отметнахме и тази задача малко се поъспокоихме, пийнахме по кафе и понеже вече беше късно за други задачи се прибрахме у нас. Денят не беше приключил обаче! Малко след това отново излязохме, понеже кумовете ни пристигнаха в града, настаниха се в предварително запазеният от нас хотел и ние отидохме да ги изведем на вечеря. Разходихме се по плажната алея, хапнахме морски деликатеси, посмяхме се и нещата почнаха да ми изглеждат вече не чак толкова страшни и безнадеждни. На другия ден ни предстоеше подписване в гражданското 
Понаправихме половината и ги оставих на майка ми да ги довърши , а ние се подготвихме за гражданското. Отидохме до хотела да заберем нашите мили кумове. Кумът както винаги се пошегува с мъжа ми , че още не е късно и може да избяга
Отидохме в гражданското, където преди нас имаше още едно подписване . Зачакахме във фоаето... на снимките след това се вижда една тревога в очите ни - страшничко си е. Церемонията беше кратка - само най същественото, но все пак не пропуснаха да ни попитат дали сме съгласни и се разписахме...
До вечерта отхвърлихме още няколко дребни задачки и се прибрах у дома, но този път сама - искахме да спазим традицията и младоженецът да не вижда булката преди сватбата... Беше ми толкова мило да си стоя в детската стая с брат ми както като бяхме деца... Задачите не бяха приключили обаче - имах да сглобявам късметчетата, да уйрася чашите, свещите, шампанското и виното, а майка ми ши възглавничката за халките. Съвета ми към булките е - не оставяйте нещата като мен за последния момент, но аз съм си такава и това го приемам за нормално. Заспах лесно макар страшно да се вълнувах за утрешния ден!
У дома започна да настъпва хаус, понеже семейството на леля ми пристигнаха, а ние още бяхме необлечени. Помощта им се оказа безценна - братовчедка ми помагаше да нареди масата, да се облече майка ми и аз и без нея нямаше да се спавим. Едва облякана започнах да гримиръм майка ми и на вратата се позвъни - първите гости пристигнаха. За късмет това бяха едни от най - близките ми приятели - колегите от университета сред които 3 шаферки 
както десега и бъдете много щастливи